Помним ли българския поет с Хердерова награда

На днешния ден е роден един забележителен творец

Над старото тържище ален

бе залезът като домат

и все тъй строен, все тъй млад

стоеше бедният хамалин.

"Любов", Атанас Далчев

Атанас Далчев е роден в Солун на днешната дата преди 115 години. Неговата съдба няма да бъде драматична, но няма да е и лека.

Той невинаги ще е приеман.

След идването на комунистическия режим – критиката ще замълчи за поета Атанас Далчев.

Ще замълчи, да. Но няма да го осъди.

Защото поезията му е отвъд режими, граници и правила.

Мрачна, но красива. На моменти ужасяваща с искреността и хирургическата си точност за човешкия живот.

Друг път - негова възхвала.

Но кой е човекът, пред които всички мълчат? Кой е човекът, който вижда залеза като домат, чудото на задните дворове и синеокото момче?

Атанас Христов Далчев е роден в Солун в далечната 1904 година. Баща му е от Кукуш, а майката – от Прилеп.

"Всички, паднали за свободата

дето и да е, са наши братя —

пак по кръв, но само че пролята."

"Надпис", Атанас Далчев, 1956г.

Животът мести семейството от едно място на друго: заради работата на бащата заживяват в Цариград, после се връщат обратно в Солун. Там обаче къщата изгаря и семейството на Далчев отново се мести, този път в София, където бъдещият поет е записан в Първа мъжка гимназия.

Започва да публикува още като ученик и едва ли остава съмнение, че поезията ще го погълне, но с цел – той да я промени. И да пише за неща, които до този момент са немислими.

По времето, в което Далчев започва да се заявява като поет, абсолютният хегемон на литературата е Владимир Василев и неговото списание „Златорог“.

Те задават тенденциите и определят кои са значимите имена в литературата.

"Прекланям се пред мъчениците, не обичам героите"

Из "Фрагменти", Атанас Далчев

Далчев обаче не е съгласен с критиката на Василев и заедно с група съмишленици - Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков, формират литературния кръг „Стрелец“, който носи електрически ток в себе си.

Творчеството им е толкова завладяващо, нетипично и универсално едновременно, че за всички е ясно – тези писатели и поети създават свое собствено литературно направление в България, което няма да се подчинява, а ще задава тон.

Първите стихосбирки – „Прозорец“, „Пръстен“, „Стихотворения“, „Париж“ показват един творец, който е застанал между поезията и философията, който изследва живота и смъртта.

Докато създава забележителните си творби, Далчев отново ще се изправи пред проблемите на бита и съществуването.

След като е сключил брак и става баща, по време на една от бомбардировките над София семейството му отново остава без покрив – къщата им е срината до основи.

Идването на новият режим след войната налага нова естетика – на патос и приповдигнатост, неприсъщи за вглъбения поет-философ. Самият той е наречен "буржоазен поет".

"Обвиняват ме, че съм печатал само добрите си стихотворения, а лошите съм криел. Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите."

"Фрагменти", Атанас Далчев

Той спира да пише.

Започва да се занимава с преводи.

Едва през 1956 година се решава да издаде стихосбирката „Стихотворения“, за която цари пълно мълчание.

Благодарение на Радой Ралин през 1972 година е издаден сборникът „Балкон“.

През цялото това време обаче, Далчев не изоставя българската публика, напротив. Превежда денонощно, в тясната семейна кухня западни творби от френски и немски и испански.

През 1972 година Далчев е удостоен с престижната Хердерова награда в областта на литературата.

През 1974 година в Русия излиза преводно издание на негови събрани съчинения.

През 1977 година Далчев пише последното си стихотворение – „Художникът и вятърът“.

Издъхва следващата година.

Далчев е един от най-забележителните български поети на миналия век, който понякога ни намига от новинарските емисии.

Ще се попитате защо? Той е един от поетите, които най-често се падат на кандидатстудентските изпити по литература. Ето колко пъти той се е появявал като тема: през 2006, 2011, 2012 и 2018 година.