От ада до баланса: историята на това момче ще ви трогне

К ога броенето на калории се превръща в обсесия?

Кога на храната се гледа единствено и само на грамаж, който може да „счупи“ идеалното тегло?

А кое тегло е идеално?

Отговорите на всички тези въпроси днес търсим със Сами Адем в поредицата на Вдъхновените – „Силата на храната“.

Сами е от Бургас, завършил е Медицинския университет там и иска да се занимава с физиотерапия за спортисти.

Той изглежда в перфектна форма, спортува и… страда от орторексия. Също като 80% от младите хора, които искат да се хранят здравословно. И в това няма нищо лошо. Проблемът обаче идва, когато желанието за спазване на режим се превърне в маниакално състояние, което спъва всички сфери на живота.

Сами споделя, че при него всичко започва със… затлъстяването. „За съжаление много деца днес страдат от затлъстяване“, започва разказа си Сами: „Но по мое време не беше така. В класа ми имаше едно дебело дете – и това дете бях аз.“

Подигравките се превръщат в ежедневие, спомня си още Сами и допълва: „Когато пристигнахме в Бургас със семейството ми, не говорех български. Бях различен.“ Това води до редица проблеми със съучениците, като лошото отношение оставя трайна следа в Сами.

В шести клас, той тежи почти 100 килограма. Когато е в 8 клас, на 14 години, решава, че не може да изглежда по този начин – и за два месеца сваля близо 50 килограма. „Само гладувах и тичах“, спомня си Сами. За съжаление, тъй като не търси консултация с лекар как да редуцира по здравословен начин теглото си – и това отключва в него редица проблеми с храненето.

• Пациентите, които имат орторексия или вманиачаване в здравословното хранене, могат да я развият в следствие на анорексия или булимия
• Изготвянето на зравословен хранителен режим задължително се изготвя от лекар-специалист
• Преди да се изготви този режим, добре е да се  изследват електролити, хормони и евентуален дефицит на витамин B, особено при хора, които не консумират животински продукти!

Доктор Райна Стоянова, "Исул"

„Бях решил, че ако изглеждам добре, ако съм „готин“, тогава всички ще ме харесват“, спомня си още Сами. В главата си, той си изгражда един перфектен образ – който трябва да се поддържа постоянно – и на всяка цена.

А тази цена е изписана на опаковките на всичко, което той поглъща.

Животът му се превръща в мерене и теглене на храната преди всяко ядене.

„Мерех солта си с везна. Ако на ден трябваше да изям 100 грама ориз – аз го претеглях. И ако беше 102 грама – започвах да махам зрънце по зрънце.

Ако трябваше да изям 100 грама марули, а на кантара имаше 120 – късах от листата, за да станат колкото трябва“, спомня си още той.

Маниакалността му към това какъв грамаж ще поеме обаче далеч не спира до тук. Страхът да не поеме повече грамаж или калории, отколкото той е преценил, че е допустимо за него стига до там, че той измисля собствен индекс, с който определя колко храна да поема на всяко готвене.

„Мерех храната в сурово и сготвено състояние. Ако разликата беше 200 грама, делях количеството храна, което трябва да изям на тези 200 грама и полученото число беше индексът, по който умножавах колко от съответната храна трябва да сготвя“, спомня си още Сами.

От първоначалните 4000 калории, които той поема на ден, стига до 1600.

Спомня си, че през лятото, докато е работел като масажист, е имал чувството, че ще рухне. „Бях на плажа. Навън беше 40 градуса, хората се къпеха в морето, а аз зъзнех, непрекъснато ми беше студено, защото нямах никаква подкожна мазнина. Постоянно бях болен, имунната ми система рухна.“

Въпреки това обаче, той не спира да брои всяка своя хапка. „В главата ми си бях изградил един перфектен образ – че постоянно трябва да имам изпъкнали вени и преса. Само че аз не виждах реално начина, по който изглеждах. В един момент реших, че това не може да продължава така. Не бях щастлив.“

Сами разбира, че от години има проблеми с храненето. Непрекъснато се колебае между глада и преяждането.

Осъзнава, че ако изяде 100 калории повече от предвиденото за деня, изпада в тежка депресия – и не излиза от вкъщи. „Много е трудно да се помогне на човек с хранително разстройство“, споделя Сами, „Тъй като човек чува само собствения си глас. Много е важна средата – подкрепата от приятели, семейство, любим човек“. Сами съветва, ако видите, че ваш близък или приятел проявява подобна маниакалност, да се опитате да го свържете със специалист. „Аз съм пример за това как не се правят нещата. Една крайност винаги води след себе си друга крайност“, казва с усмивка Сами и допълва: „Днес имам здрава връзка с храната. За мен тя е енергия.“

"Има разлика между хранителен проблем и хранително разстройство. 

При хранителното разстройство се появява думата "трябва". Когато това се случи, когато започне да се стига до крайности, проблемът се е развил в разстройство. 

Той може да е резултат от опита на човека и начина, по който се отнасят с него в училище или у дома. Това може да остави трайна следа в младия човек."

Любомира Манчева, "Живот на килограм"

Сами предупреждава, че орторексията е често срещан проблем сред спортистите, при които високите резултати са обвързани с външния вид.

Днес той гледа към успешното завършване на  магистратурата си. Храни се нормално и иска да се посвети на спортистите и техните проблеми, да помага на хората, които минават по неговия път. И казва на всички, че постигането на бързи резултати, е опасно – защото цената може да бъде здравето ни. А то е по-важно от всичко.

Екипът ни благодари за съдействието на Живот на килограм и фитнеси Next Level/Sport Box.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.