Несвоевременни вдъхновения

В дъхновението, приятели, само изглежда абстракция. Всъщност то има доста ясни форми и макар да се появи изневиделица, срещата често пъти е уговорена предварително. Точно както изкуственият бюст на Дани Миноуг. Давам си сметка, че с подобно начало ви дължа малко разяснения.

Преди десетина години, ни в клин ни в ръкав, у нас пристигна Дани Миноуг, по-малката сестра на Кайли. Нищо чудно и за двете да не се сещате, което е само наполовина тъжно. Дани, подобно на кака си, също държеше да има музикална кариера, но светът можеше да поеме безусловно само едната от тях като певица. Другата трябваше да измисли нещо допълнително. Уви, задачата да бъде нестандартно креативна се падна на по-младата и тя реши да заложи сериозно на имиджа на прелъстителка и фатална жена, което често пъти впечатлява феновете повече от някакви си песни. Уви, от генетична гледна точка семейство Миноуг са по-скоро фини спортни дами и на Дани й се беше наложило да прибегне до услугите на пластичен хирург, за да не бъде възприемана за толкоав плоска, колкото хитовете й. България беше включена в турнето на звездата, над която се бяха старали артистични и прочее доктори, за да се види, че е съставена все пак от възвишения.

Защо така се въртим около този пусти бюст ли? Ами защото играе важна роля в историята за вдъхновението. Той очевидно даваше увереност в кариерата на певицата, още повече, че списание Плейбой й брои добри пари, за да вдъхнови с него читателите. Организаторите на концерта у нас използваха този факт за допълнителна реклама. Бяха времена, когато това стигаше, за да се напълни зала. Като се има предвид колко неизвестна у нас беше Дани, бюстът и се превърна в основната новина и всяка вестникарска статия тук я наричаше „скандална” и „сексапилна” в пъти повече от „певица”. Клише, съизмеримо единствено със самия силикон, върху който почива.

Преди датата на изявата г-ца Миноуг трябваше да бъде представена на родните журналисти на живо, за да се уверят в качествата й от първо лице. Това се случи малко преди концерта и в нашата редакция бяхме дежурни двама. Аз – на ефир и един амбициозен млад колега с уклон към политическите анализи – за покриване на изникнали събития.„

Не е лесно да се пълни четиричасова програма; уверявам ви, никак не опира до вдъхновение, трябва си и усилие. Пресконференцията на Дани предлагаше не лош сюжет в иначе постния откъм новини уикенд. Така че, ще-не ще, колегата трябваше да отиде и да отрази събитието, въпреки вътрешните си противоречия да се занимава с такъв род новини.

Той беше високо сухо момче, което цитираше по памет изказвания на зам. военния министър отпреди три години и задаваше неудобни въпроси на премиера при всеки удобен случай, макар рядко някой да му обръщаше внимание. Шоубизнесът не беше в полето на интереса му, не го вълнуваха хитовете, силикона, летливата слава на по-малките сестри и шоубизнеса като цяло. Но дежурството си е дежурство и дългът зове. Срещата с Дани Миноуг беше неизбежна и аз най-добросъвестно го посъветвах да се подготви за нея. Да попрочете това-онова, да прецени сам какво му е интересно в личността й и да открие своя гледна точка към темата, не е задължително да е като на другите. Иначе казано – принудих го да се вдъхнови насила, което е другото име на занаята.

Колегата чете каквото чете, скролва из интернет, доколкото го имахме тогава, води си бележки. Но уви, колкото и старателен да е един политически репортер, снимките на Дани от Плейбой бяха ключови в представянето й. Тя очевидно умираше да дискутира тази тема,  ако се съди по броя интервюта, които се въртяха около „нестандартния” ход с фотосесията. Опасявам се, че дори най-амбициозният млад журналист трудно би открил тема, която да заобиколи бюста, а и светските новини навремето се свеждаха предимно до подобни пикантерии. Това ни вдъхновяваше, ама че наивници.

На пресконференцията нашето момче бил единственият сериозен журналист, останалите били все от клюкарски списанийца и забавни рубрики. Та писнало му по едно време да слуша глупави въпроси и решил нашият да вземе нещата в свои ръце. Или пък Дани наистина имала вдъхновяващ бюст и той изместил здравия политически разум в главата на колегата. Кой знае, вие си преценете. Нищо чудно всичко да било една гигантска скука, която плачела да се раздвижи по някакъв начин.  Не съм бил там, не мога да кажа със сигурност. Работя само с косвени факти.

Неоспорим факт е, например, че когато младият репортер се прибра в редакцията, той донесе две неща. Първото беше радостта, че е задал свой собствен нестандартен въпрос; неудобно питане, с което Дани била притисната, извадена от зоната на комфорт. Въпрос, толкова колосално прям, че би изпотил дори премиера. Второто нещо беше леко огорчение, че след въпроса пресконференцията била прекратена, разразил се нещо като мини скандал и певицата била тежко обидена. Въпросът му беше запечатан на лента, така че имах възможност да го чуя. Ювелирна конструкция от страна на политически анализатор към слабо известна певица с нов бюст. Нарочно ще го оставя на вашето въображение, искам да се вдъхновите от сюжета. Ако трябва и насила, точно както беше неговият случай. Само ще отбележа, че се търсеха конкретни обективни параметри, които се задължителни в разследващата журналистика и не дотам уместни при разговор с дами, пък били те и „скандални” по репутация.

Усещате ли тънкия момент? Колегата се беше вдъхновил, но вдъхновението му беше неуместно. Едва ли сам си е давал сметка, че ще дойде от бюст, при това на официална пресконференция. Такива неща в журналистическия факултет го не се преподават. В резултат на това внезапно вдъхновение, Дани Миноуг побесняла, настроението й се скапало и може би вече с други очи гледала на гордостта в деколтето си. Колегата пък беше освободен заради предизвикания скандал, понеже нещата ескалираха доста повече, отколкото съм склонен да ви разкрия.

Намирам тази история за вдъхновяваща по няколко причини. Първо – колегата научи, че в журналистиката има жанрове (или поне имаше) и те не трябва да се преплитат така първосигнално. Придобиването на нови знания винаги е крачка напред. Второ – в следващите години Дани Миноуг намали значително фокуса върху тялото си и се опита само да пее. И двете не донесоха кой знае какъв успех, но понякога такива резки въпроси по пресконференции вдъхновяват истинската промяна. И трето, но не и по значение, тази история вдъхнови мен да ви я разкажа, в момент, в който си мислех, че трябва да търся вдъхновението в някакви много сериозни и обективни параметри, вместо в нещо толкова очевидно и банално. А чия страна ще заемете в случая няма значение, при всички положения вдъхновението вече спечели. 

Аз и книгите или непосилната лекота на думите

За вдъхновението, по-силно от страха

Стани един от Вдъхновените, изпрати историята си тук.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.