В една съботна вечер през декември, докато Питър и Лиза гледат любимото си телевизионно предаване, сгушени на дивана, той я поглежда и я пита дали ще се омъжи за него. Това, което 56-годишният Питър не помни е, че те вече са женени.
Диагностициран с ранен стадий на болестта на Алцхаймер три години по-рано, Питър започва да губи спомените си, дори тези от приказната им любов. Той е забравил първата им среща, докосванията, целувките. А също така е забравил и сватбата им.
Бавната смърт на мозъка, какво не знаем за нея
„Къса ми се сърцето. Създадохме си нови спомени, но боли,
защото понякога искам да му кажа: „Помниш ли онзи път?“. Искам да си припомням случки с него, но Питър не може да си спомни нещо, случило се сега, какво остава за преди 20 години“, споделя 54-годишната Лиза пред Си Ен Ен (CNN).
Двойката, която е женена от 12 години, се запознава в Харисбърг, Пенсилвания където са съседи. По онова време и двамата си имат семейства и са заети с отглеждането на децата си, но създават приятелство и са близки, докато семейството на Питър не се мести в Кънектикът.
След като близо година не са общували, те отново се свързват един с друг, когато разбират, че и двамата са в процес на развод. След само една среща в Харисбърг те бързо стават неразделни и поддържат осемгодишна връзка от разстояние, докато всичките им деца не влязат в колеж.
Първи признаци, че имате сериозно заболяване
Лиза описва връзката им като зашеметяващ романс.
Попитана какво харесва най-много в съпруга си, тя едва сдържа сълзите си и отговаря: „Начинът, по който той ме обича. Толкова е мил и нежен, обича да флиртува с мен и е забавен и романтичен. Той винаги е бил много отдаден на връзката ни и на мен“.
През 2009 г. Лиза се мести в Кънектикът и двойката се жени.
„Нещо не беше наред“
Лиза споделя, че не е било трудно да забележи, че нещо в съпруга ѝ се променя, но било наистина трудно да се примирят с новата им реалност. Всичко започнало, когато той започнал да заравя редовно ключовете си. След това портфейла. След това започнал да забравя думи и какво означават те. На моменти му било трудно да съставя изречения.
83-годишна жена с деменция записа първата си песен
Тя си повтаряла, че това се случва, защото остаряват. „Беше моята малка тайна, да игнорирам, докато приятели и членове на семействата ни не започнаха да правят коментари и тогава знаех, че това е нещо реално. Хора, които не бяха виждали Питър от известно време, веднага забелязваха, че нещо не е наред“, разказва Лиза.
След подробни изследвания на 30 април 2018 г. Питър е диагностициран с Алцхаймер. „Не разбирах, докато не започнах да проучвам и
осъзнах, че това ще окаже дълбоко влияние върху живота ни и ще ми отнеме съпруга ми“,
казва тя.
Болестта бързо превзема живота на двойката. Спомените, които са мислели, че ще ги радват цял живот, бързо изчезнали от съзнанието на Питър. Един от тези ценни спомени е сватбата им. Първия път, в който той забравил жена си било по време на пътуване до дома им под наем в Роуд Айлънд, където ходели често, когато имат нужда да избягат от ежедневието си на плажа.
Пробив: Откриха лекарство срещу Алцхаймер
„Веднъж, когато се прибирахме, Питър ми даваше указания накъде да карам и казваше неща като: „Това е пътят към дома ми. Завий надясно, за да стигнеш до къщата ми“, сякаш аз бях непознат шофьор, който не знае къде живеем“, разказва Лиза. „Когато стигнахме вкъщи, той изтича и ми отвори врата и беше много притеснен, докато ме развеждаше наоколо. Беше очарователно, но аз просто чаках той да се върне обратно в реалността. Но това така и не се случи“, добавя тя.
„Влюби се в мен за втори път“
На 12 декември 2020 г., докато гледат телевизия, сгушени на дивана им, сватбена сцена кара Лиза да се разплаче, а Питър забелязва сълзите ѝ и започва да се смее и казва: „Хайде да го направим“. „Аз попитах „какво да направим?“ и той каза: „Хайде да се оженим“ с огромна усмивка на лицето“.
„Ще имаме много работа“, казал той на Лиза, без да осъзнава, че току-що е предложил брак на съпругата си. „Беше много трогателно за мен. Той се влюби в мен за втори път. Чувствам се почитана, чувствам се като принцеса, като Пепляшка. Аз съм най-щастливото момиче на света“, добавя тя.
След като Лиза изпратила на децата си видео от моментите след предложението, те окуражили двойката да почете любовта си, подновявайки брачните си клетви. Въпреки някои колебания, Лиза се съгласява. Тя не иска да пропусне възможността, да създаде още един красив спомен със съпруга си.
Арестуваха медицински сестри за боеве между пациенти с Алцхаймер
На 26 април Питър и Лиза отново се озовават пред олтара.
С помощта на специалист по деменция, който изпълнил церемонията, двамата си разменили простички обети. „Започнах този ден без никакви очаквания, болестта е толкова непредсказуема. Но бях толкова развълнувана, докато правех грима си и обличах роклята. Всеки момент беше по-вълшебен от предишния.
Питър беше там през целия ден. Той беше толкова щастлив. По време на клетвите, той ми каза само: „Лиза, обичам те“. Това е всичко, от което се нуждаех“, разкрива тя.
Лиза знае, че във всеки един момент от церемонията той може отново да забрави коя е тя. Но това е била най-малката ѝ тревога. „Аз съм любимият му човек. Нямам нужда от етикета „съпруга“ или от нежните прякори, с които ме наричаше преди. Сърцата ни са свързани по такъв начин, че всичко, от което имам нужда е той да се чувства в безопасност и това е така. А и
той ме обича, аз го обичам – това е всичко, което има значение“,
категорична е тя.
Пробив: Лечение срещу ранна фаза на Алцхаймер
Засега Лиза, която води блог, за да помага на други болногледачи на хора, живеещи с болестта на Алцхаймер, е фокусирана върху Питър. С напредването на болестта, която сега причинява халюцинации, параноя и екстремна загуба на паметта, тя се сблъсква с реалността ден след ден.
Без значение какво се случва – дали той ще си остане вкъщи или ще се премести в център за грижи за хора с деменция – Питър е неин, а тя негова. „Ще бъдем заедно до края“, казва Лиза. „Нищо не може да ни раздели. Нищо“.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!