" ...и ние кървим червено, и ние плачем солени сълзи, и ние плащаме чинно данъци, и ние се оплакваме от политиците, и ние мечтаем за преживявания като от филмите, и ние даваме стотинки на просещата баба, защото ни напомня на нашата собствена, и ние купуваме цветя за мама на 8 март, и ние прегръщаме баща си първи, знаейки, че има нужда и че никога не би го признал. Защото сме обикновени и добри хора, както вас.”
Александър Петров, Мистър Гей Европа 2019
"Победителят в конкурса Мистър гей Европа 2019 е България".
Едва ли Александър Петров е очаквал да чуе тези думи и можем само да си представим как се е почувствал, след като печели титлата в състезанието.
Скромното и свито момче, което търси спасение от страховете си в гейминга сега е лице и посланик на кауза в цяла Европа. Но докато стигне до своя звезден миг, той ще извърви дълъг път. Днес за приемането на себе си и любовта, която не е заплаха Александър говори с Vesti.bg и Вдъхновените.
"Още в 3 клас започнах да усещам, че съм по-различен", разказва Алекс. "Всичките момчета в класът ми и аз, си бяхме “харесали” едно от момичетата. Постоянно я закачахме по детски, търсейки вниманието й... Но когато я закачах, дълбоко в себе си знаех, че го правя, не защото ми “харесваше”, а просто защото и другите го правеха и не исках да се “цепя от колектива”.
Понякога обаче, да се впишеш на всяка цена има висока цена. Без етикет, без стойност, без срок.
В тийнейджърските си години Алекс се бори с редица проблеми.
"Като по-малък бях пухкав, невзрачен, вечно неразбран, носих само сиви анцузи и имах смазваща социална тревожност. Като добавим и това, че се борих и с осъзнаването на сексуалната си ориентация, всичко се превърна в идеалната рецепта за аутсайдерство."
Как това момче, което се е затворило в черупката си успява да се измъкне от нея? Със сигурност няма универсална формула, която да бъде приложена, но Алекс открива неговата. И тя звучи простo, макар пътят към нея да е дълъг - да се научиш на първо място да се обичаш. Такъв, какъвто си.
"Благодарение на геймърството, няколко американски предавания с гей тематика, подкрепата на близките ми и силното ми желание за промяна, успях бавно да се отърся от тези си характеристики и да заобичам себе си."
Алекс трябва да се изправи пред страховете си и да се сблъска челно с тях. По времето, в което той расте, в България няма много места, които да помагат на хора в неговата ситуация - когато търсенето и приемането на идентичността може да доведе до дълбоки сътресения.
Много са трудностите, които трябва да бъдат преодолявани и Алекс споделя част от тях: "Страх от разкриване, от отхвърляне, от самота, от провал, от вербална или физическа саморазправа, срамът от самите себе си, че сме различни от “нормалното” и ред други професионални изкривявания, които ЛГБТ хората придобиват израствайки в един хетеросексуален свят."
Организацията SingleStep предоставя чат, групи за взаимопомощ и телефонна линия за ЛГБТ младежи и техните семейства:
0800 900 18 всяка сряда от 17:00 до 20:00ч.
Имало ли е къде Алекс да потърси помощ у нас, когато търсенето и приемането на идентичността може да доведе до дълбоки сътресения? "Нямаше такова място, поне за мен, докато израствах. Чрез социализиране с други гей хора, чрез постепенното израстване и помъдряване, и чрез няколко реални и фикционни ролеви модели в живота ми, успях бавно да се преборя с повечето от гореспоменатите страхове и травми. С някои от тях все още се боря.", споделя той.
ЕТО ГО АЛЕКС ПЕТРОВ - МИСТЪР ГЕЙ ЕВРОПА 2019
Разкриването си пред другите Алекс нарича "аритметична прогресия". Признава, че все още събира смелост да го прави. Кои са първите хора, които научават за сексуалната му ориентация?
"Разкриването ми стана поетапно в продължение на години. Първо пред други хомосексуални хора, после пред близки приятели, пред семейството, пред някои колеги..." Алекс твърди, че не е смел. И че това е процес, който продължава.
Така, след дълга работа със себе си, се стига до участие в две видео кампании, които ще отворят неподозирани врати за Алекс.
"Участвах в две видео кампании за ЛГБТ видимост и ХИВ тестване преди няколко месеца. Продуцентът, работещ с екипа на „Мистър Гей Европа и отговорен за делегатите от Балканите, попадна на тези видеа и се свърза с мен. След дълъг разговор сподели, че вярва, че съм много подходящ кандидат за състезанието и ми предложи да представлявам България на тазгодишното издание на конкурса."
Алекс пояснява още, че в държави, в които не се провежда официален вътрешен подбор, в случая ни “Мистър Гей България” поради финансови, социални, религиозни или други причини, продуцентите за дадените държави или региони, имат правото да номинират и излъчат кандидат.
Така Алекс се оказва представител на страната ни на международния форум, който се проведе в Германия.
"Конкуренцията беше доста силна тази година", разказва Алекс. "Някои от кандидатите имаха силна подкрепа от организации в собствените държави, както не им липсваше и амбиция. И до ден днешен не съм сигурен с какво бях повече пред останалите, защото всичките имаха много силни страни. Ако съдим по изпитанията, вероятно съм имал по-богата обща и ЛГБТ култура и познания;, бил съм по-убедителен в интервютата, по-пламенен в защитата на проекта си и съм съумял да позирам във фотогеничното изпитание."
Алекс има едно основно послание, което иска да стигне до всички: "Любовта си е любов и по-различните не са нито страшни, нито са заплаха" и допълва защо няма никаква причина обществото да се страхува от хората с хомосексуална ориентация: "Не трябва да се страхувате от гей хората, защото сме обикновени и добри хора също като вас.
И ние ходим на работа и “мразим” понеделника, и ние забравяме прането защото ни мързи да го прострем, и ние висим по автомонтьори безкрайно, и ние се радваме като баба и дядо изпратят зимнина, и ние се чудим дали мама може да счупи Гинес рекорда по позвънявания в един ден, и ние мрънкаме, като почнат безкрайните реклами в киното преди филма, и ние ходим на фитнес и после хапваме нещо сладко преди лягане, унищожавайки цялото усилие, и ние се страхуваме от неизбежността на смъртта, от самотата, от “незадоволителното” ни професионално развитие, от отговорностите на семейството, от неизвестното;
и ние кървим червено, и ние плачем солени сълзи, и ние плащаме чинно данъци, и ние се оплакваме от политиците, и ние мечтаем за преживявания като от филмите, и ние даваме стотинки на просещата баба, защото ни напомня на нашата собствена, и ние купуваме цветя за мама на 8 март, и ние прегръщаме баща си първи, знаейки, че има нужда и че никога не би го признал. Защото сме обикновени и добри хора, както вас."
Алекс вярва, че има как да живеем в по-добър свят. И всичко това зависи от няколко лесни действия: "Да бъдем добри един с друг. Да си помагаме и да се подкрепяме. Да живеем с отворени сърца и да уважаваме ближния. Майка ми ме е възпитала в тези неща, и вярвам, че ще бъдем много по-добре като нация и планета, ако се опитваме да ги следваме, дори малко".
А посланието му към всички, които в момента вървят по пътя, който вече е минал и водят битката със себе си е да не спират да вярват, че изгревът рано или късно идва: "В момента сигурно положението изглежда много мрачно и безнадеждно, но ще премине и ще се подобри. Никоя нощ не може да трае вечно и рано или късно ще настъпи изгрева.
Да бъдеш хомосексуален е напълно нормално и ще дойде ден в който ще бъдете заобиколени от хора, които ви обичат и подкрепят в пълната ви и автентична същност. Просто бъдете силни дотогава и не се пречупвайте."
А това, което дава сила на Алекс е подкрепата на близките. И както сам казва той: "Вярата, че това което правя е добро и нужно".
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!