К огато й е тъжно, тя посяга към хладилника. Когато й е самотно, тя пак посяга към хладилника. Същото се случва и когато е разочарована, изнервена, когато нещата са се случили извън контрола й.
Срамува се. Крие се. Преяжда. Прави го системно. Прави го 4 години.
Тя има хранително разстройство. То се казва хиперфагия – проблем, от който страда голяма част от човечеството.
За силата да се изправиш пред себе си, да си помогнеш сам и да превърнеш храната от слабост, в сила – днес в поредицата „Силата на храната“ говори Мария Сбиркова.
Когато апетитът НЕ Е здраве. А зависимост
Мария расте като всички останали деца. Или не съвсем. Както самата тя казва, никога не е ограничавана за нищо. „Бях пре-презадоволена“. Имала е всичко. Освен любовта на бащата. Той губи битката с коварна болест, когато Мария е съвсем малка. „Тогава майка ми трябваше да стане и жената, и мъжа в семейството, за да ни издържа“, спомня си Мария. Грижите за все още малкото момиче са поверени на баба й.
„Не ми се отказваше нищо, даваше ми се всичко. Вечно бях с филията в ръка“. И така, в началото на пубертета, тя тежи близо 70 килограма.
"Когато едно дете е "овластено" прекалено много от възрастните, отначало може да изпита удоволствие. Но после се обърква. Това може да доведе до проблеми с темата за контрола на един по-късен етап от развитието му"
Любомира Манчева, Живот на килограм
„Децата ме наричаха дунда, топче. Такива коментари обаче могат да оставят трайни следи и да продължат да те тормозят години по-късно“, казва още Мария.
Тя решава, че на всяка цена ще се справи с наднорменото тегло за абитуриентския си бал и така от едната крайност бързо преминава в другата. Спира да яде, а когато го прави, консумира ябълки и солети. Режим, който едва на 18-годишна възраст, без консултация със специалист, тя решава да приложи сама. Защо? Защото всичките й съученички отслабват така.
Това обаче ще се окаже кутията на Пандора за Мария. „Гладуваш, гладуваш и в един момент вече не издържаш. Така развих хиперфагията“, казва тя.
Когато емоцията ти е… глад.
Хиперфагията продължава за Мария близо 4 години. Никой не предполага, че тя има този проблем. Това я води до социална изолация, загуба на приятели.
Нейният режим е строг – през седмицата, тя не консумира почти нищо. Когато обаче дойде нейният „cheat day“, или ден от хранителния режим, в който можеш да си позволиш определени храни, тя си позволява… всичко в хладилника.
Спомня си за преяжданията. Случвало се е да изяде цяла тенджера кестени, солети, кроасани, кисели млека, сирена… Друг път пък решава, че ако преяжда със здравословни храни – калориите не се броят. Така започва да поглъща едно след друго сурови барчета, или друг тип еко храни… „
Много жени правят тази грешка – виждат, че на етикета пише био и еко и смятат, че това не се отразява. А понякога тези храни съдържат дори още повече захар и вдигат инсулина. И вместо да изядеш зеленчуци с някакво месо, например, ти изяждаш само едно барче – не се засищаш. А това е много неправилно“, казва Мария.
Дали обаче с вредни или полезни храни – така нареченият ден, в който си позволява нещо повече, става веднъж, после два пъти, после няколко пъти в седмицата. „Казвах си, че така и така съм провал, защо да не изям всичко в хладилника“, разказва още Мария.
- Хиперфагията е психическо разстройство
- При хиперфагията лечението е комплексно - необходимо е посещение при терапевт и лекари, които да определят режим
- Хиперфагията се коригира с медикаменти, но пациентите често не разбират, че преяждането е проблем
Доктор Райна Стоянова
„Аз обичам всичко да е под контрол, да е подредено, нещата да се случват както аз искам. Както когато бях малка и всичко ми се даваше. Е, да, но в живота, не всичко е по план. В такива моменти, си казвам – над какво мога да имам контрол – над храната и това колко ям.“ След епизодите на преяждания обаче, Мария споделя, че се чувства засрамена. Както самата тя казва – „като нищожество“.
Храната като зависимост
Мария започва да си задава много въпроси. Защо гладът я провокира по този начин – и дали наистина е глад на тялото, или на нещо друго.
Завършва специалност Клинична психология, защото иска да намери отговорите на много въпроси. „Сега осъзнавам, че това преяждане не е било глад на тялото, а емоционален глад. Опитвала съм се да нахраня емоциите си“, споделя още Мария.
Това състояние на емоционално хранене е особено силно по време на социална изолация, момент, в който човек се чувства самотен или объркан, когато се страхува. Тогава особено често се посяга към сладкото, като източник на допамин – хормона на щастието.
„Храната може да бъде зависимост“, казва Мария, но също така допълва, че тя може да промени живота ни, към много по-добро.
Макар системните й преяждания да са дълбока и срамна тайна, Мария започва изключително интензивни тренировки, за да се явява на състезания по бодибилдинг.
Паралелно с това, работи като стюардеса, тренира преди или след полета, независимо от часа на денонощието.
И тогава се случва онзи момент, след който нищо не е същото. Тя изтръпва, буквално.
Не усеща тялото си. Изпада в нервен срив, след който попада в болница. Там идва нов удар от тежка диагноза, която й съобщават. „В този момент видях живота си на лента“, споделя Мария и допълва: „Никой и нищо не може така да те промени, както тези дни, в които живях с тази диагноза“. Повторните изследвания обаче не я потвърждават.
Мария излиза от болницата. Но вече не е човекът, който е влязъл там.
„Започнах да гледам по друг начин на храната. Започнах да се интересувам как тя влияе на психиката и физиката. Как е приготвена, каква е текстурата, какви съставки са използвани. За мен една пакетирана храна няма тази стойност на това, което си приготвил сам“, споделя още Мария.
Освен дипломиран психолог, тя е нутриционист и изкарва курсове по сладкарство и хлебарство. Разработва собствени здравословни рецепти.
Казва ни да бъдем по-толерантни към различните. Да бъдем по-разбиращи, по-осъзнати и чувствителни към проблемите на хората. „Бъдете критични“, казва още тя: „Много тийнейджъри се лъжат от Инстаграм – обработените снимки, перфектните тела, идеалният живот… Но ние не знаме дали реално това е така. Начинът, по който изглеждаш не отговаря на това как се чувстваш. Не всичко, което блести е злато“, казва още Мария.
И апелира да повишим хранителната си култура, за да научим децата ни да се хранят здравословно и правилно. За да се превърнат в щастливи хора. А щастието е нещо, за което никога не е късно.
Екипът ни благодари за съдействието на Живот на килограм.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!