С ветлана Бахчеванова е един от водещите български фото журналисти.
Тя запечатва някои от най-знаковите моменти от прехода след падането на комунистическия режим у нас, но се отказва от тези по нейни думи „еднократни“ проекти и основава FotoEvidence – издателството, в което снимките са доказателство, че нещо нередно се е случило или в момента се случва някъде.
И то трябва да се промени.
Кои три държави са променени завинаги благодарение на Светлана, екипа на FotoEvidence и фотографи от цял свят – вижте във видеото ни по-горе.
ВИЖТЕ КАДРИ, ПУБЛИКУВАНИ ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО НА СВЕТЛАНА БАХЧЕВАНОВА - FOTOEVIDENCE
Когато всички са щастливи – не се случва нищо
Светлана започва да се интересува от фотография преди 89 година, но не и от документалната. Както тя казва – тогава всички е трябвало да изглеждат щастливи и нищо не се е случвало. На практика фото журналистиката е служела като политическа пропаганда.
Затова тя се насочва към актовата фотография. „Фотографирах голи тела, предимно мои приятелки. Не избирах жени, които са съвършени, исках да са такива, каквито са.“ Неочаквано за самата нея, откровените й снимки имат успех и тя е канена на изложби извън страната.
Всичко обаче се променя през 1989 година, когато Светлана става част от екипа на вестник „Демокрация“. Носи камерата непрекъснато със себе си. „Имах нуждата и смятах че е важно да регистрирам всичко, което се случва. Историята ни“, допълва тя.
„Парите не бяха мотивация за ентусиазма в работата“, разказва Светлана за периода, който прекарва в „Демокрация“.
Не си тръгват понякога цели денонощия от редакцията. Когато вестникът започва да издава за първи път разказите на политически затворници, Светлана заснема портретите им докато те разказват за преживяното от тях по време на режима. Светлана научава факти, за които нито тя, нито голяма част обществото ни подозира. Това я мотивира още по-силно да се занимава с документална фотография и да заснема несправедливостите, с които се среща.
Прекалено добра, за да е жена
„Това, което видях просто спря дъха ми… Хиляди, хиляди хора…“ Това е гледката от сцената, построена до Орлов мост за първия предизборен митинг преди първите демократични избори, които се провеждат в България.
Светлана и нейните колеги , които отразяват митинга са притеснени, че няма да дойдат достатъчно хора, но хилядите, които са там надминават очакванията им. Тя прави това, в което е най-добра: снима ги. А на следващия ден снимката й е на цялата първа страница на вестник „Демокрация“.
Малко след като тази снимка е публикувана, Светлана среща Блага Димитрова. Представят я на писателката като „момичето, което е направило тази снимка.“ Димитрова й казва учудено „Не си представях да е жена.“
Скоро след демократичните промени Светлана заминава извън страната, където наред с работата в издателството и FotoEvidence започва работа по дългосрочни проекти по теми, които отдавна я вълнуват.
Индианци и комунизъм
Голямото послание на фотографията на Светлана и на мисията на издателството й е, че да си космополитен не означава да забравиш корена си, а да умееш да приемаш проблемите на другите като свои.
Защото несправедливостта няма етническа или религиозна принадлежност. Тя е част ов живота и всеки прави избора си дали да се бор с нея - или не.
Развълнувана от съдбата на индианците Лакота в Южна Дакота, Светлана решава да разкаже историята им. Те обаче са изключително недоверчиви към всеки бял човек. Неочаквано дори за самата Светлана това, което ще й отвори вратите там е… комунизмът.
Местният й водач казва на индианците, които те посещават че тя идва от комунистическа страна. Това моментално убеждава Лакота, че тя не е враг и също като тях знае какво е да бъдеш онеправдан.
Според Светлана, ключът към успешния фотографски проект е изграждането на доверие. Това се постига най-често с помощта на местен, който успява да те "внедри" в общността.
Такъв е случаят с три от най-успешните й проекти, довели до реална промяна в Перу, Папуа Нова Гвинея и Сенегал.
Всяка година издателството на Светлана за документална фотография всяка година публикува фотокниги, които отразяват обществен или социален проблем. Три проекта са особена гордост за Светлана и екипа й, като те успяват да донесат реална промяна или поне полагат основите към подобряване на ситуацията.
Ето кои са проектите и техните фотографи.
„A light inside“ на американската фотографка Даниеле Виласана представя живота на транссексуалните жени в Перу, които са стигмазирани и напълно отхвърлени от семействата им и обществото.
Лисата на разбиране в перуанското общество обаче е фатален - момичетата нямат къде да се лекуват и повечето не надживяват 30 години.
Това се променя след издаването на книгата – лекари от най-голямата болница в столицата Лима си признават, че преди да видят кадрите на Даниеле, издадени от FotoEvidence не са имали никаква идея какви са проблемите на трансжените и веднага организират откриването на кабинет, където те да могат да получат медицинска помощ без да се притесняват.
Даниеле е прекарала три години в Лима, за да може да запечата истинския живот на тези момичета.
Другите две големи постижения за Светлана и издателството й се случват в Папуа Нова Гвинея и Сенегал.
В Папуа изнасилването, горенето на клада и рязането на крайници на жени са ежедневие.
След като FotoEvidence издава книгата „Crying Mari“(Mari - на местния език означава "жена") на фотографа Влад Сохин, която документира разказите и белезите на жени, преживели това насилие, престъпленията се криминализират от нововъведения закон и извършителите им отиват в затвора.
Проектът на Марио Крус за съвременното робство в Сенегал успява да освободи над 2000 деца от т.н. даарас – фалшиви религиозни училища, където момчета от 7-13 са жестоко експлоатирани.
Те са взимани от бедни семейства с обещание, че ще получат образование, но вместо това са оковавани във вериги или принуждавани да събират с просия по улиците непосилната за Сенегал сума от 8 долара на ден. Ако не успеят да се справят, те са жестоко малтретирани, бити, изнасилвани.
Слухът за кампанията на FotoEvidence за издаването на книгата „Талибе: Съвременни роби“ стига до президента на Сенегал и още преди да отидат да представят книгата там, Светлана и екипът й разбират, че властите са започнали да фалшивите училищата.
„Поставихме основата една несправедливост да бъде прекратена“, казва Светлана, като допълва, че промяната не се случва веднага. Тя е процес, но съществуването дори на една книга е малка победа.
„Липсата на информация прави обществото невежо и го осакатява“, категорична е Светлана.
И смята, че документалната фотография може да допринесе към промени, защото от опит знае, че снимката е доказателство. И в някои случаи – то наистина е неопровержимо.
Светлана Бахчеванова беше част от INSPIRATION PHOTO CONFERENCE, която се проведе в София по инициатива на Клуб Фото Свят.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!