Драматичният и вълнуващ живот на първата жена с Нобелова награда

М ария Склодовска се ражда на 7 ноември 1867 г. във Варшава, Полша, като най-малкото от пет деца в семейството на бедни учители.

След смъртта на майка ѝ и невъзможността на баща ѝ да се грижи за нея Мария започва да се учи сама вкъщи, задоволявайки непрестанна си жажда за знания.

Тази жажда не утихва до края на живота ѝ.

Да стане учител никога не е било опция за Мария, тъй като недоимъкът, в който пораснала, ѝ отнел възможността да ходи на училище.

Въпреки това обаче, когато голямата ѝ сестра ѝ предлага да заживеят в Париж с евентуалната възможност Мария да се запише да учи в университет там, тя веднага приема и заминава за Франция през 1891 г.

Радиоактивната Ирен - да обичаш науката повече от живота

Мария успява да влезе в Сорбоната и започва да се обучава по физика и химия – предмети, към които развива влечение още през детството си.

Именно в Париж, през 1894 г., Мария се запознава с Пиер Кюри, за когото се омъжва година по-късно.

Семейство Кюри започва изследователската си дейност във Физико-химическата гимназия в Париж и именно там те правят невероятните си и революционни открития в областта на радиологията.

Мария Кюри открива, че урановите лъчи причиняват въздуха около пробата да провежда електричество.

Тя предполага, че радиацията не е резултат от някакво взаимодействие на молекули, а трябва да идва от самия атом. Тази хипотеза е важна стъпка в опровергаването на предположението, че атомите са неделими.

През 1897 г. се ражда дъщеря ѝ Ирен. За да подкрепи финансово семейството си, Кюри започва да преподава в „Екол Нормал”.

Мария и съпругът ѝ Пиер нямат лична лаборатория, а по-голямата част от опитите им са направени в пристройка до Физико-химическата гимназия.

Проветрението там е лошо и постройката не е водоустойчива. Семейството учени не знае за вредните последици от облъчването и по време на работата си не използват защитно облекло.

След  като прави редица важни открития Мария осъзнава колко е важно незабавно да публикува своя труд, за да не би да бъде изпреварена.

Нейната книга, която дава кратка и проста информация за работата ѝ през последните години, е представена на 12 април 1898 г.

През юли 1898 г. Кюри и съпругът ѝ публикуват съвместен документ, в който се съобщава за съществуването на елемент, който те наричат ​​полоний, в чест на родината на Мария - Полша.

На 26 декември 1898 г. Кюри обявява съществуването на втори елемент, неоткриван до този момент. Те го наричат радий, от латинската дума за лъч.

Между 1898 г. и 1902 г. семейството публикува, съвместно или поотделно, общо 32 научни статии, включително една, в която се заявява, че когато са изложени на радиево лъчение туморните клетки се унищожават по-бързо от здравите.

През 1903 г. заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика, като по този начин става първата жена носителка на това престижно отличие.

На 19 април 1906 г. Пиер Кюри загива при инцидент на пътя. Разхождайки се по улицата по време на порой, той е ударен от каруца и попада под колелата, което води до счупване на черепа му.

Пет години по-късно тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“.

Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката.

Кюри посещава Полша за последен път в началото на 1934 г.

Няколко месеца по-късно, на 4 юли 1934 г. умира в санаториума Санселмо, близо до градовете Саланш и Паси, от левкемия за която се смята, че е следствие от дългогодишното ѝ облъчване по време на опитите ѝ с радиоактивни елементи.

Тя не взима никакви предпазни мерки в работата си, понякога носи проби в джобовете си, съхранява в чекмеджето на бюрото си радиоактивни материали, дори носи на гърдите си ампула с радий като талисман.

Тя е погребана на гробището в Со, заедно със съпруга си Пиер. Шестдесет години по-късно, през 1995 г., в чест на техните постижения, останките и на двамата са пренесени в Пантеона в Париж.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.