Знаете ли какво е общото между бременността и домашното насилие?
Не е нужно да търсите отговора. Дава го Деница Стефанова по време на представяне на стихосбирката „3/4 любов“. Според проведени проучвания, в много случаи тормозът над жените започва след като забременеят.
А ако физическа агресия вече е част от връзката, тя се увеличава рязко, след като стане ясно, че жената очаква дете.
"Hикой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание."
Член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека
В България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, а според данни, изнесени от сайта Ubita.org всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие от страна на убиеца си. Всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца. 62% от жертвите са убити в дома си.
Следваме логиката на статистиката и правата на човека.
И в двата случая, всяка четвърта българка е с нарушени човешки права.
"Любовта е белег по тялото/ на този/ който обича/ казва тя/ докато сваля роклята си/ виждам -
белегът не е само един/ много са/ и все пак/ има достатъчно място/ за още"
Петър Чухов, Палимпсест*
Думи за сила
Стихосбирката “ ¾ любов“ е посветена на домашното насилие. В нея участие взимат 8 съвременни български поети и писатели - Димана Йорданова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Лили Йовнова, Петър Чухов, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Георги Господинов.
Всяко четвърто стихотворение е напечатано на черна страница.
Пред Vesti.bg и "Вдъхновените" Петър Чухов и Димана Йорданова разказват защо решават да станат част от този проект и може ли поезията да победи агресията - или е по-скоро добра отправна точка за един много дълъг път.
"Поезията, като един вид сакрално слово, може да накара човек да промени живота си. Тя понякога е по-силна от морала, по-силна от закона. Аз вярвам, че наистина мекото и слабото е способно да победи силното и твърдото. Но за това трябва време“, казва поетът Петър Чухов.
Според него основната причина за насилието е неприемането на равнопоставеността на хората и допълва: „Да усещаш желанията и стремежите на другите като не по-малко значими от своите, да не ги пренебрегваш и третираш като препятствия за себеосъществяването си – ето откъде трябва да се започне.“
Петър споделя, че насилието във всякакъв вид и форма го отблъскват – това е и една от основните му мотивации да се включи в проекта. „Домашното насилие осакатява не само отношенията между половете, не само семейството, но и цялото общество. Затова трябва да го лекуваме – който и с каквото може. Моето лекарство е поезията.“, завършва той.
0800-18-676 - Безплатен национален телефонен номер за хора, пострадали от насилие
„Звучи ефимерно и доста хора вече си казаха: "Абе, тия тука поети и те тръгнали да спасяват...", разказва поетесата Димана Йорданова, но ни припомня, че големият скок изисква време: „Всяко пътуване започва с една малка крачка. Нека не бъдем човека, който казал: " Не мога да помогна на всички. И затова не помогнал на никого". Димана смята, че с думи може да се направи доста, все пак те са главното ни средство за комуникация.
„Не говорим непременно за думите в книгата - би било наивно да вярваме, че няколко хубави стихотворения имат революционна сила. Но когато разговорът поеме точните посоки, включи всички гледни точки, наученото от различни хора, може би нещо ще бъде, ако не върнато, то поне предотвратено“.
Димана иска да бъде част от решението на проблема с насилието. „Това си беше някакво задължение - от мен към мен… много поезия се издаде през последните години и хората я четат. Точно тези четящи, интелигентни хора искаме да привлечем сега, да събудим дискусия, да призовем към действие, към нарушаване на злокобната тишина, към размисъл.“
Поетесата смята, че вярата в живота е нещо, с което човек не се ражда, но може да открие в себе си: „И когато казвам "искаме да вдъхнем кураж на жените", имам предвид - "искам да им напомним, че те могат да живеят по-добре, но просто са го забравили".
"Насила помощ не става, опитваме да дадем ръка на тези, които се оглеждат за нея. Не спирам да повтарям, защото истински го вярвам, че смисълът на нашето съществуване е в борбата и спасението. А любовта се съдържа именно в тях двете."
Да говориш за насилието
По време на представянето в залата присъстваха жени от групата "Не си сама - заедно срещу насилието". Те застанаха с лицата си срещу хората в залата и отговаряха на въпросите, свързани с този проблем.
Потърси помощ и съвет от групата за взаимопомощ „Не си сама“ на: klubnesisama@gmail.com
Те призоваваха всеки път, когато у дома възникне ситуация, да потърсим помощ на телефона за спешни случаи 112.
Призоваха да се говори, да се споделя, да не се крие и да не се премълчава това, което се случва, когато затворим входната врата.
Защото мълчанието е най-плодовитата почва за злото. А от думите се върви към делата. Защото ако от тях е създаден света, с тях трябва да можем го променим.
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана… (Йоан, 1:1-4).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
*Палимпсест - писмен паметник, чийто първоначален текст е заличен, за да може пергаментът да се използва повторно.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!