“Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът”
Дали Джон Стайнбек е роден под щастлива звезда?
Няма как да потвърдим – знаем само, че е се е случило на днешната дата през 1902 година в семейството на чиновник в общинската администрация и учителка, от която наследява любовта си към книгите.
Когато е на 16-годишна възраст, той изкарва тежка пневмония, която почти го среща със смъртта. Стайнбек прекарва дълго време в болница, тъй като след пневмонията страда от бъбречна инфекция и претърпява операция. Може би по време на дългия му престой в болницата в него се заражда желанието да пише.
Бъдещият писател завършва гимназия в Салинас и следва морска биология, която обаче така и не завършва. Защото морето, в което той иска да се потопи е това на писането.
Джон заминава за Ню Йорк, където решава да преследва мечтата си и да стане писател. Първоначално е общ работник, но с помощта на чичо си започва работа във вестник. отвратен от журналистиката, той се връща в Калифорния.
Обратно у дома, Стайнбек започва работа като пазач в развъдник на риба и екскурзовод.
И по никакъв начин не изглежда, че Джон, потомъкът на немски фермери ще успее да пробие в писателските среди.
250 долара
Това е сумата, която Стайнбек получава от издателя си, за издаването на първата му книга през 1929 година.
Тя обаче не се радва на никакъв успех и дори приходите от нея са по-малко от това, което Стайнбек получава като аванс.
В периода между 1930 – 1933 писателят все пак успява да издаде няколко книги, като последната от тях: новелата „Към един незнаен Бог“, в която един мъж принася себе си в жертвоприношение, за да спре сушата, подсказват, че нещо ще се случи.
Чудото идва с бащата на Стайнбек, който казва, че ще финансира кариерата на сина си.
След като спира да работи всичко възможно, за да се издържа, през 1935 година Стайнбек издава „Тортила Флет“ и вече няма никакво съмнение, че това ще бъде началото на една блестяща кариера.
Успехите наистина не закъсняват. Следващото голямо произведение - „За хората и мишките“ е поставено в театър, а самият писател така и не отива да гледа представлението, защото по негови думи в главата му всичко е идеално – а ако види книгата си на сцена, вероятно ще се разочарова.
„Гроздовете на гнева“ печели освен награда „Пулицър“ още по-голяма популярност на автора. Книгата е заснета на филм, като той дори печели номинация за „Оскар“ за ролята на Хенри Фонда.
Романът, който представя условията на труд на берачите на грозде предизвиква такъв гняв срещу автора от страна на правителството, че цели два пъти е организирано публично горене, а в последствие – „Гроздовете на гнева“ е забранена за издаване.
Вдъхновителят Ед
Подемът в кариерата на Стайнбек може би идва от едно приятелство.
Авторът често прекарва времето си с морския биолог Ед Рикет, който често събира проби, които продава и по този начин се издържа.
Двамата мъже прекарват заедно време навътре в морето и в лабораторията на Рикет на улица „Консервна“. От това приятелство се раждат персонажите на Док от „Улица консервна“ и „Благодатния четвъртък“, както и на Ед в „Ярко сияние“.
Рикет става толкова популярен, че журналистите започват да го преследват. Биологът обаче умира внезапно през 1948 година, след като колата му се сблъска с влак.
Някои критици смятат, че кариерата на Стайнбек е в застой след смъртта на Ед Рикет, но през 1952 година излиза шедьовърът „На изток от рая“.
Романът е обявен за най-добрия в кариерата на автора, а Стайнбек признава, че този труд е бил в главата му 11 години, преди да му даде живот на белия лист.
Успехът обаче не носи щастие. През целия си живот писателят страда от тежка депресия, която след издаването на книгата се задълбочава толкова много, че се налага той да влезе в болница.
През 1961 година Стайнбек издава романа „Зимата на нашето недоволство“. Критиката обаче го посреща изключително недружелюбно. Дори Нобеловата награда за литература през 1962 година не смекчава мнението им – според което, писателят вече е изчерпан.
През целя си живот, той е страстен пушач. Според лекарите, това е и причината за смъртта му.
На 20 декември 1968 година писателят получава сърдечен удар. След аутопсията става ясно, че почти всички главни артерии в тялото му са запушени.
В последните години от живота си Стайнбек избира да пише по-малко и да пътува повече, разочарован и огорчен от критиката, която смята, че той няма повече какво да даде на литературния свят.
В деня на смъртта му, критикът Чарлс Пур ще каже за Ню Йорк таймс, че „Не Стайнбек е имал нужда от Нобеловата награда, а комисията за Нобеловата награда от Стайнбек.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!