Българска любовна история от Исландия в снимки

Л унен пейзаж. Марсиански пейзаж. Изпарения от сяра. Внезапен снеговалеж. 

И двама българи - Венета и Веселин, които искат да запазят спомен от любовта си във величествената Исландия. 

Зад обектива застава Димитри Стефанов, а резултатът е изложбата "ВИК", един фото разказ за вечността на човека и също така - за неговата тленност. 

Българският фотограф споделя пред Вдъхновените и Vesti.bg за разликата между снимка и фотография, на какво учи любовта и как едни слънчев лъч, случайно влязъл през прозореца, може да промени живота ти завинаги. 

ВИЖТЕ ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ ОТ ИСЛАНДИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДИМИТРИ СТЕФАНОВ

Съдбата влиза само през прозореца

Познаваме Димитри Стефанов от проекта "Рухване", който обединява кадри от затвора в Плевен, наркокомуната в село Герман и погребения в различни села в България. 

Преди да стигне до камерата и обектива, Димитри живее в Испания. Баща му е заварчик, а след като завършва училище, бъдещият фотограф започва да работи в дискотека, като сервитьор. 

В един ден обаче лъч светлина влиза през прозореца. Тогава внезапно идва вдъхновението, че фотографията е призванието му. "Не можех да си го обясня, дойде сякаш от нищото. Трябва да бъда фотограф". 

Димитри поема по своя път. От документалните проекти, които намират международен отзвук, той стига до по-интимните фотографии на двойки. 

За да съхрани любовта им в кадри, Венета и Веселин канят Димитри да ги придружи в тяхно пътуване до Исландия. И да направи фото разказ на тяхната любовна история на фона на северната страна. 

Любовта е истинска, когато е сурова

На исландски ВИК означава "пристанище", разяснява Димитри и допълва: "Място, от което хората отпътуват, но и в същото време се завръщат". 

В този смисъл, той описва проекта като "емоционално пътуване с една двойка". В рамките на 4 дни те обикалят малко познати и не толкова туристически места в Исландия.

Отначало Венета и Веселин искат да запазят моменти от любовта си в Исландия, която и двамата обичат. Но като при всяко пътуване, винаги има отклонение от официалния маршрут. "Историята тръгна в по-друга посока от тази, която очаквахме", разказва Димитри и допълва: "Тя ме върна към документалните ми години. Не съм пейзажист, но най-голямото впечатление ми направи връзката между човек и природа."

Именно на фона на суровата и красива Исландия се вижда какво е любовта в чистия й вид. Освен с красив фото разказ, Димитри се връща и с още нещо. Уроците от хората, които е заснел. 

"Венета и Веселин ме научиха на много неща. Да бъда предпазлив. Научиха ме да бъда малко по-спокоен, научиха ме, че когато вярваш в нещата - прави ги такива, каквито са."

В Исландия ти се случва... Исландия

На въпроса коя е случката, която никога няма да забрави от Исландия, Димитри отговаря категорично "Самата Исландия".

"Исландия има нещо в себе си, което аз наричам другата вселена. Толкова е малка и в същото време - необятна. В началото бях зашеметен."

"В един момент сякаш пътуваш в прерията, след 100 километра виждаш лунен пейзаж, след още 100 - вече си на Марс." Така фотографът описва красотата на севера. 

"Човекът там изглежда толкова малък. Природата те смазва. Но трябва да се събереш и  да си свършиш работата", казва още Димитри. 

"Исландия е фон, атмосфера, тя е слънцето, вятъра, тя е облаците, без нея една история на любовта и двама души, няма да бъде същата. Исландия трябва да бъде усетена, тя не може да те остави безразличен", разказва Димитри. Но прави едно много важно уточнение: "Локацията може да допринесе за кадрите, но не ги прави". 

Истории за хора не се снимат без хора

Дали защото е роден с необяснимо любопитство към света, дали защото обича да преживява множество истории с тези, които застават пред обектива му, при фотографиите на Димитри ясно личи едно. Любовта му към хората. 

Именно тя е ключът към откровението, което отличава един кадър от другите и го превръща в изкуство. 

"Хората, които застават пред камерите ни не са предмети и не бива да бъдат третирани като обекти. Те са живи. Тук идва честността на артиста към хората, да има вяра. Когато отивам да работя, всеки път умирам. И е страшно. Преминавам през тежък процес на възстановяване. Не намирам покой. Нямам отговор как се вдигам на крака."

"Аз правя фотография, а не просто снимка", споделя той и допълва, че за него  е важно не само да хване момента, а да разкаже цяла история, която да не спира да вълнува, независимо дали ще я гледаме сега или след 10 години. Отговорността обаче коя история е важна, остава за фотографа. Както с него остават успехите и провалите му. 

"Фотографията никога не може да бъде обективна. Тя е една измама. Имаме кадър, в който фотографът е сценарист, продуцент и режисьор. Да, това те прави автор, но то не е истинско, защото това вижда лещата. Ако мръднеш апарата 15 сантиметра, ще видиш нещо друго. Правиш една серия - наредена по един начин разказва едно. Сменяш реда - и разказа друго. Ние правим фотография, за да види светът  какъв си ти. Фотографията е субективна."

Да предизвикваш работата си

За Димитри работата му като фотограф е призвание. За повече от десетилетие зад обектива, той е развил специфична връзка с фотографията. 

"Работата ме срива, влюбва, разлюбва, дава ми всичко и нищо. В момента, в който се почувствам уморен от това, което правя, просто ще спра да снимам", казва още той. 

Няма формула за това как се прави успешен проект. и споделя: "Проектите идват при теб, когато трябва да се случат. Аз предизвиквам работата. Но нямам формула. Гледа се кино, слушам истинска музика, чета литература, която обогатява. И някъде в този момент отново влиза светлината."

За него от значение е не само таланта, съчетан с много работа. "Всичко е смелост. Трябва да имаш смелост да покажеш това, което правиш. И да се надяваш някой да го хареса. Ако ти кажат, че не става, да работиш още повече."

Първичната любов между Димитри и света, който улавя пред обектива можете да видите в галерия "Фотосинтезис", а на 16 януари можете да участвате в разговор с автора на изложбата "ВИК" в кафе-галерия "Фотосинтезис" от 19:00 часа. 

"Важно е да показваш не това, което хората искат да видят, а неочакваното", завършва разказа си Димитри. "Така вече се прави изкуство."

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.