К итай е завладян от нова детска книга – „Добросъците“.
В нея разбираме, че зад дивана, под килима или масата се крият добри създания, които всеки ден ни помагат у дома. А авторът на тази книга се казва Николай Райков.
За детската поредица, която стана популярна в Китай, за Вдъхновените и Vesti.bg разказва авторът – Никола Райков.
Любовта към литературата при него идва още в 9 клас, когато започва да пише кратки разкази. Въпреки че има нужда от себеизразяване по този начин, висшето му образование го отвежда в САЩ и Николай започва да учи информационни технологии в Чикаго.
Въпреки това обаче, в него остава желанието за писане, като за автора детските книги и компютърните науки всъщност не са толкова далечни. „Всъщност огромната, на пръв поглед, пропаст между информационните технологии и детската литература не е чак толкова голяма в моя случай. Запалих се по компютрите през далечната 1994 година, когато родителите ми ми купиха моя първи компютър.
Като всяко дете на тази възраст бях най-впечатлен от компютърните игри. Може би отидох в САЩ, за да изучавам програмиране с тайната надежда, че някога ще създавам игри.
Така че до известна степен реализирах мечтата си, макар и по един доста по-„аналогов“ начин“, споделя Никола и допълва: „Деветдесетте години на миналия век в България бяха години на промяна, на едно златно футболно поколение и на... книгите-игри. От първия момент, в който ми попадна книга-игра бях запленен от идеята, че читателят може да определя действията на героя в книгата.
После тийнейджърите пораснаха, книгите-игри залязоха и сякаш всички забравиха за тях допреди няколко години, когато някогашните фенове - сега вече възрастни хора – дадоха едно ново начало на тази литературна форма. Синът ми беше на три години и половина и аз си помислих, че никой досега не е пробвал да направи книга-игра за най-малките.“
Един разказ на Туве Янсон обаче ще се окаже ключът към едно голямо вдъхновение.
„Може би най-първата искрица за Добросъците дойде от един кратък разказ на Туве Янсон, който роди фотьолйонката Фифита.
После започнаха да се появяват и другите герои и да обитават най-различни места в апартмента, който в съзнанието ми беше един точно определен апартамент – този, в който съм израснал“, споделя Никола Райков.
И така, в смесицата от детски спомени и фантазия се ражда книга, която обаче ще прескочи рамките на страната ни. Как се случва всичко това?
„Съдба. Нямам друго по-добро обяснение. Моите книги направили силно впечатление на българската консулка в Бейджинг още по времето, когато тя работила в Токио.
По-късно тя ги препоръчала на студентка по българистика в Пекин. Тъй като електронните версии на книгите ми са налични за свободно изтегляне от сайта ми (http://prikazka-igra.com/read.html), а на международния ми уебсайт има и свободни версии на различни чужди езици, тя се свърза с мен с желание да преведе на доброволни начала първата ми книга.
По-късно споделила информацията за моите приказки-игри със Сабина Попова, по това време ръководител на офиса на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие (БКАБР), която реши да ги покаже на щанда на културното изложението в Шенжен. Останалото е история.“
"Финализирането на сделката се забави малко заради разразилата се епидемия от COVID-19, но важното е, че в крайна сметка издателят не се отказа, въпреки очакваната финансова криза. Смятам, че това е не само огромен личен успех, но и голямо признание за цялата българска литература“ споделя oще Никола Райков.
Каква е тайната на успеха според Никола? Самият той смята, че е успял да съхрани детското в себе си и разкрива още: „Обожавам винаги да съм новатор и се опитвам с всеки следващ проект да прескачам границите на това, което вече е правено. Започнал съм един нов проект, но само бъдещето ще покаже какво е приготвило за мен.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!