"Никога не съм ходила на училище, защото семейството ми беше бедно. Най-накрая знам какво е да ходиш на училище. И е толкова хубаво."
Едва ли ще повярвате на колко години е дамата, която казва тези думи, но тя, както и останалите й съученички са доказателството, че никога не е късно да тръгнеш на училище - трябва да имаш желание за учене.
Първокласничката Хуанг бок-ним, която е на 75-годишна възраст посещава с радост заниманията в училище. Казва, че може да пише с часове, когато хване химикалката - времето за нея сякаш спира. А хората от селото й дават стари и неизползвани календари, на които тя се упражнява.
"I've never been to school because my family was poor"
— BBC News (World) (@BBCWorld) November 15, 2019
South Korea has one of the lowest birth rates in the world, meaning filling primary school places can be tough
This school has enrolled grandmothers in its first grade class
[tap to expand] https://t.co/hwfUeso3dO pic.twitter.com/ua7j9sT5TZ
Южна Корея е една от страните с най-нисък прираст на населението в световен мащаб.
Така отдалечените провинциални региони са застрашени от затваряне на местните училища.
Директорката на едно такова учебно заведение - Лий Джо-янг, решава, че няма да допусне това да се случи.
"Училището ни се намира в дълбоката провинция. Не само населението застарява, но и раждаемостта спада непрекъснато. Миналата година нямахме никакви ученици. Не можем да си позволим броят на учениците да намалее - иначе училището ни ще изчезне. А ако това се случи, селото ще стане напълно изолирано от света."
Пише писмо до министерството на образованието, за да се организират учебни занимания за възрастните жени в провинцията. Често представителките на възрастното поколение са били лишавани от възможността да посещават училище. Традицията е била такава - момчетата да се изпращат на училище.
So here’s something to brighten up your Friday. We loved working on this.
— Laura Bicker (@BBCLBicker) November 15, 2019
The South Korean grannies keeping a school alive. Digital version by @HosuLakeLee
TV and radio versions running across @BBCWorld and @bbcworldservice https://t.co/70PYB3s1yl
"Да мога да чета и да пиша е толкова хубаво! Искам да благодаря на учителката ми стотици пъти!", казва усмихната Хуанг бок-ним
Тя е посещавала училище само един ден през целия си живот.
Преди втория й учебен ден, баща й губи всички пари на семейството на хазарт.
"Останалите деца отидоха на училище, а аз - не. Гледах как другите слагаха чантите си на гръб и имаха химикалки. Имитирах ги с часове у дома. Толкова им завиждах!
Не знаех абсолютно нищо, не можех да чета и да пиша. Не знаех дори как да си хвана автобуса за Сеул. Но най-хубавото е, че има място за мен на тези години. А ако бях на 60, щях да завърша по-рано и дори да уча в колеж."
Макар и на тази възраст, жените там не се отказват от мечтата си отново да седнат в класната стая. Така, поне засега, училищата са спасени. А също така - и хората, които цял живот са чакали момента, в който ще чуят училищния звънец.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!