Б аклавата е национално богатство, което трябва да се брани. Още повече, че произходът ѝ се оспорва в чужбина. Турските власти публикуваха днес редица критерии, които трябва да се спазват, така че известното сладкарско изделие да може да получи официално название, предаде Франс прес.
За произхода на баклавата от години се води ожесточена битка между Турция, която твърди, че е единствената ѝ родина, Гърция, Кипър и повечето страни от Близкия изток, където тези сладкиши се произвеждат под същото име.
За да се спрат зачестилите напоследък "ментета", които без съмнение са зловредни в обстановката на изострена конкуренция, турският институт за нормите уточни правилата, които трябва да се спазват на 100 процента, за да може сладкишът да има търговското название "баклава".
"Той трябва да бъде златист на цвят както го изисква традицията, сиропът му не може да бъде прекалено гъст, не трябва да създава впечатление, че е прегорял, когато се преглъща, и да се топи в устата без да се налага да се дъвче", обясняват експертите на института, цитирани от АФП.
Последният задължителен критерий в списъка е всяка баклава да бъде с дебелина минимум 35 милиметра.
Институтът по нормите със съжаление отбелязва, че напоследък сладкарите се изкушават да улеснят дейността си при производството на балклава, използвайки грах, а не фъстъци, предпочитайки растителни мазнини пред маслото или пък замествайки захарния сироп с царевичен.
Газиантеп (Gaziantep), в Южна Турция, е първият турски производител на баклава, получил жадувания статут на запазена търговска марка от ЕС.
В битката за интелектуална собственост, която се води за баклавата, турският институт по нормите подчертава днес изключително турския й произход, припомняйки, че името ѝ идва от думите "баклау" ("baklagu") или "баклаъ" (baklagi) на старотурски.
