Вирусолог: Няма два еднакви грипни сезона и прогнозите за този не са лесни

Р анната есен е онова вълшебно време от годината, когато чакаме природата да обагри в златисто и бакъреночервено света около нас. Но е и онзи период, в който специалистите започват да насочват вниманието ни към предстоящия есенно-зимен сезон на респираторните вирусни инфекции - основно грип, респираторно синцитиален вирус (RSV), а вече и COVID-19.

Прогнозите за предстоящите грипни сезони никога не са били лесни. Първо, защото няма два еднакви грипни сезона и второ, защото новопоявилият се SARS-CoV-2 "внесе смут" не само в нашия свят, но и в този на вирусите и микроорганизмите въобще.

Това каза в интервю, за вирусните заболявания през есента и зимата, проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.

Очакванията на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) са настъпващият сезон да бъде подобен на миналия по отношение на общия брой хоспитализации от COVID-19, RSV и грип, обясни вирусологът.

Какво научихме от грипния сезон в Южното полукълбо? 

Междувременно, в Южното полукълбо грипният сезон току-що приключи. Макар да не е задължително същият сценарий да се повтори и в Северното полукълбо, експертите винаги внимателно следят какво се случва там, за да "предскажат" какво предстои за останалия свят.

Разбрахме, че е възможно грипният сезон при нас да започне с четири до шест седмици по-рано, отколкото през сезоните преди пандемията, както беше и миналата година. Затова не е изключено пикът на грипа също да настъпи изпреварващо - в края на декември 2023 г. или началото на януари 2024 г. (обикновено е през януари-февруари), каза проф. Александрова.

Тя припомни, че на 8 септември 2023 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) публикува резултати от проучване, което разглежда данни за хоспитализации на деца и възрастни, свързани с респираторни заболявания, в почти 500 болници в пет южноамерикански държави (Аржентина, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай) по време на зимния грипен сезон през 2023 г. (от март до юли 2023 г.). То разкри, че при хората, ваксинирани срещу този вирус, вероятността да попаднат в болница с грип е била наполовина по-малка (с 52%) в сравнение с неваксинираните. Тази информация е важна, защото потвърждава, че ваксината срещу грип осигурява защита срещу сериозни последствия. Нейната ефективност зависи и от съвпадението между включените в състава A вируси и циркулиращите щамове на грипа. 

Добри новини дойдоха от Австралия и от няколко други южни държави, според които не е имало изненадващо опасни или неочаквани въздействия от грипа, каза вирусологът. 

За кого е особено препоръчителна противогрипната ваксина?

Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) препоръчва ежегодна противоагрипна ваксина на всички на възраст шест месеца или повече, стига да не са налични определени симптоми или състояния (например изключително редките случаи на тежки, животозастрашаващи алергии към специфични съставки на ваксината - това ограничение е в сила за всички ваксини).

Противогрипните ваксини са особено важни за хора, които са на възраст над 65 години, за децата, които все още не са навършили две години, за бременни или за наскоро родили жени. 

Кога да се поставят ваксините срещу грип?

Съветът на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) е противогрипните ваксини да бъдат поставени до края на октомври (в началото на сезона), преди грипът да започне да циркулира широко.

Нужно е да се осигури време на имунната система да изгради защита, за което са необходими две-три седмици. Предлагането на ваксината обаче ще продължи и след това, през целия грипен сезон. Това е така, защото развитието му може да не е еднакво в различните области и защото е по-добре ваксината да бъде поставена по-късно, отколкото да не бъде направена изобщо, обясни проф. Радостина Александрова.

Какво се случва с разпространението на COVID-19?

След няколко месеца на много ниски нива на разпространение на SARS-CoV-2, нарастването на случаите на COVID-19 в САЩ и на Стария континент вече е налице. Покачването започна още през август, за което на 17 август 2023 г. съобщи и Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC), каза проф. Александрова.

Тя обясни, че завръщането на хората от отпуск и влизането на учениците и студентите в класните стаи подпомага този процес. За това допринасят и новите, по-лесно разпространяващи се варианти на вируса, както и фактът, че е минало немалко време от последната поставена ваксина.

Поради по-слабата циркулация на вируса в последните месеци, имунната ни система не е имала възможност да се среща  с него и да опреснява паметта си. Според специалистите вероятността нивото на хоспитализираните да достигне стойностите, регистрирани при пиковете в близкото минало, е много малка. Причините за това са комплексни и включват базовото ниво на защита срещу тежко протичане на инфекцията, което огромната част от населението е придобила поради поставена ваксина и/или преболедуване; отслабената "хватка" на Омикрон и неговите варианти, които предпочитат горните отдели на дихателната система и предизвикват сравнително по-мека клинична картина; обогатените ни познания за вируса и болестта, и натрупания в лечението опит. 

Вирусът не спира да се променя и това не бива да ни учудва, нито фактът, че всеки следващ негов вариант, който успява да се наложи и да привлече вниманието ни, бяга по-успешно от имунния отговор в сравнение с предишните. Към момента няма данни за вариант на SARS-CoV-2 с повишена тежест на клиничната картина, каза проф. Александрова.

Тя отбеляза обаче, че когато говорим за COVID-19, не бива да се забравят две неща. Първото от тях е, че колкото и "безобиден" да изглежда на пръв поглед SARS-CoV-2, продължава да е рисков за възрастни хора и за хора със съпътстващи заболявания, при които може да предизвика тежко и животозастрашаващо заболяване. Това е причината, поради която при тези групи хора се препоръчва поставянето на актуализираната моновалентна ваксина срещу този вирус - "осъвременена" в съответствие с циркулиращите в момента варианти.

Продължителният COVID-19 още е сериозно предизвикателство

Проф. Радостина Александрова подчерта, че дългият COVID19 продължава да е сериозно предизвикателство. Тя отбеляза, че според публикация в "Nature Reviews Microbiology" от 17 април 2023 г., това е инвалидизиращо заболяване, което се среща при най-малко 10% от инфекциите със SARS-CoV-2. Описани са повече от 200 симптома, засягащи множество органи и системи. Засегнатите жители на планетата надхвърлят 65 милиона. Предполага се, че фактори, като женски пол, тежко първоначално заболяване и съпътстващи болестни състояния са свързани с риска от проява на продължителен COVID-19. Между 2 и 4 милиона американци са загубили работата си именно поради това усложнение. 

Все още не е напълно ясно в каква степен ваксината срещу SARS-CoV-2 осигурява защита срещу дълъг COVIDД-19 и дали може да допринесе за възстановяването на пациентите, ако той вече е настъпил при тях. Изясняването на тези въпроси е обект на усилена работа от страна на учените. Статия в списание "BMJ Medicine" от началото на 2023 г. се анализират данни за 614 392 пациенти в пет държави (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Италия и Нидерландия). Получените резултати предполагат, че ваксините срещу SARS-CoV-2 може да притежават предпазващ ефект срещу развитието на дълъг COVID-19, както и да помагат при наличието на такъв.

Респираторно синцитиален вирус

Тази година за първи път разполагаме с две ваксини срещу RSV, одобрени за хора на 60 и повече години. Едната от тях има зелена светлина за приложение и при бременни жени, като идеята е изграденият от майката имунитет да се предаде на бебето и да го предпази през първите шест месеца от живота му - най-критичният период по отношение на тази инфекция.

Защо е важно това? Над 90% от децата се срещат с RSV през първите две години от живота си и обикновено той протича като настинка и отминава за една-две седмици, обясни вирусологът. Проф. Александрова уточни, че не така стои въпросът обаче при рискови групи деца, към които спадат децата, които са родени преждевременно; които имат хронично белодробно или сърдечно заболяване; с нервно-мускулни нарушения, включително със затруднения при преглъщане или изчистване на слузни секрети; с отслабена имунна система. Особено уязвими са децата на шест месеца или по-малките. При тях вирусът може да засегне долните отдели на дихателната система и да предизвика бронхиолит (възпаление на малките дихателни пътища в белия дроб) или пневмония (инфекция на белите дробове).

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) две до три от всеки 100 бебета, инфектирани с RSV, може да се наложи да бъдат хоспитализирани. Другата уязвима група хора са възрастните на 65 и повече години, особено при наличие на белодробни и сърдечни заболявания, и при проблеми с имунната система. 

Може ли се поставят няколко ваксини едновременно?

През този сезон за първи път ще разполагаме с ваксини и срещу трите вируса - грип, SARS-CoV-2 и RSV. Ваксините срещу грип и COVID-19 може да бъдат поставени едновременно (на две различни места) - практика, която беше прилагана често през последните два грипни сезона. И тъй като ваксината срещу RSV е сравнително нова, все още не разполагаме с данни дали е възможно да се прилага едновременно с други ваксини, обясни вирусологъг. 

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 г. е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.