Въздухът в София е трайно опасен

В ъздухът в София е трайно опасен за здравето, показа одит на Сметната палата. Изчисленията на институцията стигат до вече известни факти, но мерките на общината остават неясни. 

Средногодишните норми за концентрация на фини прахови частици (ФПЧ10) в българската столица са били опасно превишени от 2010 до 2015 година. Най-мръсен е бил въздуха през 2011 година.

Фандъкова за въздуха: Да не внасяме излишни страхове

Мръсният въздух в България убива по 50 души на ден 

Допустимото количество прахови частици е 40 микрограма на кубичен метър. Преди 6 години средногодишните стойности на измервателната станция в "Надежда" са над 70 микрограма.

Положението е по-добро през 2015, но отново

всички станции показват опасен за здравето въздух.

Столична община продължава да фокусира мерките срещу мръсния въздух в домакинствата, които се отопляват с твърдо гориво. На първо време градската управа трябва да разбере колко точно хора горят дърва и други материали, за да се топлят зимно време.

"Там, където се касае за социално-слаби домакинства, ще бъдат предвидени няколко неща, едно от които е да предоставим безвъзмездно отоплителни инсталации, които обаче да се захранват с горива, които са доста по-щадящи околната среда”, коментира пред NOVA зам.-кметът по околна среда Йоана Христова.

Това обаче не решава въпроса с целогодишните замърсители - транспортът, строителството и нередовното почистване на улиците, изброяват от Сметната палата.

Според доклада, именно транспортът и лошото състояние на пътната настилка са основна целогодишна причина за мръсния въздух.

В момента София е рекордьор сред европейските столици, както по ниската чистота на въздуха, така и по брой коли на глава от населението.

Спрявянето с комплексния проблем изисква и по-добра координация между отделните общински звена, заети с него.

"В опазването на въздуха са ангажирани много и различни звена в Столична община - в сферата на транспорта, на инфраструктурата, озеленяването, поддържането на чистотата и самата предпоставка, че са касае за голям брой структури и звена, предполага и по-трудна координация”, казва председателят на Сметната палата Цветан Цветков.