Н АТО се старае да защити и да вдъхне увереност на балтийските страни, тормозени от заплахата от хибриден конфликт – новата руска тактика, при която, според западни експерти и военни, измамата заменя класическото обявяване на война, пишат Майк Колиър и Мери Сибиерски за АФП.
Според Джеймс Шер от британския център за анализи „Чатъм хаус“,
хибридната война цели „да парализира дадена държава още преди тя да разбере, че конфликтът е започнал“.
„Това е модел на война, изобретен, за да се промъкне под прага на възприятие и реакция на НАТО“, смята той.
Използването на анонимни „зелени човечета“ от Владимир Путин при операцията за анексиране на Крим миналата година разтревожи трите балтийски страни, членки на НАТО и на ЕС, които не са забравили половинвековната си съветска окупация. Макар че инвазията им се струва малко вероятна, това не важи за хибридната намеса и тактиката за дестабилизиране, измислена от Москва, за да изпробва решимостта на НАТО.
Хибридната война на Путин се основава освен всичко друго и на „дезинформацията, корупцията и икономическия натиск“, целящи „да съсипят една страна“, заяви пред АФП латвийският министър на отбраната Раймондс Вейонис.
Президентката на Литва – Далия Грибаускайте, заяви направо:
„Първият етап на конфронтацията вече започна,
имам предвид информационната война, пропагандата и кибератаките. Агресията вече е налице“.
По време на конференция за сигурността в Рига Александър Вършбоу, заместник генерален секретар на НАТО, описа този модел като съвременна версия на троянския кон. НАТО „търси начин да се подготви, да възпре и, ако е необходимо, да се защити срещу хибридните заплахи“, заяви бившият посланик на САЩ в Москва.
За да не бъде заварен неподготвен пред лицето на засиленото руско военно присъствие в балтийския регион, Алиансът изпраща там войски на ротационен принцип. САЩ разположиха през март цял контингент с тежко въоръжение, включително хеликоптери и танкове, в рамките на операцията „Атлантическа решимост“. НАТО укрепва източния си фланг със сили за бърз отговор с численост 5000 войници и шест логистични центъра в балтийските страни, България, Полша и Румъния.
Путин оправда анексирането на Крим с необходимостта да защити своите съотечественици, пораждайки опасения, че
Москва може да приложи същата формула към балтийските републики.
Руското малцинство представлява около една четвърт от населението на Естония и Латвия. Руските радиостанции и телевизии, контролирани от Кремъл, както и руската активност в интернет, според експерти, са част от хибридната битка срещу сърцата и умовете на балтийците.
Според Олга Драгилева, журналистка в Рига, хибридна медийна война, целяща да посее „недоволство и илюзии“ сред етническите руснаци, вече е в разгара си в Латвия.
Янис Карклинс, директорът на Центъра на НАТО за усъвършенстване на стратегическите комуникации в Рига, говори за „милитаризация на социалните медии“. Очаква се на следващата среща на високо равнище лидерите на ЕС да обсъдят
план за реакция на руската пропагандна кампания.
Мнозина смятат, че Естония е опитала първа хибридната война през 2007 г., когато страната с 1,3 млн. души население бе подложена на мощна кибератака срещу нейните правителствени и банкови сайтове. Агресията по общо мнение бе приписана на руски киберпирати, въпреки че Кремъл отрече да е замесен в случая.
За да се неутрализират хибридните сценарии, Алиансът трябва да разработи хибридни отговори, позволяващи „да се разполагат сили, каквито трябва, където трябва и когато трябва“, заяви Вършбоу.
Същевременно Агенция Стратфор коментира, че
Русия провежда поредица от военни учения, с които заема заплашителна позиция.
Най-новите маневри не са най-големите, осъществявани от Москва, но районът, в който се провеждат, и участващите сили, изглежда, са нарочно избрани, за да изпратят предупреждение към НАТО, пише агенцията.
В самото учение, изглежда, се разиграва пълномащабна конфронтация с НАТО. То включва ядрени подводници, балистични ракети със среден обсег и стратегически бомбардировачи.
Русия също така разполага близо до границите на НАТО стратегически оръжия, сред които системи от ядрения ѝ арсенал. Разполагането на предна линия на балистични ракети със среден обсег и бомбардировачи е провокативен ход, който показва, че е възможно предприемане на изпреварващи действия срещу НАТО и Източна Европа.
Като се имат предвид военните действия на Русия в Украйна, не може да се изключи възможността, макар и малко вероятна, Москва да разшири операциите си. Поради тази причина, а и защото Русия нарочно е замислила ученията да имитират евентуален конфликт с Европа, маневрите будят тревога в Европа, изтъква Стратфор.
Големият географски обхват поставя това учение извън обичайния модел на други бързи руски маневри.
Той също така го поставя в същите райони, където НАТО провежда своите учения, включително балтийските страни, Румъния и Унгария.
Като се има предвид военното напрежение във връзка с кризата в Украйна и крехкото примирие там, тези маневри са агресивен сигнал, особено с оглед на това, че се осъществяват след загадъчното изчезване на руския президент Владимир Путин миналата седмица.
Русия е заинтересована да покаже военни мускули, за да напомни на всички какви поразии може да причини и да разубеди всеки, който би решил да предприеме крайни действия в Украйна.
Засилването на руската военна активност като цяло, увеличаването на присъствието на НАТО и на военните учения в Източна Европа водят до военно перчене, което напомня за времето на Студената война, изтъква Стратфор.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!