Р усия може да потопи Украйна в ожесточена, разрушителна и международно опасна гражданска война.
Тя може да предизвика отцепването на Крим и на някои от индустриалните източни части на страната. Но какво би гарантирало, че мнозинството от украинците биха станали трайни противници на Русия независимо от краткосрочния изход на една евентуална гражданска война, подбудена от Москва.
На свой ред това би означавало носталгичната мечта за "Евразийски съюз", лелеяна от руския президент Владимир Путин, да бъде изобличена като проект, основан на страха и принудата.
Това не е особено привлекателна перспектива за никоя от наскоро придобилите суверенитет съставни части на бившия Съветски съюз.
Западът обаче може да изиграе конструктивна роля в сдържането на нарастващото насилие. За тази цел са нужни координирани действия на САЩ и ЕС.
САЩ биха могли и би трябвало ясно да внушат на Путин, че са готови да използват влиянието си, за да гарантират, че една наистина независима и териториално нераздробена Украйна ще следва по отношение на Русия политики, подобни на онези, които Финландия толкова ефективно практикува: на взаимно съседско уважение, на обхватни икономически отношения както с Русия, така и с ЕС, но без участие в какъвто и да било военен съюз, който Москва може да възприеме като насочен срещу нея - и при разширяване на връзките с Европа.
Накратко, финландският модел е идеален пример за следване от Украйна, ЕС и Русия.
Но за да звучат убедително пред Кремъл, САЩ трябва едностранно да заявят, че опитите за дестабилизиране на зараждащата се демокрация в Киев и/или за отцепване на части от Украйна - без дори да споменаваме откритото или прикрито участие на Русия във вътрешните конфликти на нейната съседка - биха принудили Вашингтон да използва своето влияние, за да предизвика международни мерки, които биха стрували икономически скъпо на Москва.
Възможностите в тази посока могат да бъдат от едностранни индивидуални, а и междудържавни санкции, така и преразглеждане на статута на Русия в Световната търговска организация, Световната банка и ролята й в Г-8.
Очевидно ЕС ще трябва да бъде стабилен партньор в тази кампания, тъй като има значителна по обем търговия с Русия. Но още по-належаща и важна е императивната необходимост ЕС да формулира значителен пакет от спешна финансова помощ за Украйна.
В противен случай страната ще изпадне в опустошителен финансов хаос.
Водеща роля в Европа с оглед на това трябва да поемат Германия и Великобритания. Ролята на Великобритания като убежище за руски и украински финансови олигарси снабдява Лондон със специални лостове за влияние.
Но всяка страна от ЕС трябва да направи известна жертва в името на общото усилие за предотвратяване на потенциално катастрофалния украински икономически колапс.
Очевидно САЩ и ЕС, да се надяваме, с помощта на Русия, трябва да продължат да упражняват натиск върху доминиращите демократични сили в Киев за възприемане на позиция на национално обединение и политическа умереност, а не на разплата и възмездие.
Това е осъществимо и лидерите, които се оформиха на Майдана, са умерени. Така че, независимо от това какво ще се случи в близко бъдеще, продължавам да вярвам: "По-скоро рано, отколкото късно, Украйна ще стане истинска част от демократична Европа. По-скоро късно, отколкото рано, Русия ще я последва, освен ако не се самоизолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа реликва."
------------
Авторът е бивш съветник за националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър, написал "Статегическата визия: Америка и кризата на глобалната сила".
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
