НС прие разделението на ВСС, но с нови квоти за колегиите

П арламентът прие на второ четене промени в Конституцията, предвиждащи разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, но промени съотношението на квотите за избор на членовете им спрямо приетите на първо четене текстове.

Разделението беше одобрено със 196 гласа „за“, 35 „против“ и без нито един „въздържал се“. Текстът предизвика сериозен дебат, като от „БСП лява България“ бяха категорични, че са против разделянето на ВСС.

Съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че функционалното разделение допринася и за ефективност, отговорност и борба с корупцията.

„Разделянето на ВСС не е панацея и има всички предпоставки то да бъде гласуване във вариант с много спорна полза. Промяната на Конституцията нито е правосъдна реформа, нито панацея. Тя е възможност за отключване на същинска реформа и осъществяване на контрол между функционално независими органи“, обясни Кънев.  

По предложение на АБВ обаче, подкрепено от ресорната парламентарна комисия,

беше променено договореното през юли съотношение на професионалната и политическата квота

в съдийската и прокурорската колегии на ВСС. Съдийската колегия ще се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Прокурорската колегия на ВСС ще се състои от 11 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

След гласуването на текстовете от промените в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов заяви от парламентарната трибуна, че подава оставка.

Междувременно съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев обяви, че вече е опозиционен депутат и е уведомил за това премиера Бойко Борисов.

Парламентът прие да отпадне текстът от Конституцията, според който с тайно гласуване се вземат решенията на Висшия съдебен съвет /ВСС/

за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. "За" гласуваха 190 народни представители, 27 бяха "против" и един се въздържа.

Предложението на Реформаторския блок тайното гласуване да бъде заменено с явно беше отхвърлено с 46 гласа "за", 49 "против" и 105 въздържали се.

Мартин Димитров /Реформаторски блок/ обясни, че гласуването трябва да бъде явно и призова пленарната зала да подкрепи предложението, за да не се запомни днешният ден само с напускането на един честен човек, визирайки заявената оставка от министъра на правосъдието Христо Иванов. БСП цял ден обясняваха, че са против разделението на ВСС на колегии, а след това гласуваха за квотите, коментира още той.

Спорът явно или тайно да се гласува е от векове, коментира председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан. Ще подкрепим предложението конституционното ограничение ВСС да взима решенията си с тайно гласуване да отпадне, посочи той. Според Местан не трябва да се възлагат свръхочаквания за промяна на системата чрез промяна в начина на гласуване. По думите му явното гласуване създава предпоставки за контролиран вот.

Филип Попов /"БСП лява България"/ се съгласи, че явното гласуване ще се извършва под зоркия поглед на прекия ръководител. По думите му явното гласуване ще доведе до много зависимости и до една отчетност пред тези зависимости.

Заседанията на пленума на ВСС ще се председателстват от министъра на правосъдието, като той не участва в гласуването, записаха още депутатите в Конституцията. Съдийската колегия на ВСС ще се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската - от главния прокурор.

По-рано през деня НС прие текста, който предвижда

Народното събрание да може да изслушва и приема доклади от главния прокурор.

Предложението бе прието със 191 гласа „за“ и 34 – „против“ на трето гласуване, поискано от лидера на ДПС Лютви Местан след кратка почивка.

При предходните гласувания предложението не беше прието, тъй като не събра необходимите 180 гласа „за“.

Депутатът от БСП Таско Ерменков коментира: „Станахме свидетели на недопустими действия. В момента вие превърнахте важно гласуване в цирк и народа няма да ви прости това“.

„Потвърдихте как в една почивка и сделка, сменихте резултатите си, в резултат на договорка.

Това е предпоставка да няма никакво доверие към онова, което ще направите в бъдеще“, каза Георги Божинов от левица. 

По време на дебатите пък Местан призова от парламентарната трибуна президента да започне консултации за постигане на съгласие за свикване на Велико Народно събрание (ВНС), което да обяви собствената си ликвидация.

Коментарът на Местан бе по време на дебатите по предложението на Реформаторския блок Народното събрание да може да изисква и изслушва доклади на главния прокурор.

„Ако искаме да правим по-дълбоки реформи, рано или късно трябва да узреем за необходимостта от свикване на ВНС,

което да заседава кратко и да приеме акта на собствената си ликвидация, а всички правомощия на ВНС да се делегират на обикновено Народно събрание“, заяви Местан. Той посочи, че може да се запишат определени изисквания, например решенията да се вземат с три четвърти мнозинство, но българският законодател трябва да се освободи от „оковите на ВНС“.

„Дотогава много трудно ще накарате обикновен парламент да се занимава с въпроси, с които и при най-добро желание не можем да се ангажираме, защото има теми, които са извън политическата ни воля“, коментира Местан.

Според Атанас Атанасов от Реформаторския блок няма нужда от свикване на ВНС, за да се реши въпросът с приемането на този текст с измененията в Конституцията, защото има основополагащ принцип за разделение на властите.

По време на дискусията Радан Кънев припомни, че предишен парламент е приел, и то с голямо мнозинство, в Закона за съдебната власт идентичен текст – правото на НС да изисква доклади от главния прокурор.  

Преди дебатите депутатът от РБ Гроздан Караджов се закани, че Реформаторите няма да имат причина да участват в настоящото управление, ако поправките в съдебната власт не минат днес в парламента.

Народното събрание гласува на второ четене промените в Конституцията, след като през лятото на първо четене бяха приети част от основните текстове, след т.нар. „исторически компромис“ между ДПС, ГЕРБ и РБ.  

Друга приета промяна предвижда Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, освен да проверява дейността на органите на съдебната власт, да извършва и проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

От БСП възразиха срещу промяната. Създават се предпоставки за натиск и пряк контрол върху отделните магистрати, включително по повод разглеждане на делата, заяви лидерът на БСП Михаил Миков. Според Чавдар Георгиев така се създава "съдебна инквизиция".

С приетите промени се даде възможност на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Според одобрените преходни и заключителни разпоредби на законопроекта изборните членове на ВСС към датата на влизането в сила на този закон ще довършват мандата си.

Окончателното приемане на промените в Конституцията става след третото четене, на което всеки депутат гласува поименно.