Путин: Брюксел да не се меси в политическата криза в Украйна

Б ритански и американски вестници коментират вчерашната среща на върха ЕС – Русия и оставката на украинския премиер Микола Азаров. 

Владимир Путин заяви на Брюксел да не се меси в политическата криза в Украйна,

пише вестник "Гардиън". 

Изданието се спира на състоялата се вчера среща на върха ЕС – Русия и цитира думите на руския президент по повод решението на съюза да изпрати свой пратеник в Киев: "Колкото повече са посредниците, толкова повече са проблемите". 

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън замина за Украйна за разговори с украинския президент Виктор Янукович. 

"Ню Йорк таймс" посочва, че липсата на обичайната церемониалност на вчерашната среща и замяната ѝ със силно съкратена програма е знак, че

нарастващото напрежение около Украйна е охладило отношенията между Брюксел и Москва. 

Украинските протестиращи спечелиха всичко, освен оставката на президента, пише "Дейли телеграф" по повод оттеглянето на украинския премиер Микола Азаров. 

Според вестника опозицията подхожда с предпазливост към тези отстъпки, тъй като в Украйна изпълнителната власт е в ръцете на президента и правителството няма чак такова значение. 

"Вашингтон пост" отбелязва, че случилото се с правителството

може да се превърне в тежък удар за Путин,

който се стремеше да подкрепя Янукович и да пречи на Украйна да се сближава със Запада. 

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен критикува Русия заради натиска, упражняван от нея върху Киев да откаже подписването на споразумението за свободна търговия с ЕС, предаде Ройтерс. 

"Едно споразумение за асоцииране с Украйна би оказало мощна подкрепа на евроатлантическата сигурност, наистина съжалявам, че то не можа да бъде сключено. Причината е добре известна:

натискът, който Русия упражнява върху Киев",

каза Расмусен в интервю за в. "Фигаро". Генералният секретар на НАТО осъди полицейското насилие срещу протестиращи в Украйна и призова лидерите на страната да отстояват независимостта си и да установят по-тесни връзки с НАТО и ЕС. 

Отбелязвайки, че сътрудничеството между НАТО и Русия се е подобрило в някои области, Расмусен отбеляза, че нагласата на Русия към отварянето на Северноатлантическия съюз на изток е неприкрито враждебна.

САЩ подкрепят развитието на демократичните свободи в Украйна и отстояват принципа, че народът трябва да определи бъдещето на своята страна, заяви президентът Барак Обама в годишната реч "За състоянието на съюза", която произнесе пред двете камари на американския Конгрес. 

"За Украйна ние отстояваме принципа, че народът има правото да се изразява свободно и мирно и трябва да има право да се произнесе за бъдещето на страната", каза президентът, цитиран от Асошиейтед прес и ИТАР-ТАСС. 

Британският премиер Дейвид Камерън призова Украйна отново да се обърне към Европа,

след като вчера украинският премиер Микола Азаров подаде оставка и Парламентът отмени репресивните закони, предизвикали протестите през последните дни, предаде Ройтерс. 

"Ние бяхме силно обезпокоени от насилието и смятаме, че приемането на закони, ограничаващи основните свободи, бе сериозна грешка", каза пред Ройтерс говорител на британския премиер.

Лондон смята за стъпка в правилната посока отменянето на тези закони. 

"Президентът Янукович трябва да върне Украйна по пътя към по-стабилно и сигурно европейско бъдеще", добави говорителят. 

Полският премиер Доналд Туск заяви, че

решенията за бъдещето на Украйна трябва да се взимат само в Киев,

предаде ИТАР-ТАСС. "Случващото се в Парламента на Украйна дава надежда", каза Туск в телевизионно интервю. "Вратите на Европа остават отворени и европейското предложение може би ще стане още по-привлекателно за Украйна", увери полският премиер. 

Правителството на Украйна е готово да положи всички усилия за преодоляване на дълбоката криза в страната, заяви на заседание на кабинета и. д. министър-председател Сергий Арбузов, предаде ИТАР-ТАСС. 

"Твърде трудният диалог между властта и опозицията продължава. Длъжни сме заедно да направим всичко, за да стабилизираме ситуацията", подчерта Арбузов и добави, че компромисът ще е възможен, само ако страните се уважават взаимно. 

По предварителни оценки – "само след бегъл оглед",

щетите, нанесени на сградите и пътищата в центъра на Киев по време на масовите демонстрации,

са на стойност около 20 млн. гривни (2,5 млн. долара), съобщи пък зам.-кметът на украинската столица Анатолий Голубченко. 

Организаторите на митинги в подкрепа на властта вече са получили сметката. Никой обаче не поема отговорността за опозиционните протести на площад "Независимост" - Майдана, и на ул. "Грушевски", отбеляза представителят на градската управа.

Руският печат цитира президента Владимир Путин, уверил вчера на срещата Русия – ЕС в Брюксел, че договореният заем от 15 млрд. долара и намалените цени на газовите доставки за Киев остават в сила. "Който и да оглави правителството на Украйна, ще преговаряме с него!" - изнася в заглавие думи на Путин "Комсомолская правда". 

"Комерсант" обаче помества уточнение на руския държавен глава: "За нас обаче е от принципно значение Украйна да бъде кредитоспособна.

Искаме гаранции, че ще си върнем парите".

Тъй че съдбата на кредита сега е в гъста мъгла, заключава всекидневникът. 

Върховната рада ще продължи днес дискусиите по готвеното "пакетно споразумение" с опозицията и "Росийская газета" се пита дали днешният ден ще е съдбоносен за украинската държавност. 

Разногласия около подробностите може да изострят конфликта. Нито управляващите, нито опонентите им все още нямат готовност за съществени взаимни отстъпки. Ако не остане доволна от резултатите на дискусията в Парламента, улицата всеки момент може да наруши бездруго условното примирие и отново да щурмува административни сгради, твърди московският официоз. 

Според него "компромис е невъзможен по принцип", по-специално защото украински десни радикали настояват да бъдат освободени техни бойци, "изцапали ръцете си с кръвта" на полицаи, и да им се разреши легално да формират бойни отряди. Украйна днес е на кръстопът, но това не е избор между Русия и Европа, между Запада и Изтока. Украйна избира между национал-социализма родно производство и цивилизационните ценности; между идеологията на националисти, патологични антисемити и русофоби като Степан Бандера - и общочовешките норми. 

Ако опозицията в Парламента не склони на компромис с властта, ще се сбъднат

най-лошите експертни прогнози за извънредно положение и може би разпадане на Украйна,

предупреждава вестникът. 

Заедно със законите срещу протестите Върховната рада прати в коша и предвидените наказания за отричане или оправдаване на фашистките престъпления, отбелязва "Московский комсомолец". 

Междувременно "фюрерът" на бойците от Майдана си показа лицето", пише "Комсомолская правда". Докато украинската власт се опитва да умиротвори Майдана с оставка на кабинета и отмяна на драконови закони, докато "официалните" опозиционни водачи се пазарят с Янукович за сочни държавни постове, в Украйна излезе на бял свят една "трета сила". 

Лидерът на радикалната групировка "Десен сектор" Дмитро Ярош заяви, че поема грижата за революцията в страната.

Можеше и да подминем думите на пламенния революционер, ако не бе фактът, че тъкмо бойци от "Десен сектор" и друга негова организация - "Тризъбеца "Степан Бандера", организираха многодневна огнена атака срещу специалните сили "Беркут" и превзеха областните администрации в половината страна. Тъкмо добре планираните действия на бойците принудиха Янукович да се огъне и да предложи на опозицията парче от баницата на властта, допълва "Комсомолская правда". 

Лидерите на опозицията нямат причини за еуфория. Президентът Янукович още нищо не е подписал - нито оставката на Азаров, нито отмяната на драконовите закони. Народното въстание впрочем не избухна и заради тях, а заради корупцията, узурпацията на властта, беззаконията и липсата на политически баланс, коментира украинският политолог Сергий Таран. 

Той не изключва Янукович да обмисля силово решаване на конфликта. Колегата му Тарас Березовец подчертал по-рано пред местна телевизия, че въвеждането на извънредно положение ще е опасно за властта. 

Според него това ще наложи да се задейства украинската армия, хронично недофинансирана през последните години и подложена на реформи, сметнати от военните за планомерно унищожаване на въоръжените сили. Не се знае накъде ще се обърнат пушките, смята експертът.