К аква линия на поведение ще възприемат Русия и Европа във връзка със ситуацията в Украйна, какви са предизвикателствата пред страната и какво е политическото бъдеще на освободената от затвора Юлия Тимошенко са най-обсъжданите международни теми в западния печат.
Медиите единодушно оценяват събитията на Майдана в Киев като
шок за Русия.
Те обаче се разминават в прогнозите си за това как Кремъл ще реагира на ситуацията.
„Шокът от Майдана ще промени Путинова Русия“, смята германският вестник „Велт“, предупреждавайки, че страхът на руския президент от свободното изразяване на мнение ще го подтикне към още репресии.
„Русия в схватка с действителността“ е заглавието на „Зюддойче цайтунг“, който коментира, че за Москва смяната на властта в Киев е политически кошмар, тъй като отсъствието на Украйна ще намали авторитета на подготвяния от Путин Евразийски съюз.
Американският „Вашингтон пост“ допълва, че Русия все още има лостове за влияние и воля да ги използва. Путин ще играе с картите, с които разполага и вероятно няма да пилее време и енергия в съжаления за онези, които е изгубил, коментира вестникът. „Вашингтон пост“ цитира анализатори, според които сега е в интерес на Русия да поддържа Украйна извън баланс, тъй като това би увеличило зависимостта ѝ от Москва с нейната газ и с нейните кредити.
Британският „Телеграф“ коментира основно задачите пред Европа. „ЕС, който обикновено е безнадежден по време на криза, има възможност да подкрепи свободните, некорумпирани институции в Украйна. Западните лидери трябва да направят всичко възможно да подкрепят работещата икономика в Украйна, така че правителството ѝ да се освободи от корупцията и външните намеси... Ирак и Афганистан ни научиха, че либералните, демократични ценности не могат просто да бъдат наложени силово върху други култури“, посочва британското издание.
В публикация, озаглавена „Шест въпроса за Украйна след Янукович“ френският „Монд“ обаче отбелязва, че страните членки на ЕС са все още разделени относно перспективите, които могат да бъдат предложени на Украйна. „За момента присъединяването е изключено, а изпадналата в икономическа криза Европа не може да гарантира значителна финансова помощ“, пише „Монд“. Изданието заключава, че Европа се показва предпазлива, докато изчаква в Киев да се установи силна и легитимна власт.
Преходните власти в Украйна са изправени пред гигантски предизвикателства като повсеместната корупция, катастрофалното икономическо положение, разгорещената атмосфера, предупреждава „Велт“. Непоколебимостта на опозицията и гражданското общество и волята на мнозинството от населението за сближаване с ЕС обаче граничат с чудо, посочва вестникът, допълвайки, че регионалните различия особено във връзка с отношението към Русия не непременно ще доведат до разцепление на страната.
„Монд“ обаче смята, че макар и никой в Украйна да не говори за разделяне на страната и нито Русия, нито САЩ, нито Европа имат интерес това да се случи, въпросът е в главата на всички.
Бъдещето на Юлия Тимошенко е тема, която вълнува всички издания.
Според „Монд“, разговаряйки лично по телефона с току-що освободената от затвора Тимошенко, германският канцлер Ангела Меркел е показала, че я приема като свой партньор.
Повечето издания обаче подчертават, че личността на Тимошенко се приема противоречиво от украинците и тя едва ли ще успее да обедини опозицията.
„Тимошенко има предимства пред останалите опозиционни политици – тя е по-красноречива от Виталий Кличко и по-харизматична от партийния си приятел Арсений Яценюк. Протестното движение в Украйна обаче започна не на последно място и заради гнева срещу политическата класа. Една класа, към която Тимошенко според мнозина продължава да принадлежи“, пише германският „Зюддойче цайтунг“.
Същата позиция споделя и френският вестник „Фигаро“. Под заглавие „Завръщането на Тимошенко – помръкналата звезда на революцията“ изданието отбелязва, че още от началото на протестите на Майдана в Киев част от демонстрантите са настоявали портретът ѝ да бъде махнат от импровизираната от подръчни материали коледна елха.
Отстраняването от власт на президента Виктор Янукович и излизането на опозиционерката Юлия Тимошенко от затвора смениха ориентирите в Украйна, пише руският в. „Комерсант“. Пристигнала веднага на Евромайдана – киевския площад „Независимост“, и произнесла реч, Тимошенко измести лидерите му на заден план и за броени часове стана централна фигура в украинската политика, посочва изданието. Според него „с оглед превръщането на партията ѝ „Баткившчина“ във водеща политическа сила бившият премиер има всички шансове скоро да оглави страната. Това ще е втори опит на Украйна да осъществи нов постсъветски модел след провала на „оранжевата революция" от 2004 г.“.
Всекидневникът отбелязва „разочарованието на мнозина активисти“ заради това, че Тимошенко се възползвала от победата на Евромайдана. Част от протестното движение смята „оранжевата принцеса“ за политик от миналото, който играе по същите правила като Виктор Янукович.
При все това политическото поле в
Украйна спешно се преформатира за новия лидер.
Изпълняващ длъжността президент и председател на парламента стана Олександър Турчинов – един от най-близките ѝ сътрудници; като най-вероятен бъдещ премиер се посочва фракционният лидер на „Баткившчина“ Арсений Яценюк; и. д. вътрешен министър стана заместникът му Арсен Аваков, изброява „Комерсант“. Западът явно също вижда в Юлия Тимошенко бъдещия лидер на Украйна, изтъква вестникът. Той припомня, че председателите на Европейската комисия и на Европейския парламент Жозе Мануел Барозу и Мартин Шулц първи приветстваха новината, че опозиционерката е излязла на свобода.
„Проблемът на Тимошенко е там, че тя едновременно е твърде силен и твърде стар политик. Тя прекалено напира да излезе на сцената, а сцената вече е различна“, коментира руският политолог Глеб Павловски. „Ако съдим по речите на Тимошенко, тя залага на хората, които нямат доверие на политиците и не искат отново мир, защото ги е страх да не се върне старата система. Щом обаче наближат избори, ще ѝ се наложи да ги „слепи“ с умерено-консервативното мнозинство“, прогнозира експертът.
Юлия Тимошенко може фактически да оглави новата власт в Киев като политик, удобен за най-влиятелните сили и в самата Украйна, и в чужбина, пише „Ведомости“. Тимошенко е добре позната в Москва и за Русия ще е оптимално тя да оглави Украйна – федерацията ще може да се разбере с нея по икономическите проблеми, заявява за вестника Алексей Митрофанов, председател на комисията по информацията в Държавната дума.
За Русия украинските събития са най-добрият повод, откакто се разпадна Съветският съюз, да се замисли колко ефикасна е политиката ѝ в постсъветското пространство и колко е адекватна спрямо изискванията на международната среда. И да си направи съответните изводи, пише в „Известия“ руският аналитик Тимофей Бордачов. Според него, „независимо как се развият нещата“, Москва не бива да ограничава днешното свободно движение на хора между Русия и Украйна „с визи, сериозен граничен контрол и други подобни“ мерки, а „многократно да активизира усилията“ в сферата на културния обмен.
Евросъюзът има готовност да отпусне на новото украинско правителство 20 млрд. евро.
Страната има нужда от тази финансова помощ, за да осъществи реформи и да избегне дефолт, цитира „Утро“ изявление на Елмар Брок, председателя на външнополитическата комисия в Европарламента. Пред украинската телевизия „1+1“ Брок изразил убеденост, че скоро в Украйна ще бъде формирано ново правителство и ЕС ще го подкрепи с цел „да бъдат създадени по-добри икономически условия за икономическото бъдеще – страната да бъде подготвена за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС“.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!