Предсрочни избори - да, но кога точно?

Л идерът на БСП Сергей Станишев поиска незабавни избори - до края на юли. Две седмици след евровота позициите са ясни - политическите сили явно приеха, че са необходими предсрочни парламентарни избори.

Все още има различия за времето на провеждането им. ГЕРБ иска предсрочен вот в края на септември, ДПС изказа предпочитания за края на ноември или началото на декември, а Бареков говори за 26 октомври.

Станишев очерта и евентуалния сценарии - след поискания от ГЕРБ вот на недоверие правителството на Орешарски подава оставка, което отваря пътя към предсрочни парламентарни избори.

При изразените ясни позиции от основните политически сили изглежда много малко вероятна възможността, предвидена в Конституцията, да бъде съставен нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.

Възможно ли е обаче организирането на избори за толкова кратък период - около месец и половина, както иска БСП?

По Конституция, ако след консултации не се постигне съгласие за образуване на ново правителство, президентът назначава служебен кабинет, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок от два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Конституцията ясно очертава и процедурата, по която трябва да се мине. Тя предвижда президентът три пъти да възложи мандат за съставяне на ново правителство, като преди това държавният глава провежда консултации с парламентарните партии.

Конституцията обаче не дава ясен отговор колко време могат да продължат консултациите при президента и развъртането на т.нар парламентарна рулетка с връчването на мандатите.

Разговорите за датата на изборите продължават във вторник при президента. Тогава вероятно ще стане ясно и какво неотложно трябва да свърши парламентът преди разпускането си.

След началото на демократичните промени досега три пъти са произвеждани предсрочни парламентарни избори:

На 8 септември 1994 г. Народното събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров. На 3 октомври мандат за съставяне на кабинет е връчен на Димитър Луджев. На 12 октомври 1994 г. Народното събрание отхвърля кандидатурата му за министър-председател. На 17 октомври 1994 г. е съставено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова. Предсрочните избори се произвеждат на 18 декември 1994 г.

На 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов подава оставката на кабинета, тя е приета от НС на 28 декември 1996. На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер. На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента, обявена е национална политическа стачка, протестиращи блокират сградата на Народното събрание и опитват да я щурмуват. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.

На 10 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили приемат Декларация за принципите за излизане от кризата. На 11 февруари 1997 г. те подписват три документа за постигане на национален консенсус по Декларацията за принципите за излизане от кризата.

На 12 февруари 1997 г. е назначено служебното правителство с премиер Стефан Софиянски. На 19 април 1997 г. се произвеждат предсрочни избори.

На 20 февруари 2013 г. правителството на Бойко Борисов подаде оставка след масови протести срещу  високите сметки за ток. На 12 март бе назначен служебният кабинет с премиер Марин Райков. Изборите бяха на 12 май 2013 г.