В Крим представят проект за приемане на рублата

В ластите на автономната република Крим планират във вторник, на 11 март, да представят проект за преминаване към рублата, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на изявление на премиера на Крим – Сергей Аксьонов. 

"Още утре ще представим

проект за преминаването на Автономната република към зоната на рублата.

Ще се постараем да направим смяната на валутата безболезнена за гражданите и бизнеса", допълва Аксьонов. 

Председателят на кримския парламент – Владимир Константинов, пък каза пред журналисти, че ако автономната република Крим се присъедини към Русия, в периода на преход към руската валута на полуострова ще се използват едновременно рублата и гривнята. По думите му е необходим преходен период, тъй като хората разполагат с много гривни, като периодът ще бъде толкова дълъг, колкото е необходимо.

Същевременно Аксьонов предложи на кримските татари места във всички органи на властта в украинската автономна република, включително вицепремиерски пост, два министерски портфейла и високи длъжности в други ведомства. 

Аксьонов заяви, че ще нараснат двойно и помощите за кримски татари, завърнали се на полуострова след депортацията през 1944 г. – те ще достигнат близо 22 млн. долара годишно, предаде РИА "Новости". 

"Гарантираме, че в Крим няма да има никаква дискриминация по етнически признак, всички ще имат еднакви права", заявява Аксьонов в интервю за РИА "Новости". 

Според местния премиер властите "планират да водят политика на двуезичие в Крим", където по думите му се използват главно руският и кримскотатарският, отбелязва електронното издание "Лента". 

По данни от преброяването през 2001 г., цитирани в руски медии,

58,32% от населението на Крим (тогава общо 2,03 млн. души) са били руснаци,

24,32% – украинци, 12,1% – кримски татари, 1,44% – беларуси; там са живели също татари, арменци, евреи, гърци, българи, поляци, азербайджанци, корейци и италианци. 

Аксьонов и заместникът му Рустам Темиргалиев преговарят с кримските татари, за да ги убедят да участват в предстоящия референдум, пояснява РИА "Новости". 

По-рано неофициалният кримскотатарски парламент – Меджлисът, ги призова да бойкотират вота, напомня "Лента".

На територията на Крим е прекъснато излъчването на всички украински телевизионни канали, съобщи ИТАР-ТАСС. На техните честоти се приемат руски телевизии. 

Така жителите на украинската автономна република могат да гледат програмите на "Първи канал", "Русия 24", НТВ, СТС и др. От местните канали предава само държавният телевизионен и радиоканал "Крим". Според министъра на информацията на Крим Дмитрий Полонски

украинските телевизии отразяват пристрастно събитията в Украйна

и се опитват да нагнетяват обстановката преди референдума за присъединяването на полуострова към Русия и по възможност да го провалят. 

"Смятаме, че по морални съображения сме в правото си да предпазим жителите на Крим от лъжите и невярната информация, която бълват украинските телевизии", каза министърът. 

Същевременно

проруски групи въоръжени мъже с военни униформи без отличителни знаци блокираха още едно военно летище в Крим,

заяви местният говорител на министерството на отбраната Владислав Селезньов, цитиран от Ройтерс. 

Групата от около 80 въоръжени мъже, придружени от 50 цивилни, блокирали входа на летището близо до село Саки и издигнали картечни гнезда по протежение на пистата. 

Цивилните, които носели тояги и палки, се опитали да проникнат в контролния терминал на летището. 

Руски сили поеха контрола над редица стратегически обекти в Крим, включително военното летище в Белбек и главното гражданско летище в столицата Симферопол без проливане на кръв, след като на 21 февруари украинският президент Виктор Янукович бе свален след тримесечни антиправителствени протести, отбелязва Ройтерс. 

Въпреки отделни сблъсъци с украински сили на военни обекти не е имало въоръжена съпротива от страна на украинците, отбелязва агенцията. 

Москва е готова да предостави 1,1 милиарда рубли (790 млн. евро) на Крим,

съобщи в Симферопол депутатът от руската Дума Павел Дорохин, цитиран от Франс прес. 

"Руското правителство предвижда бюджет от около 40 млрд. рубли в подкрепа на развитието на икономическата инфраструктура в Крим", каза също Дорохин, който е зам.-председател на комисията по въпросите на промишлеността към долната камара на руския парламент. 

В украинската автономна република Крим на 16 март ще се състои референдум за присъединяването му към Руската федерация, обявен за нелегитимен от Киев и Запада. 

Парламентът в автономната република се контролира от проруски представители, а войници, за които се смята, че са изпратени от Москва, са блокирали украинските казарми на целия полуостров. 

Председателят на Върховния съвет (Парламента – б.ред.) на Крим Владимир Константинов потвърди пред журналисти, че

повечето военни части на министерството на отбраната на Украйна са под контрола на местните власти.

Той допълни, че статутът на тези части ще се решава след референдума. 

"Ако те желаят да останат да служат на народа на Крим, трябва да ни уведомят за това. На онези, които не желаят, ще осигурим свободно излизане от територията на Крим и те ще могат да напуснат полуострова". 

Председателят на кримския Парламент каза също, че Крим е готов да отговори на всички възможни военни провокации от силите на Украйна, коментирайки съобщения в някои медии за прехвърляне на части на украинската армия към Крим. 

Украйна се надява да подпише на 17 или 21 март политическата част на споразумението за асоцииране с ЕС, заяви украинският и.д. външен министър Андрий Дешчица, цитиран от Франс прес. 

За 17 март е предвидено заседание на външните министри на ЕС. На 21 март е вторият ден от срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС. 

Отказът на предишните украински власти в края на ноември да подпишат споразумението за асоцииране с ЕС, което се готвеше от три години, предизвика безпрецедентно протестно движение, което доведе до сваляне на режима и кървави сблъсъци в Киев с над 100 жертви, припомня АФП.