Тимошенко: Говорим за война или мир в Европа

Б ившата украинска министър-председателка Юлия Тимошенко призова Европа да предприеме строги мерки срещу опита на Крим да се присъедини към Русия и предупреди, че ако той се окаже успешен Москва може да превземе и останалата част от Украйна и да дестабилизира континента, предаде Ройтерс. 

"Ако разрешим на Русия на 16 март под дулата на оръжията да организира референдум за анексирането на Крим,

ще загубим Украйна и стабилността в цял свят. 

Ако няма навременна подкрепа за Украйна, истинска подкрепа, трудно може да се предскажат последствията от бездействието", заяви Тимошенко на конгреса на Европейската народна партия в Дъблин. 

Тимошенко, която е била два пъти премиер на Украйна и е сред фаворитите да стане следващият ѝ президент, заяви, че Украйна е твърде слаба да се противопостави на Москва сама и че не трябва да се изключва употребата на военна сила срещу Русия. 

"Спирането на руската агресия не е само въпрос на постигане на свобода за Украйна.

Говорим за свободата на целия регион. Говорим за война или мир в Европа", каза тя. 

Тимошенко призова САЩ и Великобритания като страни по Будапещенския меморандум от 1994 г., с който се гарантира териториалната цялост на Украйна, да посредничат за преговори с Москва. 

Тя отбеляза, че Украйна все още се надява, че ще може да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, което предишният президент Виктор Янукович отказа да сключи. 

"Силно се надявам, че преди или след президентските избори (на 25 май) ще подпишем споразумение за асоцииране с ЕС", каза Тимошенко. 

Същевременно главната прокуратура на Украйна подаде иск в Киевския окръжен съд

за обявяване за незаконно решението на Парламента на автономната република Крим за провеждане на референдум,

предаде ИТАР-ТАСС. "Това решение посяга на териториалната цялост на Украйна, което налага намесата на органите на прокуратурата", се казва в изявление на ведомството. 

Вчера Върховният съвет (Парламентът) на Крим реши на 16 март да се състои референдум, на който да се определи дали украинската автономна република да се присъедини към Русия. 

Дискусиите в централните руски медии са насочени именно към тази новина. 

Решенията на кримския Върховен съвет променят не само хода на украинската криза, но и отношенията между Москва и Киев, а до голяма степен и между Русия и Запада, пише "Комерсант". 

Киев нарече противозаконни решенията на кримските власти и настоява, че бъдещето на Крим може да бъде решено само с общоукраински референдум, посочва вестникът. 

Осъждайки сепаратизма на Крим, той изтъква, че

"Киев няма реални лостове за влияние върху ситуацията на полуострова". 

Кремъл няма единен план за експанзия към нови територии. Отговорът на Москва ще зависи от три фактора: какъв ще е резултатът от референдума в Крим, как ще реагира Киев и доколко радикална ще бъде позицията на Запада, коментира пред "Комерсант" политологът Сергей Маркедонов. 

Според него независимо от проруските нагласи в Крим няма стопроцентова гаранция, че населението дружно ще гласува за отцепване от Украйна, защото на полуострова не живеят само руснаци. Но дори да остави висящ въпроса за статута на Крим, Москва ще получи мощен лост за натиск върху украинските власти, твърди всекидневникът. 

Даже без да присъедини Крим, Русия ще поеме изцяло контрола над него и ще има солиден аргумент в пазарлъка със Запада за бъдещото устройство на Украйна и нейния геополитически избор, пише той. 

Москва обаче поема известни рискове,

предупреждават експерти. На първо място − рязко да се влошат отношенията ѝ със Запада, което ще е най-силно охлаждане от войната на Русия с Грузия през 2008 г. 

Според наблюдателя Сергей Уткин включването на Крим в състава на Руската федерация може да направи руската граница спорна от гледище на редица държави по света. 

"Независимая газета" цитира руския сенатор Анатолий Лисаков, според когото Крим може да бъде присъединен към Русия за три до пет дни, стига референдумът да потвърди молбата на местните депутати до руското ръководство. 

Всички парламентарни партии в Държавната дума подкрепиха волеизявлението на кримските си колеги, отбелязва вестникът. 

"Крим, откак се помни, е влизал в състава на Русия и някакви смахнати политици в миналото са имали съвест да подаряват земи наляво и надясно, нещо неправилно по принцип − когато Хрушчов е подарил Киев на Украйна, когато са подписвани Беловежките споразумения. Всичко това според нас е било юридически противозаконно и сега референдумът ще отговори на въпроса за историческо ново събиране на двете територии", цитира изданието либералдемократа Игор Лебедев, зам.-председател на Думата. 

"Тези неща не ги решава Руската федерация, решава ги Путин.

И е ясно, че решението ще бъде негово. И Държавната дума ще изпълни това решение", констатира руският анализатор Борис Макаренко. 

Мнението му потвърждава и "Новие известия" със заглавие "Държавната дума има готовност да започне анексия на Крим". 

Според последните проучвания за ново обединяване на Крим с Русия смятат да гласуват към 75% от жителите на полуострова, пише "Комсомолская правда". 

Ако Кремъл наистина е решил да поправи "несправедливостта от 1954 г." и да присъедини Крим към Русия, не би могъл да избере по-подходящ момент. 

Разкъсвана от вътрешни раздори, украинската държава изобщо не може да се противи срещу "железния юмрук" на Москва.

 Западът също бе заварен донякъде неподготвен. И САЩ, и ЕС засега могат само да заплашват Русия с най-страховити възмездия и санкции, резюмира "Московский комсомолец".

Санкциите, наложени от САЩ и ЕС срещу лица, заплашващи суверенитета и териториалната цялост на Украйна, са основна тема в британския печат днес. 

Съединените щати и техните съюзници предприеха стъпки, за да накажат Кремъл за намесата му в Украйна, часове след като кримският парламент ускори плановете за откъсване от Украйна и присъединяване към Русия, вдигайки драматично залозите в най-тежката конфронтация между Изтока и Запада от края на Студената война, пише в. "Файненшъл таймс". 

Европейският съюз направи до голяма степен символични стъпки, прекратявайки преговорите с Русия за либерализиране на визовия режим и споразумението за търговско партньорство. 

Визовият въпрос е приоритетен за Русия, но напредъкът по него до момента е бавен. За 13 кръга преговори не успя да си пробие път и споразумението за всеобхватно партньорство по въпроси като търговските регулации. 

Решението на ЕС да подпише скоро части от споразумението за асоцииране с Киев, предизвикало украинската криза, когато президентът Виктор Янукович го отхвърли в полза на по-близки връзки с Русия,

е повече от подигравка за Москва,

посочва "Файненшъл таймс". 

Съединените щати засилиха военното си присъствие в Източна Европа и наложиха първите санкции в опит да принудят Русия да намали намесата в Украйна, пише в. "Дейли телеграф". 

Вашингтон изпрати шест изтребителя F-15, които да се присъединят към въздушните патрули на НАТО над Балтийските държави − демонстрация на сила, целяща да вдъхне спокойствие на източноевропейските съюзници и да прати сигнал на Кремъл. 

Дузина изтребители F-16 и 300 военни ще се разположат в Полша идната седмица за разширено военно учение в отговор на руската намеса в Украйна. Американски ескадрен миноносец ще бъде разположен в Черно море за рутинно учение. 

На свой ред руснаците обявиха голямо военно учение на 450 километра от украинската граница.