Детската мечта на Путин: Възстановяването на СССР

С ветът бе изумен, когато Русия нахлу в Крим и анексира автономната украинска област към своята територия, но дали това е толкова изненадващо?

Журналистът Оливър Булау споделя пред Би Би Си, че президентът Владимир Путин никога не е крил желанието си да възстанови мощта на Русия.

На 16 август 1999 г. членовете на руския парламент се събират, за да одобрят кандидатурата за нов премиер. Те изслушват речта му, задават няколко въпроса и послушно го утвърждават на поста.

Това е петият премиер на президента Борис Елцин за 16 месеца и един объркан партиен лидер дори сбърква името на кандидата. Щом дори водещи депутати от Думата бъркат името му, не можем да виним останалия свят, че не е обърнал голямо внимание на речта му.

Никой не очакваше той да управлява Русия за повече от няколко месеца.

Този кандидат беше бившият агент от КГБ Владимир Путин и оттогава той е премиер, президент и отново премиер и президент на най-голямата държава в света. Малко осъзнаваха тогава, защото малцина слушаха, че в тази реч той споменава всичко, което смята да направи и е направил оттогава, за да преобрази една страна, която тогава беше опасно близо до тоталния срив.

Само 364 дни по-рано Русия имаше проблеми с дълговете си. Заплатите в публичния сектор и пенсиите се изплащха с месеци закъснение, ако изобщо се изплащаха. Базовата инфраструктура се рушеше. Най-ценните активи на държаваа бяха в ръцете на шепа "олигарси" с подходящите връзки, които управляваха страната като частно владение.

Някога могъщата руска армия губеше войната в Чечения, място с по-малко жители, отколкото руски войници. Три държави-съюзнички на Русия в Организацията на Варшавския договор се присъединяват към НАТО, довеждайки Западния алианс до руските граници. Междувременно страната е управлявана от Елцин - сприхав пияница с крехко здраве.

Ситуацията беше отчайваща, но Путин имаше план.

"В тази реч аз не мога да обърна внимание на всички задачи, с които правителството трябва да се справи. Но знам едно нещо със сигурност: нито една от тези задачи не може да бъде изпълнена, без да бъдат наложени ред и дисциплина в тази държава", казва той пред събралите се депутати.

Роден в Ленинград през 1952 г., Путин се появява на бял свят в златните години на Съветския съюз, периодът след триумфа на СССР във Втората световна война. Спутник, атомната бомба, кучето Лайка, Юрий Гагарин, всичко това свидетелства за съветската изобретателност.

Когато Путин говори в руската Дума, родината му е много по-различна и далеч не толкова уважавана. Той говори на езика на човек, който жадува за изгубените позиции, който страда за времето, когато Москва е била фактор, с който всички са се съобразявали. Той не го казва направо, но е недоволен от неуспеха на Русия да спре нахлуването на НАТО на територията на приятелска Сърбия и оттелянето на Косово, няколко месеца по-рано.

"Русия е била велика сила в продължение на векове, и остава такава.

Винаги е имало и ще има легитимни зони на интереси ...

Ние не би трябвало да отстъпваме в това отношение, нито пък трябва да позволяваме мнението ни да бъде игнорирано", казва той.

Вътрешната му политика беше да възстанови стабилността на страната, да сложи край на това, което той нарича "революции", което беше довело Русия до това състояние. Външната му политика беше фокусирана върху това да възвърне загубените позиции на страната в международната политика. Тези две цели са в основата на всичко, което той е направил оттогава. Ако само хората го бяха слушали, докато говори тогава, нито едно от действията му нямаше да бъде изненада за тях.

Най-накрая дълго страдалите руски патриоти виждат, че има човек, който не само е способен да плаща пенсиите им, но и е готов да си изцапа ръцете, за да защити родината им. До началото на новото хилядолетие, когато Елцин се оттегля и назначава Путин за действащ президент, непознатият премиер се радва на одобрението на 70% от хората - рейтинг, който почти не е падал оттогава.

Той започва от Чечения - символ на руския провал дотогава. Правозащитни организации и някои западни правителства обвиниха Путин, че е погазил руските и международните закони в преследването на чеченските си опоненти. Това обаче не влияе на популярността му. В Чечения загиват стотици руски войници и хиляди чеченци. Стотици хиляди чеченци пък търсят убжище извън страната, но териториалната цялост на Русия бе обезпечена, а Путин беше започнал изпълнението на задачата си да възстанови руския престиж.

След 11 септември 2001 г. Путин превърна чеченската си кампания в част от световната борба срещу тероризма, като по този начин заглуши международните критики относно действията на руската армия. Бързо се сближи с американския президент Джордж Буш, до войната в Ирак, която ги раздели. Тогава Путин беше категоричен, че международното право трябва да се спазва и не може да има инвазия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, а такова така и нямаше.    

У дома смазва най-силните олигарси, първо тези, които контролираха медиите, а след това през 2003 г. полицията арестува най-богатия човек в страната - Михаил Ходорковски. Петролната му компания бе разделена на части и изкупена от държавната петролна компания. Той беше вкаран в затвора след съдебен процес с предварително ясен изход.

Имаше само едно нещо, което липсваше, за да възвърне напълно светa от детството си - идеология.

Путин върна някои съветски символи. Върна съвеския химн, някои от емблемите и започна високо да цени триумфа на СССР във Втората световна война. Той обаче прегърна и някои досъветски теми като Руската православна църква.

Путин често възприема принципи, от които се отказва, когато се оказват неудобни. В Ирак през 2003 г. той бе категоричен, че трябва да се чака одобрение от Съвета за сигурност на ООН. През 2008 г. нахлу в Грузия, без да си прави труда дори да се консултира със Съвета за сигурност. Намесата в Сирия и тазгодишната в Украйна за него са оправдани и легитимни.

Може да се каже, че принципите никога не са били от значение, тъй като целта на Путин винаги е била да увеличи възможно най-много руската мощ и да устоява на западните опити Русия да бъде овлдяна.

"Имаме всички основания да предположим, че непопулярната политика на сдържаност, провеждана през XVIII, XIX и XX в., продължава и днес. Те постоянно се опитват да ни натикат в ъгъла, само защото имаме независима от тях позиция", каза Путин в речта си от миналата седмица, с която обяви анексирането на Крим. Реч, в която повтори всичките си опорни точки от речта през 1999 г.

Путин постига успех в изграждането на страната от детството му, държава която действа независимо от останалия свят, където инакомислието се контролира, а силата на Кремъл е неоспорима. Това обаче е нож с две остриета, защото

имаше причина за разпадането на Съветския съюз, а Русия пресъздаваща имиджа му, рискува да сподели същата съдба.

Според Владимир Буковски, дисидент, прекарал 10 години в руските затвори, преди да бъде пратен в изгнание на Запад през 1976 г, Путин е напълно искрен, когато казва, че разпадането на СССР е било "геополитическа катастрофа".

"Той не разбира, че разпадането на съветската система бе предопрелено. Ето защо той вярва, че мисията му е да възстанови тази система възможно най-скоро. Той повтаря същите грешки. Иска цялата страна да бъде контролирана от един човек от Кремъл, което ще доведе до катастрофа", категоричен е Буковски.

Решението на Путин да нахлуе в Крим бе взето бързо и импулсивно от малка група високопоставени негови служители. Това означава, че Путин няма човек, който да го предупреди за дългосрочните последствия от действията му и ще продължи със същата политика, докато сам не ги осъзнае. Това означава, че отношенията със Запада ще останат неблагоприяни, особено що се отнася до това, което той смята за своя "зона на законни интереси".

Но не можем да кажем, че не сме били предупредени.