М ирян дойде в "Х фактор", за да докаже, че сцената на "Х фактор" (X Factor) му отива много повече от лондонските улици. 22-годишното момче от Севлиево опитва късмета си като уличен музикант в британската столица, но дълбоко в себе си винаги е мечтал за голямата сцена. Тази негова мечта се сбъдва именно в шоуто.
След като отпада на етапа „Къщите на съдиите”, съдбата му даде втори шанс – вярата на неговия ментор Мария Илиева, за да продължи като пети участник в отбора на момчетата. За жалост обаче той отпадна малко преди финала в оспорвана вокална битка с друг любимец в предаването - Георги Бенчев.
Мирян споделя, че пее и свири на китара от 17-годишен, без обаче да посещава уроци. Мисълта, с която се буди сутрин, е, че "днес е нов ден, за нови приключения и нови възможности за преоткриване на щастието", а мечтата му е да се развива музикално в стил алтернативен рок, но и не само. Какво още сподели той - вижте в блиц с музиканта на Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg:
Аз съм… едно вечно усмихнато хлапе с китара под ръка/
Мога... винаги да продължавам да се боря за това, което смятам за важно в своя живот.
Вярвам, че... винаги следва най-доброто, както и че човешката добрина се среща по-често, отколкото предполагаме.
Мисълта, с която се събуждам, е... че днес е нов ден, за нови приключения и нови възможности за преоткриване на щастието.
Денят ми обикновено протича така: Винаги започва с усмивка, последвана от кратък душ и разпяване измежду закуска и обяд. Винаги се опитвам да отделя време да се чуя с някой любим човек или да се видя с приятели. Чета книги, гледам филми, ако времето е хубаво, излизам за дълги разходки в търсене на вдъхновение.
От вкъщи не излизам без... устройство за възпроизвеждане на музика, наистина съм за никъде без подходящия саундтрак.
В свободното си време предпочитам да... наваксам със задачите, отколкото да лентяйствам.
Хобитата и интересите ми извън музиката са свързани с... каране на скейтборд, фотография и изящно изкуство. Също много обичам театър и уличното изкуство.
За да поддържам форма, правя... всичко възможно. Уви, все още не съм постигнал телосложението на гръцки бог, а по-скоро се доближавам до съвършенството на сферата, но съм сигурен, че с малко повече ентусиазъм и свободно време могат да се постигнат чудеса.
Вредният ми навик е... че съм перфекционист и трудно оставам задоволен с това, което правя, но смятам, че това качество също ми помага много.
Свободата усещам там, където... не съм принуден да спазвам граници, поставени там не за да ни направят по-креативни, а за да ни спрат. Свобода усещам от момента, в който отпаднах от предаването.
Гордея се най-много с... умението си винаги да се усмихвам, независимо колко негативно всичко друго би могло да изглежда около мен.
Най-ценните ми хора в живота са... моето семейство и приятели, които винаги са ме подкрепяли много преди да бъде излъчен моя образ по телевизията.
Най-добрият съвет, който съм получавал някога е... Да бъда себе си. Предпочитам да не бъда харесван за това, което съм, отколкото да бъда обичан за това, което не съм. Щастлив съм от участието си в предаването, от последните няколко концерта, защото направих песни, които обичам, по начин, който аз исках да ги направя.
Цитатът от български автор, който ме трогва най-много, звучи така: превод на Валери Петров, от стихотворение на Жак Превер: “Щастлив съм – той казва. – Как така, с какво право?! И го разтрелват с очи и с думи, понеже в момента не могат с куршуми".
За мен скандалността е... абсолютно ненужна. Според мен един творец не бива да разчита на скандалността, за да придобие популярност.
Суетата е... враг на нашето достойнство.
В хората най-много не харесвам... стремежа към материална облага.
Никога няма да забравя... добротата на хората, които ме подкрепят.
С усмивка трябва да... се започва и завършва денят. С усмивка трябва да се приема всичко, което ни заобикаля. В повечето случаи, когато сме безпомощни, ние имаме избора дали да приемем лошото с лошо, или с добро.
Топ 3 на песните, без които не мога, са...
Man on Fire – Edward Sharpe and the Magnetic Zeros
Down in the Valley – The Head and the Heart
High Hopes - Kodaline
Музикалният стил, в който искам да се развивам, е... алтернативен рок, но не смятам да се придържам към строги граници, на който и да е стил. Музиката не трябва да бъде класифицирана по жанрове.
След "Х фактор" се надявам да... продължа да радвам хората още дълги години с моето творчество и да имам среща с добри хора.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!