За Сирия от първо лице и за ежедневния живот на хората, оказали се насред бушуващия кървав конфликт в страната, разказва в новия си документален филм журналистът от "Нова телевизия" Николай Дойнов.
Новинарят, познат както дългогодишен водещ на информационната емисия "Календар", и операторът Росен Илиев бяха в размирната страна, за да видят какво се е променило за последната година (предишният им филм за Сирия е от 2012 г.), и какво се е променило за почти три години от началото на събитията там, които някои определят като революция, а други - като гражданска война.
Филмът "Картини на живот и смърт" ще бъде излъчен в "Темата на Нова" в неделя от 19:30 ч.
За документалната лента, Сирия и преживяванията на българските журналисти там Георги Войнов от Vesti.bg разговаря с Николай Дойнов.
- Къде в Сирия снимахте?
- Благодарение на добрите ни контакти със сирийската диаспора влязохме на сирийска територия близо до границата с Турция. Знаехме, че отиваме в болница, защото връзката ни беше шефът и главният хирург на тази болница, д-р Ахмад Кандур.
Това, което ни изненада, дойде като новина още докато пътувахме между Турция и Сирия. Пет-шест часа преди да влезем в Сирия, в града, чието име не мога да разкрия - а и във филма няма - беше избухнала бомба. Избухнала беше кола, която се е намирала на централната улица, а това не е голям град, така че това е мястото, където хората обикновено ходят да пазаруват. Освен друго, на следващия ден е празникът Курбан байрям. Загинали бяха над 30 души, а над 100 са тежко ранени.
Имахме възможност да видим лагер, в който са настанени хора, решили да избягат от местата, в които живеят в Сирия, но не и от самата страна. Международното право определя тези хора като вътрешно разселени лица.
Това са стотици хора, които живеят на палатки. Имат не повече от няколко дрехи на гърба си и едно-две одеала, както и малко храна. Основното, на което разчитат, е да намерят някъде работа, а тя е толкова оскъдна по време на подобен конфликт - единственото, което биха могли да намерят е или на полетата с памук, или на реколтите от маслини.
- Как изглежда животът в Сирия сега? Има ли някакво русло на нормалност в цялата бъркотия?
- Това е най-трудното и най-важното за тези хора - да продължат по някакъв начин да живеят нормално. Трудно обаче можеш да живееш нормално, при положение че почти никъде няма ток, почти никъде няма вода. Храна се доставя изключително трудно. Голямата част влиза контрабандно, в този район, в който бяхме, магазините могат да се снабдяват с хранителни продукти само от Турция. И питейната вода също се внася, както и бензинът.
Това е всекидневието на хората - една постоянна борба за оцеляване. И това е всъщност най-страшното - когато човек не прави никакви други планове за напред, освен да оцелее до края на този ден, за да се бори и следващия. Така изглеждат нещата.
- Можем ли да кажем кои са лошите в Сирия? Говорим не само за революция, но за гражданска война. Режимът нарича бунтовниците "терористи". Имат ли те подкрепа от населението или хората са жертва на двете страни?
- Жертва са милионите цивилни, които не участват нито на страната на бунтовниците, нито на страната на режима. Но в момента в Сирия има много фронтове, особено в последната година се забелязва навлизането на въоръжени групи от други страни, например Ирак, както и групи свързани с "Ал Кайда", а също и групи, свързани, по думите на някои, с "Мюсюлмански братя".
Това са групи, които имат свои интереси и не е задължително това да са интересите на сирийския народ. Така че фронтовете в Сирия са много и това създава всъщност проблем при оценката на това кой срещу кого воюва и кой е жертвата на случващото се в страната.
Хората в града, в който бяхме, не бяха особено словоохотливи по отношение на влизащите групировки. Предпочитаха да ни отговарят, че нямат никакви проблеми с тях. Но това, което разбирахме, без да можем да го заснемем, е, че има сериозни притеснения от тяхното присъствие там - относно посоката, в която ще се развие този конфликт.
Говори се, че тези интереси биха могли да са в посока на разцепването са Сирия в бъдеще, на отделни независими райони, прекрояването на границата, обединението на определени части от Сирия с други държави и т.н.
Ако приемем, че всичко в Сирия започна като идея за демократизирането на страната, за запазването на светския ѝ характер, макар и с отдръпването на военните пряко от властта, то тук в този случай говорим и за нещо друго - опасност от ислямизация, опасност от парцелирането на държавата - нещо което хората в Сирия едва ли искат.
- А как се снима документален филм там, страшно ли беше?
- Ами всъщност когато си там и снимаш, не го усещаш по тоя начин. Трудно можеш да го наречеш страшно. Миналия път, когато бях в Сирия, буквално ни бомбардираха, докато правихме интервюта с бунтовниците от една бригада близо до турската граница. Този път никой не ни е бомбардирал, но виждахме много повече пострадали хора, отколкото миналия път.
Докато бяхме там, негодувахме от това, че не ни разрешаваха да снимаме определени хора, определени места. Постоянно имаше човек с нас, който да ни надзирава и ни обясняваха, че това е и за наше, и за тяхно добро.
Защото в крайна сметка ние ще си тръгнем, а те ще останат. В началото това не ни харесваше, но когато разбрахме историята на този екип на "Скай нюз", а той далеч не е нито последният, нито първият, ни стана ясно, че тези хора са знаели добре какво правят - предпазвайки себе си, както и нас.
- Има ли ужасяващи кадри във филма?
- Опитвам да покажа всичко, без да има крайни кадри, които може да отвратят човек. Не е необходимо да се стига до крайности, за да се покаже на зрителите това, което се случва в Сирия и начинът, по който живеят хората всеки ден там. Това, което се случва в този град, се случва всекидневно в цялата страна.
- Имате ли наблюдения за потока на бежанците към Турция?
- Не. Това е тема на един съвсем отделен материал. Ние самите минахме границата на едно от местата, което се използва от хората, бягащи от Сирия.
Ще покажем това във втората част на филма, която ще се появи след седмица. В нея ще се занимаваме конкретно с бегълците в лагера и излизането ни от Сирия.
Трудно ми е да кажа за каква бройка говорим, можем само да спекулираме. Но голямата част остават в Турция, много по-малко са онези, които стигат и преминават нашата граница.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!