Последното писмо на Кадафи до Берлускони

Убитият либийски лидер Муамар Кадафи е написал на 5 август писмо до бившия си приятел -  италианския премиер Силвио Берлускони, в което го моли да спре бомбардировките, които избиват либийците и техните деца, съобщава сп. "Пари мач".

В писмото Кадафи признава, че е изненадан от поведението на Берлускони, с когото бе сключил договор за приятелство в интерес на италианците и либийците.

"Скъпи Силвио, очаквах от твоя страна поне да се заинтересуваш от фактите и да се опиташ да посредничиш, преди да подкрепиш тази война", пише Кадафи.

"Не те упреквам за нещо, за което не си отговорен, защото знам добре, че не беше благосклонно настроен към това злодеяние, което

не прави чест нито на теб, нито на италианския народ...

Вярвам, че все още имаш възможността да се върнеш назад и да поставиш на преден план интересите на нашите народи...

Говори с твоите приятели и с вашите съюзници да спрат тази агресия срещу моята страна. Надявам се, че всемогъщият Бог ще те води по пътя на справедливостта", пише Кадафи.

Писмото е било предадено в началото на август на италианските власти в Рим от двойка италиански приятели на Кадафи, ръководещи агенция за момичета, набирани да присъстват на лекциите му в италианската столица.

В началото на либийския конфликт италианското правителство и по-специално Берлускони не искаха да изоставят Кадафи, с когото подписаха през 2008 г. договор за приятелство и икономическо сътрудничество. Бившата колониална сила беше първи търговски партньор на Либия.

Прогноза за развитието на отношенията между Италия и Либия

след смъртта на диктатора разпространи вчера Институтът за международни отношения, независим изследователски център, ползващ държавни и частни субсидии.

"Зад ритуалните декларации по повод новината за убийството на Кадафи прозират мисли, които не могат да се изповядат публично, но са свързани с червената нишка на заключението "все пак по-добре в гроба, отколкото в съда".

Облекчението е породено от съображенията, че живият Кадафи щеше да бъде пречка както за новите либийски лидери, така и за неговите новоизявени врагове, които поне през последните десет години му бяха приятели.

...Независимо кои щяха да бъдат съдиите му, дали либийски или интернационални, Кадафи можеше да разобличи доста от сегашните ръководители на бунта заради сътрудничеството им с неговия режим или пък да прикани да разкажат за приятелството си с него лидери, които го оневиниха, като Буш младши и Блеър, или го пуснаха да си опъва шатрата в техните градини, като Берлускони и Саркози.

Сега Берлускони се отърва с класическата, но претупана и неуместна сентенция

"Sic transit gloria mundi" (в превод от латински "Така преминава световната слава"), след като беше голям приятел на Кадафи с прегръдки, целуване на ръце и приклякване. Това бе още една реплика, която ще се впише в антологията от нашумели и нескопосани фрази на мистър Б., редом с такива като "Още не съм му телефонирал, за да не го безпокоя", изречена в началото на бунта в Либия.

Добре поне, че президентът Джорджо Наполитано внесе достойнство и мярка с думите "Затворена бе една драматична страница".

Кадафи го няма, но плетеницата от сделки между Италия и Либия остава - петрол и газ за ЕНИ, либийските дялове в "Уникредит", "Финмеканика", ФИАТ, "Ювентус" и много други, депозираните в наши банки пари, над сто италиански фирми, които оперират в Либия.

Никой не може да каже накъде ще завие новата Либия, но ние стопроцентово знаем, че ще бъдем нейни приятели, нещо повече - ще ни се иска да бъдем нейните най-добри приятели", заключава институтът.