Р. Кънев: Докладът за КТБ не казва нищо за прокуратурата

Ц ялостното премълчаване на ролята на Прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор, както и публичните изявления на прокурори в периода на особения надзор, е съществена слабост на доклада, изготвен от временната комисия за Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това се казва в коментар на съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев, разпространен днес. Докладът на комисията бе оповестен на 7 юли.

В периода 2009-2014 г., прокуратурата на България не е осъществила дължимия общ надзор за законност на дейността на мениджмънта на КТБ и не е реагирала адекватно на конкретните сигнали и на публичната информация за злоупотреби и рискове за националната сигурност, смята Кънев.

Публичните действия на прокуратурата в периода преди и непосредствено след поставяне на Банката под особен надзор допринесоха за увеличаване на рисковете за кредиторите и инвеститорите, се казва още в коментара му.

Дейността на прокуратурата по повод разследване на източването на банката не е в обхвата на задачите на настоящата комисия.

Обща слабост на част „Изводи“ от доклада е фактът, че произволно избраните примери за източване на КТБ чрез свързани лица и/или дружества с неизяснена собственост не засягат нито един случай на придобиване на дружество от значение за националната сигурност или сделка, представляваща голям обществен интерес, смята още лидерът на ДСБ.

В мнението си за доклада Кънев добавя, че не се обръща внимание на сериозни пропуски в работата на Комисията по финансов надзор (КФН).

Според народния представител КФН, като надзорник на КТБ в качеството му на публично дружество, не е използвала правомощията си да установи големия обем лоши кредити и неоправдано завишения лихвен процент по депозитите в банката, като сигнализира БНБ, мениджмънта на банката и потенциалните инвеститори, за рисковете, свързани с дейността на банката.

КФН е допуснала неоправдано бездействие по повод операциите по финансиране на банката, включително емитирането на акции, въпреки че някои от тях са заобикаляли закона.

Като цяло основните изводи в доклада на временната комисия за Корпоративна търговска банка (КТБ) са, че все пак отговорната институция е управление "Банков надзор" на Българската народна банка (БНБ), заяви пред журналисти в кулоарите на Народното събрание депутатът от ДПС Петър Чобанов,

който беше министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Коментарът му беше по повод излезлия доклад на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на КТБ в периода 2009 - 2014 г.

По думите на Чобанов управление "Банков надзор" не си е свършило работата от гледна точка недопускане на функционирането на КТБ по модел на финансова пирамида, и то за дълъг период.

Той заяви, че в доклада на комисията са посочени компаниите, които са получавали необезпечени кредити, които са увредили състоянието на банката.

По думите му в доклада е записано, че банката е била в несъстоятелност към 20 юни 2014 г.

Петър Чобанов заяви, че като министър на финансите през 2014 г. не е бил информиран, че фалитът на банката е бил с тази дата.

Докладът категорично опровергава тезите, че с ликвидна подкрепа може да се помогне на тази банка, напротив - не може, с ликвидна подкрепа не се помага на фалирала банка, заяви Чобанов.

По думите му необезпечените кредити са били за над 4 млрд. лв. Според него трябва да се обърне внимание на проблемите, които са позволили банката да функционира като пирамида.

В доклада са предложени и законодателни промени, свързани с работата на ДАНС за повече правомощия при боравенето с първична информация и възможностите за предотвратяване на случаи като този с КТБ.

Според Чобанов предложенията трябва да се прецизират внимателно и да са съобразят с европейските практики.

Снежана Дукова от ГЕРБ коментира, че в доклада на комисията по безспорен начин е доказано, че вина имат държавните институции, които са били ангажирани да следят развитието на банките

и да променят индикативно тяхното състояние, ако се налага. Също така по безспорен и категоричен начин доказахме, че всичко се е случвало пред погледа на Надзора на БНБ и на ДАНС - двете основни институции, добави депутатът.

Лично за нея вина имали и одиторските фирми - три, които са правили ревизиите в банката, но прокуратурата трябвало да каже дали са прикривали или просто не са видели това, което се случва.

Но индикации за фалита на КТБ е имало, това са могли и ДАНС, и надзорът на БНБ да видят с просто око, подчерта Дукова.

Те, по думите й, са проспали този момент. Временната комисия е установила още, че източването на частния трезор е ставало чрез свързани фирми, като парите са прехвърляни без всякакви обезпечения.

Дружества са били създадени с вчерашна дата, днес те получават кредити от КТБ, на другия ден ги препродават, тези активи отново се препродават и така се губи периметърът, финалът на самото действие, като всичко по един или друг начин се връща към мажоритарния собственик, описа схемата Снежана Дукова.

Тя уточни, че това бил единият принцип. Вторият е банковите лихви по някои влогове да бъдат договаряни индивидуално за някои важни личности с много висок лихвен процент. Това по същество е и принципът на функционирането на самата банкова пирамида, разясни депутатът.

Дукова уточни, че констатациите в доклада са много персонални, конкретни и ясно казани, но не може да навлезе в детайли и имена, тъй като това е задължение на синдиците, които в рамките на 6 месеца са длъжни да публикуват списъци с всички лица, злоупотребили с власт или получавали ползи.

Като резултат от работата на комисията Снежана Дукова отчете приетата промяна за падане на банковата тайна. Предстоят и законови изменения, свързани с надзора на БНБ, с функциите на ДАНС.