Първи коментари за съдбата на КТБ след доклада на БНБ

З агубите за обществото и държавата ще бъдат много по-големи при евентуален фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ) в сравнение с преките щети за засегнатите вложители.

За това предупреди бившият финансов министър в служебния кабинет на Ренета Инджова проф. Христина Вучева в интервю за „Дарик радио“.

Тя коментира, че ако се отнеме лицензът на банката очаквано ще има и ръст на лихвите по кредитите в страната.

„Законът и практиката показват, че все още има възможност за спасяването на КТБ, въпреки ясната сметка, че много се закъсня за реалното ѝ оздравяване“, коментира още финансистът.

„Въпреки изказванията на политици от последните часове за съдбата на КТБ, които не звучаха обнадеждаващо, все пак се надявам, че след като Народното събрание започне работа ще има воля да се потърси решение за оздравяване на банката“, посочи още проф. Вучева.

Според финансиста най-добрият вариант е държавна подкрепа, с която банката да се възстанови.

По думите ѝ загубата в държавни пари ще бъдат много по-малка, отколкото ще загуби обществото при ликвидация на КТБ.

На въпрос дали, ако се пристъпи към отнемане на лиценза на банката, би трябвало да се очаква и увеличаване на лихвите по кредитите, тя коментира:

„Рискът, който настъпва в тази държава и оттам вече оправданието, че кредитът трябва да бъде по-скъп, а лихвите по-високи“.

„Но има и друго по-пряко действие, защото пълното изчерпване на наличностите по Фонда за гарантиране на влоговете ще предизвика по всяка вероятност увеличаване на сумите, които внасят търговските банки, а те естествено ще бъдат принудени да увеличат лихвите, за да могат да получат тези средства“, каза проф. Вучева.

Един от големите вложителите в КТБ Вежди Рашидов прогнозира, че ще има ексцесии и протести, ако се стигне до фалит на КТБ.

Пред „Дарик“ Рашидов изчисли, че на улицата ще излезе партия от 500 хил. българи, които са обидени и ощетени.

„Единственото, което вложителите искат, е да си върнат парите, които са техни. Има един съществен въпрос, на който никой не е отговорил и нито един журналист не е задал: къде са тези пари. Те са били реални пари, къде са излетели, кой ги е взел, кои са виновни. Защо БНБ пет дни преди банката да се затвори е писала в своя сайт, че това е най-ликвидната банка и затова й разрешават да купи „Креди Агрикол“.

Защо БНБ не е видяла всички тези неща в годините, а днес като дегустатор констатира това?

Какви са функциите на БНБ? Де факто въпросът е къде е бил надзорът, кой какви функции има“, коментира Рашидов.

„Незаконно е БНБ да остави лиценза на КТБ.

Според закона централната банка е длъжна да обяви несъстоятелност, дори дупката да беше 4 лв.“, коментира бизнесменът и издател Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ на Би Ти Ви.

„Има две хипотези за отнемане на лиценза. Първата е при нарушение на банковото законодателство и регулации“, обясни той и допълни, че втората е при установени загуби, както е в случая с КТБ.

Според него е имало забавяне с решението на БНБ, защото от централната банка са искали да имат одиторските доклади и след това да действат по закон.

„Политиците нямат общо с отнемането на лиценза“,

подчерта бизнесменът.

По думите му отговорността за случващото се с КТБ е на двата финансови регулатора, а само непряката отговорност е на всички политически сили, които са пазили банката.  

По-рано днес стана ясно от одиторските доклади за състоянието на КТБ, оповестени от БНБ, че липсват общо 4,2 млрд. лв. от капитала на банката. От централната банка допускат вариант за оздравяване на банката, ако Народното събрание приеме бързи промени в Закона за кредитните институции.