Ваксините срещу ковид-19 – надеждата за 2021

К овид-19 промени света безвъзвратно. Засегна цяло човечество, доведе изолация, страх и икономически кризи. Отне милиони човешки животи само за месеци. Разкри безсрамно несъвършенствата на здравните и политическите системи. Забави или блокира голяма част от глобалната търговия. След пандемията преди век от т. нар. испански грип, наречен по-късно свински, човечеството не се беше сблъсквало с такова предизвикателство.

Още по-плашещо е, че всичко това се случва, въпреки че сега медицината е много по-напреднала. Испанският грип H1N1 в момента е сведен до сезонно заболяване. Той все още взима жертви, но въобще не може да се сравнява с бедствието отпреди век, когато убива милиони.

Вече има аналгетици за болката, антипиретици за високата температура, антибиотици за пневмонията, кортикостероиди за възпалителната реакция. И въпреки това респираторната инфекция, предизвиквана от коронавируса SARS-CoV-2, постави на колене здравните системи по света.

В края на 2020 г. всички надежди са насочени към ваксините. Те трябва да спрат разпространението на коронавируса и да позволят на хората да възстановят поне отчасти обичайния си ритъм на живот.

Най-ранните случаи на ковид-19 бяха докладвани от китайските власти на Световната здравна организация на 31 декември 2019 г. Само 10 дни по-късно коронавирусната инфекция взе първата си жертва.

Трябва да се отдаде дължимото на китайските лекари. Те с риск за живота си изследваха подробно новия вирус и бързо правиха пълна карта на генетичния му код. Така на 11 януари вече беше налице PCR тест, с който да се идентифицира заразата.

Руската или американската ваксина срещу ковид-19

Но трябваше да минат месеци на проучвания, преди да станат ясни особеностите на новия коронавирус и болестта, която предизвиква – инкубационния период, колко дълго продължават да са заразни преносителите,  това че има много безсимптомни случаи, както и необичайните симптоми на ковид-19, като загуба на вкус и обоняние. Липсата на това знание позволи на инфекция бързо да се разпространи в глобализирания свят.

СЗО, донякъде подведена от китайските власти, не успя да реагира навреме и обяви състояние на пандемия едва на 11 март.

Големите фармацевтични компании обаче се задействаха почти веднага, подтикнати от невидимата ръка на пазара, виждайки в новата зараза шанс за печалби. Така разработването на ваксини срещу коронавируса стартира още в средата на януари.

Междувременно започна изпробването на редица вече съществуващи антивирусни медикаменти. До момента няма категорични данни, който и да е от тях да е ефективен срещу причинителя на ковид-19.

Така създаването на ваксина постепенно се превърна в единствената надежда за прекратяване на пандемията.

Жена на 101 години е първата ваксинирана в Германия срещу ковид-19

За целта различните фармацевтични компании подходиха по разнообразни начини. Част от тях базираха проучванията си на вече съществуващите разработки срещу предишни коронавируси. Така те спестиха време за изследвания. Други действаха традиционно. А трети приложиха напълно нови технологии.

Целта на ваксината е да наподоби до такава степен новия коронавирус, че без риск за здравето на пациента да предизвика формиране на имунен отговор в неговото тяло, който ще бъде ефективен и срещу ковид-19.

За момента традиционните ваксини, при които се използват мъртви или омаломощени вирусни частици, търпят неуспех. Нито една от тях не е достигнала третата фаза на проучванията, при която започва масовото тестване.

След ваксинирането ще получим сертификат

Победители в конкурентната надпревара кой първи ще излезе с ваксина на пазара са германската компания „Бионтек” в сътрудничество с американската „Пфайзер” и руския институт „Гамалея”, финансиран от Руския фонд за директни инвестиции.

С малко изоставане след тях се движат китайската „Синовак”, британската „Астра Зенека”, която си сътрудничи в Оксфордския университет, американската „Модерна”, германската „Кюрвак” и подразделението на гиганта „Джонсън и Джонсън” - „Янсен”

Първата ваксина, получила лиценз, е руската „Спутник V”. Тя използва човешки аденовирусни вектори – безвредни вирусни частици, които пренасят добавена ДНК, наподобяваща SARS-CoV-2. Подобен е и подходът на „Астра Зенека”. Тя обаче използва вектори от вирус, причиняващ настинка при шимпанзетата, който не е заразен за хората.

Двете компании дори постигнаха договорка да тестват дали комбиниране на разработените от тях ваксини ще доведе до по-висока ефективност. В Русия ваксинирането със „Спутник V” вече започна. При тестовете тя показа ефективност от 91,4%.

Поставя се на две дози през 21 дни. Трябва да се съхранява и транспортира при температура от минус 18 градуса по Целзий.

„Бионтек” и „Пфайзер” пък приложиха напълно нова технология при разработването на тяхната ваксина срещу ковид-19. Тя се нарича „Комирнати” (BNT162b2) и при тестовете показа ефективност от 95%.

Кой не бива да се ваксинира – най-важните въпроси и отговори

Ваксината използва информационна РНК. Същия подход прилагат „Модерна” и „Кюрвак”. Този вид ваксини съдържат РНК вериги, каращи човешките клетки да произведат протеин, който е уникален за коронавируса, без да са заразени. Имунната система разпознава този протеин и реагира чрез създаване на естествен имунитет срещу заразяване с ковид-19.

Ваксините, разработени по новата технология, теоретично са по-безопасни, тъй като при нея не се използва ДНК. Така е избегната възможността за предизвикване на мутации в човешките клетки. Освен това процесът на създаване е по-бърз, стига разработчикът да разполага с генетичния код на вируса.

Технологията с модифицирана РНК обаче има и недостатъци. Ваксината BNT162b2 трябва да се съхранява и транспортира при температури от минус 70 градуса по Целзий. При това условие нейната трайност е до 6 месеца.

Ваксинирането с BNT162b2 вече започна в САЩ и Великобритания. То също се извършва на две дози през 21 дни.

Като помага на повече хора да останат в добро здраве, ваксинацията ще допринесе за намаляване на социалните и психологическите последици от ковид-19 и за облекчаване на тежестта върху болниците. Това означава, че ресурсите на здравните системи ще могат да се използват за борба с други заболявания.

Трябва да е ясно, че ваксините не са панацея. Засега не се знае със сигурност какъв дял от населението трябва да се ваксинира, за да се създаде т. нар. колективен имунитет срещу ковид-19. Например според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) 95% от хората трябва да са ваксинирани срещу морбили, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на заразата. Вирусът, причиняващ ковид-19, обаче е твърде нов и предположенията за колективен имунитет са само теоретични.

Всички гореизброени ваксини са профилактични. Те не могат да се прилагат върху болни от ковид-19 или други респираторни инфекции, тъй като това води до риск от прекомерна имунна реакция. Имунитетът, който създават, продължава минимум 2 месеца.

Тези условия означават, че наличието на ваксини само по себе си няма да спре разпространяването на заразата от ковид-19. За да се формира колективен имунитет кампаниите за ваксинация ще трябва да обхванат по-голямата част от населението.

В същото време е необходимо броят на активните случаи на коронавируса да бъде ограничен преди да започне ваксинирането. А е доста вероятно то да трябва да се повтаря всяка година, поне докато не бъде разработено ефективно лечение за ковид-19.

Процедурите за одобрение на вече пуснатите на пазара ваксини бяха ускорени до границите на възможното. През януари се очакваше процесът да отнеме минимум 18 месеца, а не по-малко от година. Това означава, че безопасността на препаратите в дългосрочен план не е доказана на практика, въпреки че теоретично рисковете са минимални.

Така стигаме и до самия коронавирус. Все още медицината не знае много за дългосрочните последици от ковид-19 върху човешкото здраве. За по-малко от година бяха направени безпрецедентни като брой и обхват изследвания и беше натрупано огромно количество информация за тази инфекция. Но все пак е минало твърде кратко време, за да се научи всичко за патогена и заболяването, което предизвиква.

Ето защо хората ще трябва да свикнат да пазят себе си и околните дори след провеждането на кампаниите за ваксинация. Неща като честото миене на ръцете. Когато някой е болен от респираторна инфекция да носи предпазна маска. Самоизолацията след проява на симптоми на ковид-19. Това ще трябва да стане част от културата на обществото и на всеки един човек.