Уроците на историята: Трябва ли да носим предпазни маски?

Наистина ли носенето на предпазни маски намалява риска от заразяване с COVID-19? Този въпрос не спира да е обект на разгорещени дебати.

Световната здравна организация нееднократно отбеляза, че въпросните маски могат да спасят много човешки животи и са едно от най-силните ни оръжия в борбата със смъртоносната болест.

CDC updates guidance on the best masks to protect against COVID-19 https://t.co/KaWYhV2pbw

— CBS News (@CBSNews) January 17, 2022

Въпреки това някои хора не са съгласни да носят маски и дори смятат, че те по-скоро вредят на здравето им.

Какво сочат фактите?

Всички данни, с които учените разполагат, показват едно и също нещо – маските ограничават разпространението на COVID-19.

Важно е обаче да се направи разграничение между различните видове предпазни средства. Едни от най-често използваните са т. нар. медицински маски (наричани още хирургически), които са за еднократна употреба. Основната им функция е да ни предпазват от контакт с малки капчици, които съдържат микроби, както и от по-големи вредни частици, които можем да вдишаме. Лекарите съветват те да се носят плътно прилепнали до лицето и да покриват плътно носа и устата. Важно е да се отбележи, че те не повишават количеството въглероден диоксид, което вдишваме.

Друг тип маски, които експертите препоръчват, са KN95. Те осигуряват значително по-голяма защита, тъй като филтрират както по-големите, така и по-малките частици, които се съдържат във въздуха (според учените, те улавят около 95% от въпросните частици).

Властите в редица страни обаче предупреждават хората да бъдат внимателни, когато си купуват подобни маски, тъй като се продават много техни имитации, които далеч не са толкова качествени и не отговарят на същите стандарти.

Prices of N95 and KN95 masks have doubled or even tripled, frustrating consumers who are worried about the omicron variant of Covid-19 https://t.co/geKJuXOYEG

— Bloomberg (@business) January 12, 2022

Бързото разпространение на Омикрон варианта на COVID-19 накара редица експерти да препоръчат използването на маски от вида N95. Те осигуряват висока степен на защита, категоризирани са като медицински и в болнични условия са за еднократна употреба – лекарите са длъжни да ги сменят, тъй като чрез тях могат да пренесат дадена зараза от един пациент на друг.

Подобни на N95 са маските с европейски сертификат FFP2, които имат малко по-слаба филтрация (разликата между двата вида е незначителна). Учените добавят, че колкото по-дълго носим маска N95, толкова повече бактерии ще бъдат уловени в нея. Добър начин за нейната дезинфекция е да бъде оставена за няколко часа на слънце.

Един от въпросите, които са обект на най-много противоречия, е в каква степен платнените маски предпазват от COVID-19.

Учените отбелязват, че най-добра защита осигуряват тези, които имат по няколко слоя. Те улавят капчиците, които отделяме, докато говорим, кашляме или кихаме, както и тези, които има опасност да вдишаме.

Платнените маски, също както и хирургическите, не повишават количеството въглероден диоксид, което поемаме.

А какво знаем за историята на маските?

През 1897 г. известният германски бактериолог Карл Флюге открил, че микроорганизмите в капчиците, изхвърлени от дихателните пътища, са средство за предаване на болести. През същата година полският хирург Йохан Микулич-Радецки препоръчал на лекарите да поставят марля пред носовете и устите си по време на операции. Оттогава учените не спират да създават все по-надеждни предпазни маски.

Opinion | Howard Markel: Should we all be wearing masks? History offers some important clues. https://t.co/F8Uz6AFmfe - @NBCNewsTHINK

— NBC News (@NBCNews) April 3, 2020

Ето и още няколко любопитни факта, свързани с тяхната история:

Практиката да се носят подобни маски е много по-древна, отколкото вероятно предполагате.

Според историците най-ранните сведения са на приблизително 2000 години. Римският философ Плиний Стари използвал филтрираща маска, направена от животински пикочен мехур, докато раздробявал цинобър (живачен сулфид) – токсичен минерал, използван в изобразителното изкуство.

Предпазни маски били носени и в Китай още през XIII в., по време на управлението на династията Юен.

Свидетелства за това могат да бъдат открити в творбите на известния пътешественик Марко Поло. Той разказва, че подчинените на императора покривали своите усти и носове, за да не замърсяват храната, която му поднасяли.

The classic explanation for the Black Death plague is wrong, scientists say https://t.co/KXt4WHUjPl

— The Washington Post (@washingtonpost) January 17, 2018

Избухването на най-голямата епидемия от чума в историята на Европа през XIV в. – т. нар. Черна смърт, накарала много хора да започнат да използват предпазни маски, направени от различни продукти.

Друга епидемия, обхванала различни части на Стария континент през XVII в., довела до изобретяването на „чумните маски“ от френския доктор Шарл дьо Лорм.

Те покривали цялото лице и имали дълги клюнове, в които често се поставяли ароматни билки и етерични масла.

Гениалният изобретател, архитект и художник Леонардо да Винчи поставял кърпа, напоена с вода, върху устата си, за да се предпази от токсичните химикали от боите и гипса, с които работел.

И до ден днешен лекарите съветват хората да използват този метод при пожар, за да предпазят белите си дробове от опасния дим.

Откритието, че съществуват бактерии, които се пренасят по въздуха, направено от Луи Пастьор през 1861 г., накарало хората да осъзнаят колко лесно могат да се заразят с някои опасни болести.

В резултат лекарите започнали да насърчават носенето на памучни маски. Постепенно те се превърнали в моден аксесоар. Редица жени си слагали дантелени воали с идеята да се предпазят от опасните частици.

Often overlooked in Western countries, Dr. Wu Lien-Teh is recognized in world history as a pioneer of public health. He helped change the course of a plague epidemic in the early 20th century and promoted the use of masks. https://t.co/PxKi6Naqqb

— The New York Times (@nytimes) May 20, 2021

В началото на XX в. в Северен Китай избухнала епидемия от чума.

За да спрат бързото разпространение на болестта, местните лекари започнали да носят специални маски, направени от марля и памук. Те имали връзки, с помощта на които се прикрепяли към ушите. Смята се, че именно това е прототипът на маските, които и до днес се използват в медицината.

През 1905 г. известната американската лекарка Алис Хамилтън публикувала резултатите от изследване на количеството бактерии, които пациенти, болни от скарлатина, изхвърлят, докато кашлят.

Тя също така изследвала бактериите, отделяни от здрави болнични служители, докато говорят или кихат. Нейното заключение било, че предпазни маски трябва да се носят винаги по време на операции. Препоръките на Хамилтън се спазват и до днес.

По време на глобалната пандемия от Испански грип, избухнала през 1918 г., носенето на предпазни маски се превърнало в едно от основните средства за ограничаване на опасната болест.

В някои американски градове мярката дори станала задължителна, което довело до избухването на протести. Данните, с които учените разполагат, показват, че броят на жертвите на Испанския грип там бил по-нисък в сравнение с населените места, в които носенето на маски не било задължително.

Вижте още:

Болезнените уроци, които сме научили от пандемиите в миналото

Ще ни помогне ли алкохолът да преборим COVID-19

Как да сме сигурни, че ваксините нямат дългосрочни странични ефекти

Мит vs реалност: Има ли графенов оксид във ваксините срещу COVID-19?

4 от най-шокиращите медицински практики в историята