К овид-19 предизвиква образуване на синцитиум в белодробната тъкан - сливане на едноядрени клетки, в резултат на което се получава многоядрена такава. Като в изследваните случаи се сливат заразени и здрави клетки.
Същевременно молекулярни биолози установиха, че популярното противопаразитно лекарство никлозамид може да потиска размножаването на новия коронавирус и му пречи да прониква в белодробните клетки, съобщава БТА. Резултатите от изследването са публикувани в "Нейчър".
"Определихме 83 лекарствени препарата, които пречат на проникването на протеините от обвивката на коронавируса в белодробните клетки. Най-ефективен от тях се оказа никлозамид, който пречи на вируса за взаимодейства с мембранните белтъци клас TMEM16. Резултатите от тези експерименти говорят в полза на това, че лекарството може да се използва и като терапия при ковид-19", посочва учените.
Това са основните разпространители на COVID-19
Авторите на изследването са група медици от Великобритания и Италия под ръководството на Мауро Джаки от университета в Триест. Те са се опитали да установят защо SARS-CoV-2 води до образуване на голям брой синцитиуми в белодробната тъкан.
Такива образувания се наблюдават и при болите от СПИН и заушка, като тяхната поява обикновено ускорява развитието на болестта и често е знак за възникване на сериозни усложнения.
Проф. Джаки и колегите му потърсили причините за поява на синцитиуми в белодробната тъкан на 40 пациенти на клиника в Триест, починали от инфекцията в периода март-май миналата година.
Учените установили, че белодробните клетки се сливали в резултат на взаимодействието на S-протеина на коронавируса и мембранните протеини TMEM16.
След това експертите идентифицирали 83 лекарства с потенциал да пречат на сливането на здрави със заразени белодробни клетки и най-ефективен сред тях се оказал никлозамид.
При 70% имунизирано население епидемичното развитие е невъзможно
Лекарството е създадено още в средата на миналия век за борба с плоски червеи и се прилага широко в много развити страни.
Още в началото на миналата година този препарат бе разглеждан като едно от перспективните средства за борба със SARS-CoV-2. Опитите на британските и италиански учени потвърждават тази хипотеза.
СПРИ!" />
