„Най-голям ефект при либерализация на мерките, върху разрастването на една епидемия, имат отварянето на училищата и даването на възможност на хората да се събират на обществени места”.
Това заяви пред NOVA пулмологът от Многопрофилната болница за активно лечение „Света Анна” проф. Коста Костов. Той се позова на изследване на учени от университета в Единбург, обхващащо 131 страни.
Д-р Костов посочи, че отварянето на училищата и позволяването на големи обществени събирания, води до увеличаване на заразените с 20-25% след две до три седмици.
Отново ръст на заразените с коронавирус, нови жертви
Той поясни, че „Света Анна” е едно от най-натоварените лечебни заведения с борбата срещу епидемията от ковид-19 в България. В момента в болницата се лекуват 70 пациенти с коронавирус в общи отделения и 5-6 в критично състояние в реанимация, като всички те са с тежки случаи на заболяването.
„Когато започна учебната година, изчакахме 2-3 седмици и тръгна нарастване на случаите. В последните дни те се увеличават с близо 100 всеки ден. 13 пъти са нараснали новите случаи в сравнение с края на септември”, отчете проф. Костов.
По думите му решението да се оставят по-малките деца в клас, докато по-големите учат дистанционно, е балансирано.
„Обществото е привикнало към знанието, че след една обичайна пневмония преди тази пандемия, пациентът би трябвало да се възстанови за 20-30 дни. Всъщност толкова е и продължителността на болничните, които даваме”, заяви проф. Костов.
„Не е така обаче с ковид – пневмонията. Установено е, че близо 97% от пациентите, изписани от болницата след тежки или много тежки форми на болестта, страдат от различни симптоми, които са не по-малко от 5 и средно около 14”, заяви проф. Костов. Той добави, че по време на самото лечение болните проявяват над 30 симптома.
Нови мерки срещу COVID-19 от днес, какво предвиждат
„Най-важните оплаквания, които остават при болните след ковид-19, са за дихателната система. Тя е прицелният орган на болестта”.
Експертът посочи, че съществува т. нар. продължителен ковид, като не по-малко от 30% от пациентите имат един или повече симптоми дори към шестия месец след преболедуване. А 50%, към третия.
Проф. Костов отчете, че има и изписани пациенти без особени оплаквания, но когато им се направят изследвания, се установяват дискретни трайни промени в дифузионния капацитет и в съпротивлението на дихателната система. Лекарят добави, че засега няма как да се каже със сигурност дали тези симптоми ще преминат.
„Аз съм оптимист и се надявам по-голямата част от пациентите да преодолеят тази симптоматика”, каза проф. Костов. „Смятам, че тези болни ще бъдат не повече от 1% от всички заразени. Защото ние не знаем всички заразени. В България нямаме тези данни”.
Той коментира още, че в Западна Европа броят на новозаразените е 2 до 6 пъти повече в сравнение с пролетта, но смъртността е намаляла с 3 до 6 пъти.
„Смъртността в целия свят има една тенденция да спада, не само заради увеличаването на нашите познания за болестта, но и заради подобрените клинични и терапевтични протоколи”, обясни проф. Костов.
„През пролетта смъртността в интензивните отделения беше 70%, сега е 30%. В България обаче смъртността леко нараства. Считам, че тук в болниците влизат много по-тежко болни”, каза проф. Костов.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!