К ак заразява коронавирусът? Той, както всички вируси, е паразит. Не може да оцелее дълго и няма как да се размножава извън гостоприемника си - хората. Пренася се от човек на човек чрез капките слюнка, отделяни при кихане, кашляне и говорене или чрез миниатюрните капчици влага при издишане.

Попада в човешкото тяло при вдишване или при пипане на устата или очите със замърсени ръце.

Когато влезе в организма вирусът се насочва към определен тип клетки – епителните. Такива има в повечето орани, като са особено много в лигавицата на носоглътката и белите дробове.

Човешките клетки по принцип са доста добре защитени и за вирусите е трудно да проникнат в тях. Ако например в една епруветка се поставят една клетка и един вирус е по-вероятно патогенът да загине без да успее да я зарази. Това обаче зависи и от вируса.

Опасно усложнение при децата след Ковид-19 тревожи експертите

Коронавирусът не е сред най-заразните. Например той е доста по-слабо заразен от вирусите на ХИВ или дребната шарка, но е по-заразен от грипните вируси.

Когато достигне епителна клетка, коронавирусът се опива да се свърже със специфичен рецептор на нейната повърхност и да инжектира вътре своята РНК. Ако сполучи вирусът умира, но неговата РНК препрограмира клетката, която започва да произвежда и да сглобява вирусни протеини, докато не получи инструкция да се самоунищожи. Така една заразена клетка може да произведе милиони нови вируси, които умирайки освобождава в организма.

Ето защото първоначалният брой вирусни частици, попаднали в човешкото тяло е от изключително значение не само за това дали въобще ще се стигне до заразяване, но и за тежестта на протичане на болестта ковид-19. Колкото повече вируси влязат в организма, толкова по-вероятно е част от тях да успеят да заразят клетки. А всяка заразена клетка може да доведе до огромно нарастване на броя на вирусните частици.

Как убива коронавирусът? Отговорът на този въпрос е свързан с реакцията на човешкия организъм към инфекция. За ковид-19 няма лекарство. Въпреки че множество вещества са смъртоносни за коронавируса, повечето такива увреждат и клетките. За да се нарече лекарство някое от тях, вредата трябва да е много по-малка от ползата.

Наистина ли коронавирусът ще стане по-малко смъртоносен

Все пак в повечето случаи организмът успява да се излекува сам. Но при около 3% от заразените, коронавирусната инфекция води до смърт.

До фатален изход се стига по няколко начина. След като вирусът попадне в човешкото тяло, отнема между 1 и 14 дни, средно 5-6, за да зарази толкова клетки, че да предизвика реакция на имунната система.

По принцип всяка клетка има механизъм за самоунищожение, който РНК на вируса в много случаи успява да потисне за периода на размножаването.

Имунната система реагира като изпраща различни видове левкоцити към мястото на инфекцията. Първоначално имунната реакция не е специфична. Тоест имунните клетки се опитват да открият и унищожат заразените клетки, проследявайки отделените от тях цитокини – малки белтъчни молекули, с които клетките си комуникират.

Това създава опасност от т. нар. цитокинова буря. При такова развитие към мястото на инфекцията биват изпращани много повече от необходимите левкоцити. Вместо да атакуват само заразени клетки, те започват да унищожават и здрави, което пък води до още по-силна имунна реакция и в крайна сметка до органна недостатъчност и смърт.

За да се спре тази реакция се използват кортикостероиди, които потискат имунната система. Употребата им  обаче трябва да става само под лекарско наблюдение, защото за потиснатата имунна система е много по-трудно да се бори с инфекции.

След първоначалния неспецифичен отговор, следва втори, който вече е насочен директно срещу заразените клетки и убива само тях. Това става възможно с образуването на антитела. Тези миниатюрни белтъчни молекули се прикрепят към коронавирусите и позволяват на имунната система ясно да разграничи заразените с ковид-19 клетки и да ги унищожи.

РНК ваксините действат по различен начин от традиционните

В течение на болестта размножаването на коронавируса води до загиването на все повече клетки. Част от тях биват убити от самия вирус, други от имунната система, която се бори с инфекцията. Постепенно организмът надделява, но междувременно се появява нова опасност, която потенциално може да бъде фатална за болния.

Остатъците от умрелите клетки предоставят отлична хранителна среда за различни бактерии, живеещи в човешкото тяло. А белите дробове имат перфектни условия за размножаването им, тъй като са влажни и топли, с изобилен достъп до кислород, но без слънчева светлина.

Така започва бактериалната бронхопневмония. За разлика от вирусите човешкият организъм има много по-малко защитни сили срещу патогенните бактерии. За да се справят с тази инфекция лекарите прилагат антибактериални средства, наречени антибиотици.

Ковид-19 и как спряхме най-смъртоносната зараза

Те също трябва да бъдат използвани само под лекарско наблюдение, тъй като наред с вредните убиват и полезните бактерии, които са жизненоважни за функционирането на човешкия организъм. Освен това антибиотиците често са токсични и увреждат черния дроб и бъбреците, както и други органи. Но тъй като са единственото масово достъпно средство срещу бактериални инфекции, за момента нямат реално приложима алтернатива.

Справянето с цитокиновата буря и бронхопневмонията обаче не гарантира, че ковид-19 няма да завърши със смърт.

Коронавирусът атакува не само епителните клетки в белите дробове, но и в цялото тяло. Особено опасен е, когато успее да зарази епителните клетки в стените на кръвоносните съдове. Тогава води до отслабването на съдовете и образуване на миниатюрни кръвни съсиреци – тромби, в тях.

В зависимост от възрастта на болния, средата и здравословното състояние, този процес може да има леки или фатални последствия – от поява на сини подкожни петна по крайниците при децата, през запушване на съдове при възрастните и гангрена, налагаща ампутация, до инсулти и инфаркти. Теоретично, тъй като познаваме инфекцията само от година, тези последствия могат да се проявят много след преболедуването на ковид-19.

Лекарите се борят с тях, използвайки антикоагуланти, с които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци. Тези медикаменти също трябва да се прилагат само под медицинско наблюдение, тъй като не позволяват на кръвта да се съсирва, което може да има потенциално смъртоносни последствия при външно или вътрешно нараняване.

Стаден имунитет срещу ковид-19, защо не

Така че ковид-19 вероятно ще остави следи при много от преболедувалите в дългосрочен план.

Също така масираната употреба на широкоспектърни антибиотици заради пневмониите, предизвиквани от инфекцията, поражда нова опасност – появата на все повече резистентни бактерии.

Очакваше се т. нар. супербактерии, които са развили устойчивост към антибиотиците, да се превърнат в огромен проблем за здравните системи по света до средата на века, когато ще убиват повече хора от всички ракови заболявания взети заедно.

Заради пандемията от ковид-19 обаче този процес вероятно ще се ускори. С колко точно -  зависи от броя на заразените от коронавируса. До момента, по официални данни, болни или преболедували от коронавирусната инфекция са близо 108 млн. души в глобален мащаб или едва 1,4% от цялото население на Земята.

Баба и внучка готвят в кухнята. -По мое време музиката беше много по-мелодична, казва бабата. -Но бабо, това е миксера.  
Прочети целия
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
САЩ обмислят забрана за влизане на лица от 43 държави

САЩ обмислят забрана за влизане на лица от 43 държави

Свят Преди 4 часа

Проекто-списъкът включва 43 държави, разделени в три категории ограничения за пътуване

Протестът в Белград започна, един арестуван пред сградата на Президентството

Протестът в Белград започна, един арестуван пред сградата на Президентството

Свят Преди 5 часа

Според организаторите това е най-големият антисистемен протест в Сърбия

Сложен шпагат: Италия между Европа и САЩ

Сложен шпагат: Италия между Европа и САЩ

Свят Преди 5 часа

Италианската министър-председателка се опитва да балансира и във вътрешната политика

Румъния изключи от президентските избори втори крайнодесен кандидат

Румъния изключи от президентските избори втори крайнодесен кандидат

Свят Преди 6 часа

"Аз съм доказателство, че не живеем в демокрация"

Майка забрави детето си в парка, докато говори по телефона

Майка забрави детето си в парка, докато говори по телефона

Свят Преди 6 часа

Видеоклипът привлече голямо внимание в социалните мрежи, като хората изразиха различни мнения

,

Киев потвърди, че украинските войски се изтеглят от Суджа

Свят Преди 6 часа

Суджа се смята за най-важното завоевание на Украйна в Русия

Зеленски обвини Путин, че се стреми към по-силна военна позиция

Зеленски обвини Путин, че се стреми към по-силна военна позиция

Свят Преди 6 часа

Зеленски назначи официална делегация, която да представлява Киев във всички възможни мирни преговори

Мицотакис извърши рокади сред министрите

Мицотакис извърши рокади сред министрите

Свят Преди 7 часа

Той смени ръководителите на няколко висши министерства

,

Холандия: Да се „окаже натиск“ върху Русия за прекратяване на огъня

Свят Преди 7 часа

Това заяви холандският премиер Дик Схоф

.

Решение без прецедент: Как се стигна до изборната буря, която промени разпределението в НС

България Преди 7 часа

Над 190 дни след провеждането на последния парламентарен вот, България осъмна в нова политическа ситуация

.

Най-малко осем палестинци загинаха при израелски въздушни удари в ивицата Газа

Свят Преди 8 часа

Един от загиналите е местният репортер Махмуд Ислим

На фона на преговорите за мир: Русия и Украйна си размениха атаки с дронове

На фона на преговорите за мир: Русия и Украйна си размениха атаки с дронове

Свят Преди 8 часа

Атаките бяха извършени по-малко от 24 часа след като руският президент Владимир Путин се срещна с американския пратеник Стив Уиткоф