Кога ще свърши пандемията от COVID-19

К ога ще приключи пандемията COVID-19? И как? Според историците пандемиите обикновено приключват по два начина: медицински, който се случва, когато заболеваемостта и смъртността се понижават и социален, когато страхът от болестта намалява.

„Когато хората питат: Кога ще свърши? - те питат за социалния край”, посочва д-р Джеръми Грийн, експерт по медицинска история в института „Джон Хопкинс”, цитиран от „Ню Йорк Таймс”.

С други думи, краят на пандемиите рядко настъпва по медицински причини, защото заразата е победена и смъртността намалява.

Всъщност, според последното проучване на „Ипсос”, обхващащо 33 държави, хората в Саудитска Арабия, Китай, Унгария и Малайзия вече смятат, че пандемията от COVID-19 „е спряна”.

За разлика от всяка друга пандемия, тази се проследява отблизо и в реално време с подробни показатели като направени лабораторни тестове, хоспитализирани пациенти, приети в интензивни отделения, поставени ваксини и т.н.

В основата на този подход е привлекателността на обективността на данните, като средство срещу несигурността и страха, посочват в „Британското медицинско списание” докторантът в „Принстън” Дейвид Робъртсън и доцентът във Факултета по фармация на Университета на Мериленд, Питър Доши.

СЗО за COVID-19: Скок на заразените, починалите намаляват

Данните помагат да се концептуализира необходимостта от социални ограничения и да се упражнява контрол върху разпространението на заразата. От друга страна обаче те могат да засилят страховете на хората и да създадат усещане за безпомощност.

Всъщност няма универсална дефиниция за епидемиологичните параметри на край на пандемията от COVID-19, обявена от Световната здравна организация в началото на миналата година.

Данните създават усещане, че пандемията ще приключи, когато всички индикатори достигнат нула.

Но историята на респираторните пандемии от миналия век показва, че краят им не е ясен и че приключването им обикновено означава възобновяване на социалния живот, а не постигането на специфични епидемиологични цели.

Проблемите, които ЕС ще вземе със себе си и през 2022 г.

Респираторните пандемии от последните 130 години обикновено са следвани от ежегодни сезонни вълни, подхранвани от вирусна ендемичност, която често продължава до следващата пандемия.

Например, въпреки че много учени описват „испанския грип”, сега известен като „свински” или H1N1, в три вълни от 1918 до 1919 г., има и редица други, които добавят четвърта вълна през 1920 г.

Тази променливост в датирането показва неточния характер на използване на смъртността като показател за края на пандемията.

Най-новите данни за Омикрон, има ли причина за тревога

Идеята, че пандемията приключва, когато новите случаи или починалите спаднат до нула, е в противоречие с историческите доказателства, че значителна заболеваемост и смъртност продължават да се наблюдават, сезон след сезон. През 1928-1929 г. например H1N1 убива над 100 хил. души само в САЩ.

Понякога смъртността от заразите в годините между пандемиите е дори по-висока, но обществото вече не я приема като извънреден фактор.

Друг начин, по който може да се обяви краят на пандемията, е премахването на противоепидемичните мерки и ограничения.

В това отношение COVID-19 няма прецедент. Обикновено в миналото животът се е нормализирал бързо, вероятно защото хората са нямали друг избор, независимо колко смъртоносни са били патогените.

Всъщност, кратък поглед към минали пандемии в САЩ показва, че няма детерминирана връзка между патогенността на вируса и интензивността или продължителността на противоепидемичните мерки.

Пандемията от COVID-19 е исторически уникална в степента, в която прекъсването и възобновяването на социалния живот е тясно обвързано с епидемиологичните показатели.

Редица историци отбелязват, че пандемиите не завършват, когато приключи предаването на заразата, а по-скоро, когато болестта престане да бъде във фокуса на вниманието на широката общественост.

Краят на пандемията от COVID-19 няма да дойде с постигането на някакво ниво на колективен имунитет и официална декларация, а ще настъпи постепенно и неравномерно. Това е по-скоро социологичен феномен, отколкото биологичен.

Пандемиите постепенно избледняват, тъй като обществата се приспособяват към живота с новия патоген и социалният ред се връща към нормалното.

Като изключителен период, в който социалният живот е нарушен, пандемията от COVID-19 ще приключи, когато обществата решат, че други проблеми заслужават в по-голяма степен тяхното внимание.