П рез тази богата на събития седмица правителството в оставка реши да разпусне Националния оперативен щаб. В неделя премиерът Бойко Борисов обяви, че го възстановява до избирането на нов от новото правителство. По-голямото притеснение обаче възникна, когато беше съобщено за засечен български вариант на COVID-19. Така към южноафриканския, британския и бразилския, вече говорим и за българска мутация.
По време на брифинга на здравните власти този петък, директорът на центъра по заразни и паразитни болести – проф. Тодор Кантарджиев, заяви, че експертите наблюдават и български щам на COVID-19. „Миналата седмица се получиха данни от един град в Северна България за 2 жени – едната на 60 години, другата на 65, с британския вариант.
Наблюдавахме обаче мутация, която е в началото на спайк протеина. Говорим за български щам”,
каза той.
Какво още е известно за българския щам на коронавируса разкри проф. Ива Христова в „Неделята на Нова” по NOVA. Към момента има само два установени случая, но се налага проследяване. Предстои да се види дали ще останат само тези два случая или те ще нараснат. Според проф. Христова вероятността щамът да нарасне е минимален.
„При българския вариант има замяна на една аминокиселина с друга. Тази промяна е на 25-о място. Това се случва в периферията и това има значение. Целият спайк протеин е този, с когото вирусът се свързва и прониква в клетките ни. Срещу него е насочен имунният отговор. Затова повечето от мутациите са именно в спайк протеина. Тази периферна локализация, която намираме, е свързана с по-голяма вероятност за промяна. Тази атака създава промени във вируса”, обясни тя. Според нея
по-притеснителни са останалите открити щамове.
При британския щам става дума за преимуществено разпространение на определен вариант.
Относно ваксината на „АстраЗенека” проф. Христова смята, че няма проблем втората доза да бъде от препарата. „Тези проблеми с централната тромбоза са единици на един милион. Трябва да се знае, че поне 10 пъти по-голям е шансът за венозна тромбоза при COVID-19”, подчерта тя.
Относно поставянето на трета игла
от ваксината, проф. Христова подчерта, че причина за това са мутациите на вируса. „Още в началото не бяхме сигурни колко дълго ще трае имунитетът. Съдейки от преболедувалите казахме поне 6 месеца, но вероятно е 12 месеца. Към момента е доказано, че британският щам се покрива от всички ваксини”, успокои тя.
Пандемията от COVID-19 постави света на колене. И докато учените се опитват да намерят ефективно оръжие в битката с вируса, той не спира да поднася изненади, като се променя чрез нови щамове. Какво обаче не знаем за новите мутации?
Първата мутация на COVID-19 беше открита в Англия в края на 2020 г. Новият вариант на вируса се оказа по-заразен и непредсказуем. И докато доскоро се смяташе, че британската форма на заразата причинява по-тежко боледуване, изследване на група учени,публикувано в медицинското списание „Лансет”,опроверга тази информация.
Сериозно притеснение предизвика и южнафриканският вариант на COVID-19. Потвърждава го и професор Шабир Мадхи от университета по ваксинология в Йоханесбург. „Южноафриканският щам започна да се развива някъде към края на октомври миналата година. Това, което мога да ви кажа, е, че в момента от 90 до 95% от хората в Южна Африка, които са болни от коронавирус, всъщност за заразени именно с този щам. Една от причините за това е, че той се разпространява много по-бързо и лесно. Освен това наскоро започнахме проучване, което до момента показва, че защитата, която организмите на преболедувалите стандартния вариант на COVID-19 изграждат, за съжаление не помага особено в битката срещу новия щам”, обясни той.
Бразилският вариант на коронавируса постави държавата пред сериозно изпитание. Страната на карнавалите и тропическите гори се нареди на второ място по смъртонст в световен мащаб. „Този вирус създаде и много печални рекорди. Има дни, в които броят на смъртните случаи е 2000. Все още не знаем много за това колко смъртоносен е новият щам. Със сигурност обаче той е по-заразен. Проблемите, които този вариант на вируса причинява, могат да го причислят към щамовете от Обединеното кралство и Южна Африка”, смята Мигел Николелис.
