Как реагираме на стреса, причинен от COVID-19?

К ризата с разпространението на COVID-19 далеч не е приключила и броят на заразените и починалите в световен мащаб продължава да расте. Въпреки това, в редица държави, сред които е и България, започна постепенно разхлабване на ограничителните мерки, наложени в борбата с опасната болест. Въпросът дали това е правилното решение или не е обект на разпалени дебати. Според едни, разхлабването на мерките е не просто полезно, но и задължително. Други, обаче, са на мнение, че това става твърде рано и последствията могат да се окажат тежки.

Въпрос на личен избор?

В голяма степен завръщането към нормалния ритъм на живот би трябвало да е въпрос на личен избор. Но има много хора, които дори и да искат да продължат да спазват стриктно всички ограничителни мерки, няма как да го направят. Пример за това са работниците, които са били временно съкратени или пуснати в отпуск и сега се завръщат по работните си места. Някои от тях може и да се страхуват от COVID-19, но необходимостта да изкарват пари за своята прехрана и покриването на основните си нужди ги принуждава да пренебрегнат всички свои притеснения. Проучване, извършено наскоро в САЩ, показа, че 44% от американците се страхуват, когато пазаруват в хранителни магазини, а 78% не биха се чувствали комфортно, ако се хранят в ресторант.

Признаци, че сте под стрес във времена на пандемия

Страхът от неизвестното

Хората реагират по различен начин, когато са изправени пред някаква заплаха. Някои имат склонността да омаловажават рисковете, което пък често ги кара да изпитват гняв. През последните седмици станахме свидетели на протести в редица страни, участниците в които изразиха своето недоволство от наложените ограничителни мерки. „Всяко нещо, което е непредсказуемо, увеличава чувството за риск“, смята Дженифър Лърнър, която е поведенчески психолог от Харвардския университет. Тя обяснява, че колкото и опасно да е дадено нещо, ако то е предсказуемо, хората не се притесняват от него. Но пандемията от COVID-19 не влиза в тази категория. Никой не може да прогнозира какво точно ще се случи и кога ще приключи тя. Това е повод за много притеснения. „Когато хората са с повишени нива на стрес за продължителен период от време, те все по-трудно осъзнават какви точно са последствията от действията им“, отбелязва Лърнър.

German police enforced distancing rules as thousands of people gathered to express a mix of frustrations about COVID-19 rules. https://t.co/CTcBOO0oeN

— CBC News (@CBCNews) May 16, 2020

Под въздействието на емоциите

Повечето психолози в наши дни са единодушни, че емоциите са доминантен фактор при вземането на важни житейски решения. Изследвания показват, че в повечето случаи страхът увеличава чувството за риск, докато гневът го намалява. Каква е причината за това? „Страхът автоматично създава чувство на несигурност и безпомощност, хората започват да смятат, че не могат да въздействат на това, което се случва. Гневът пък създава обратното усещане. Когато човек е ядосан, той често започва да обвинява конкретна личност или група за неприятното събитие, предизвикало неговия гняв. Откривайки причината за своето недоволство, той се фокусира върху нея, което на свой ред води до намаляване на чувството за непредсказуемост“, отбелязва Лърнър.

В тази връзка от особено голяма важност е начинът, по който властите поднасят информацията, свързана с COVID-19. Лърнър посочва американския президент Доналд Тръмп като пример за това какво не бива да се прави в условията на настоящата пандемия. „Тръмп първо определи вируса като измама, след това федерални служители казаха, че маските не могат да предпазят никого. Сега, те не спират да повтарят колко опасен е вирусът и как трябва да се вземат всички необходими предпазни мерки. Подобни противоречиви изказвания са изключително вредни и оказват крайно негативно влияние върху обществото“, добавя Лърнър.

US President Donald Trump goes to another mask factory and does not wear a mask again. https://t.co/173hi6776f#Trump #coronavirus #Wuhan #Pennsylvania #maskchallenge #COVID #TrumpDeathToll81K #USA #POTUS45 #unemployment

— Sewuese Bem (@SewuBem) May 15, 2020

Помагат ли ни емоциите да вземаме правилни решения?

Емоциите определено могат да бъдат ценен помощник. Благодарение на чувства като страха, недоверието и гнева ние ще отскочим назад, ако бъдем заплашени, а подобна реакция може да спаси живота ни. Ако, обаче, тези емоции са твърде силни, те започват да имат негативно влияние и ни пречат да вземаме адекватни решения. Продължителното състояние на безпокойство може да доведе до повишено производство на кортизол (хормон на стреса), което пък вреди на имунната система. Освен това, хората в подобно състояние стават неспособни да различават големите от по-малките заплахи. Именно това е един от акцентите в изследванията на Лърнър и нейните колеги. Те проучват как емоциите, които изпитват хората, влияят на начина, по който реагират в рискови ситуации. „Надяваме се, че нашите заключения ще помогнат за създаването на стратегии за понижаване на негативните усещания и повишаване на положителни емоции като благодарността и състраданието“, отбелязва тя.