Как парижани се връщат към "нормалния" живот

88-годишната Матилда не се поддава лесно на страха. Седнала е на терасата на парижко бистро, само часове след като то отваря отново. Чаках това, да съм сред хора и да не съм повече сама, казва тя за Би Би Си.

Специално за случая Матилда е облякла пъстра рокля, прическата й е перфектна. Кафенетата и ресторантите в Париж, които бяха затворени заради пандемията от коронавируса, отвориха отново, но с нови правила за подреждане на масите, а дезинфектантите за ръце са навсякъде.

"Разбира се, страх ме е, но на нашата възраст ни остава не толкова много, заради това в някакъв момент все трябва да го направим", казва приятелката на Матилда.

Защо опустелият Париж изгуби своята идентичност

Много хора изпитаха облекчение след отварянето на парижките бистра и барове, терасите им са пълни. "В опустяването на този град по време на карантината имаше нещо мъчително. Париж е създаден за хора по улиците, да бъде видян, да бъде оценен визуално", казва Джоан Дежан, историк на френската култура. Без пешеходците, гледащи всичко наоколо - от парковете до големите къщи на остров Сен Луи, смисълът на съществуване тук се губи, допълва Дежан.

По време на карантината опустяха много градове, но преди всичко две места бяха снимани най-много - Венеция и Париж. Венеция, за да се види как изглежда без туристите, а Париж, за да се покаже колко неузнаваем е градът без хора, казва още Джоан Дежан.

"На мен така дори повече ми харесваше, можех да чувам птиците. Почуствах се малко изплашена, когато хората се върнаха отново на улиците", разказва Делфин, която живее в Париж от много време. Заедно с двете си дъщери, тя живее близо до църквата Сакре Кьор. Когато парижките власти отслабили мерките, Делфин и други родители излезли по улиците на Монмартр с походни столчета, за да наблюдават как децата играят. Веднъж мъж се показал на прозореца и казал да престанат да вдигат шум, тъй като работи от вкъщи. Чуваше се как жена до него крещи да се махнем, беше ясно, че те се намират на предела, разказва Делфин.

Не всички парижани бяха нещастни

Алан Кадури, психиатър в една от болниците в Париж, разказва, че е бил поразен от това колко хора са се чувствали комфортно в самоизолация. Тези, които се страхуват от социални контакти, се чувстваха защитени по време на карантината, обяснява той. Децата бяха щастливи да си седят вкъщи, да играят видеоигри и да са в социалните мрежи, допълва той.

Но има голям разрив между опита на обикновените парижани и на медицинските сестри в болницата, в която работи. Всяка десета сестра беше подлагана на нападки, няколко са били помолени от съседите си да напуснат домовете си заради риска да ги заразят. Кадури вижда, че сега, когато нормалният живот се завръща, някои от сестрите са морално изтощени. Те се страхуват от втора вълна, от изтощение, чух 30-годишни медицински сестри да споделят, че им е трудно да се качат по стълбите.

Париж днес

Ролан Мариел работи като медицинска сестра в същата болница, в която и Кадури. Болниците също се връщат към стария ритъм, започват да се пълнят с пациенти с различни от коронавирус заболявания и обществената подкрепа за лекарите и сестрите намалява. "Когато нашите пациенти започнаха да се връщат, бяха агресивни, както обичайно. Хората имат кратка памет. След Батаклан за всички полицаите бяха герои, а сега всички мислят, че те искат да ни убият", казва Мариел.

 След като Париж започна да се оживява, става ясно кои хора в крайна сметка са важни за града. Както каза един изследовател: кой за вас е по-важен - топ-мениджърът, работещите от вкъщи или човекът, който доставя храна на вашата майка? И това, което беше очевидно по време на протестите на жълтите жилетки, сега отново излиза на повърхността: хората, които събират боклука, машинистите на влакове, учителите и медицинските сестри не могат да си позволят да живеят тук.

Много богати французи вече мисля за това да напуснат столицата, както много от тях направиха по време на карантината Това може да е от полза за някои провинциални градчета, защото Париж доминира в икономиката на страната, казва географът Люк Гвяздзинский. Но какво ще означава това за живота в столицата? "Париж е като феникс, ще се възроди. Праиж е не просто икономически център, неговият образ като столица на любовта и романтиката не е пострадал. Но за хората, живеещи тук, това беше друга история", казва Гвяздзинский.