Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от „Галъп интернешънъл болкан” на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина срещу коронавирус, а 48% са били против, то сега 36% декларират желание, а 41% са против, т.е. „ножицата” между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% отговарят, че са ваксинирани.
Демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат, разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, коментират анализаторите. Те посочват, че не бива да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.
Най-силно искат ваксина най-възрастните,
според данните. Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите беше по-скоро успокояващо, смятат от „Галъп”. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент, уточняват анализаторите. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение, отбелязват от „Галъп”. Изследователският опит от есента пък показа, че, с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв, или поне засега, допълват те.
Според анализаторите вероятно и заради либералния режим у нас,
оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна.
46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят. Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ, отбелязват от „Галъп” и допълват, че когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика, според анализаторите, отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор, особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер, коментират изследователите.
Те отбелязват, че
президентът Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг
(доверие минус недоверие). Според „Галъп” от известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас и практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. Идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието е по-голямо от доверието (рейтинг от -51), но това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда”, ако се правят подреждания – в тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани” на всекидневния политически процес или имат „институционален бонус”, а в дъното са най-отдавна познатите политици, обобщават анализаторите. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие, уточняват от „Галъп”.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов:
23%. Рейтингът е минусов (-41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините, коментират анализаторите. Според тях в немалка степен се дължи и на ситуационните „добавки” доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.
Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик, изтъкват от „Галъп”, като поясняват, че обикновено тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност – доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност, уточняват изследователите.
Доверието в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса
– когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да” на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не”.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър, може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката, коментират от „Галъп”. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните” разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха, отбелязват още анализаторите.
Изследвания на „Галъп интернешънъл болкан” показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Затягат мерките срещу COVID-19 в София и в тези градове
МОН обявиха ще има ли общо затваряне на училищата
СРЗИ: Само тази ваксина за записалите се онлайн
Проф. Кантарджиев обясни защо е опасен британският вариант на COVID-19
