Б езработицата у нас в следствие на коронавируса достигна 10%. На този фон държавата твърдо е решила да влизаме в Еврозоната. В студиото на „Неделята на NOVA” икономистът Красен Станчев прави анализ на ситуацията и показателите.
„Начинът на подкрепа на бизнеса във връзка с кризата от COVID-19 до момента има много слаба ефективност.
Покрити са относително малко хора от заетите, около 5% от фирмите, а до момента от обещаните пари са похарчени не повече от 11%”, коментира той.
Кога икономическата криза от ковид-19 ще удари България
„В този смисъл нещата идват по-късно, отколкото са обещани”, категоричен е Станчев. И допълни: „Ако се видят месечните отчети на бюджета, става ясно, че правителството засега по-скоро изсмуква ресурси от икономиката, отколкото да я оставя да работи”.
Според него в подобни ситуации, когато фирмите и гражданите не са виновни за това, което се случва, трябва да се постъпи по друг начин.
„Онова, което те са натрупали като приходи и резерви и т.н. трябва да им се остави.
Това всъщност са резервите – те не са на правителството, а са резерви на икономиката. Защото в крайна сметка фирмите и гражданите финансират тези резерви”, смята още Красен Станчев.
Защо Швеция избра различен път в битката с коронавируса
„Онова, което можеше да се направи е данъчна ваканция. Спиране на плащането на данъците вероятно не е много добре, защото хората ще данъци и след това много трудно ще възстановим навика. Другото, кото може да стане е някои данъци, дивидент печалба можеше да бъдат премахнати за няколко години минимум. Само по тази линия във фирмите биха останали около 3 млрд. лв. от онова, което е предвидено за тази година, което е три пъти повече от обещаното по мярката 60 на 40. Ако аз съм премиер тогава бих казал „Вижте какво аз ви помогнах, сега вие се оправяйте, както искате” и бих се съсредоточил върху рисковите групи – възрастните, болните, малцинства, инвалиди и т.н.
Другото нещо, което е финансирано от фирмите, това е фонд безработица. И там са 1,5 млрд. лв., т.е. вие имате 4,5 млрд. лв. налични в резервите на правителството и това е без да се пипа резерва. Резервът е 10 – 11 млрд. лв. към април, следователно за цялата икономика и
за цялата работа, която има да върши правителството има достатъчно средства”,
обясни експертът.
Германия: По-тежък срив не е имало от 1949
Според него минималната работна заплата не е изчислена правилно: „Аз бих съкратил някои разходи, защото в момента разходите се увеличават, освен това не бих се договарял по този начин с т.нар тристранка за този не особено разумен начин на финансиране и фиксиране на минималната работна заплата.
Защото де факто, по схемата 60 на 40 ние имаме изчисление, реално житейско изчисление на онова, което е минимална работа заплата и онова, което е финансирано тези работни места, които се запазват е 430 лв. на месец. Следователно и минималната работна заплата не може да бъде по-голяма, т.е. тя трябва или да се свали, или да не се мърда нагоре. Същото би трябвало да стане и с пенсиите според мен – да се намалят”.
Целия разговор чуйте във видеото горе.
СПРИ!" />
