COVID-19: Кой имунитет е по-ефективен – след ваксинация или след преболедуване?

SARS-CoV-2 убедително показа, че е в състояние да притисне до стената здравната система на всяка една страна, колкото и добре устроена да е тя, с всички произтичащи от това усложнения.

Вирусът ни вкара в своеобразна игра на руска рулетка, демонстрирайки, че може да бъде безпощаден и към млади и преди това здрави хора.

Кои са новите "белези" на COVID-19

Ето защо е толкова важно да се ваксинираме срещу COVID-19, казва проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, цитирана от Министерство на здравеопазването.

Роберт Кох: 98,5% от COVID жертвите са неваксинирани

За ваксините срещу COVID-19, имунитета след ваксинация и преболедуване и безопасността на препаратите, които се превърнаха в основното средство за борба срещу пандемията – проф. Радостина Александрова дава отговор на най-често задаваните въпроси и притеснения:

Важно ли е да се ваксинираме срещу COVID-19 и защо?

• Защото сме изправени пред нов за човека вирус, който далеч не е толкова безобиден, колкото изглежда. Да, SARS-CoV-2 не е вирусът Ебола, но убедително ни показа, че е в състояние да притисне до стената здравната система на всяка една страна, колкото и добре устроена да е тя, с всички произтичащи от това усложнения. Вкара ни в своеобразна игра на руска рулетка, демонстрирайки, че може да бъде безпощаден и към млади и преди това здрави хора. Способен е да навлезе в повече от 120 вида клетки в организма и да засегне редица тъкани и органи, сред които дихателната, сърдечносъдовата и нервната системи, червата, бъбреците, черния дроб. 80% от прекаралите COVID-19 хора (в лека или в тежка форма) проявяват симптоми и признаци седмици и месеци след това, което със сигурност нарушава нормалния им живот и работен ритъм. Въпросите за влиянието на вируса върху репродуктивната система на мъжете и връзката му с диабета все още чакат своя отговор.
• Защото пандемията продължава, появяват се нови варианти, които помагат на SARS-CoV-2 да се разпространява по-бързо и по-лесно, да бяга от имунния ни отговор. И, да, вирусът наистина ще се опита да достигне до всеки един от нас. Аз лично бих предпочела да го посрещна подготвена.
• Защото при липса на специфични противовирусни средства, единственото, с което можем да му се противопоставим, са ваксините. Те са нашият спасителен пояс в бурното море на пандемията.
• Защото е много важно да понижим риска от възникване на нови, потенциално по-опасни вирусни мутации и варианти. Това може да стане с ваксини и спазване на противоепидемичните мерки. Вирусът се изменя, докато се размножава. Затова е толкова нужно да ограничим предаването му от човек на човек.
• Защото всички искаме да бъдем свободни, а свободата е и отговорност – към нас самите, към бъдещето и хората, които обичаме. И защото животът е безценен!

Как да сме сигурни, че ваксините са безопасни?

Няма такъв медицински продукт, който в 100% от случаите да не дава никакви странични реакции и то при 100% от хората. Достатъчно е да отворим домашната аптечка и да прочетем листовката на който и да е медикамент в нея. Дори на тези, към които сме свикнали да посягаме с нужда или без, при това, без да се замисляме особено. Ваксините срещу COVID-19, които в момента използваме у нас, са разрешени „под условие“ от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Това означава, че те са отговорили на изключително високи критерии за качество и безопасност, а условието е фирмите-производители да продължат да събират и подават информация (напр. за продължителността на имунния отговор, приложението им при бременни жени и др.).

Ваксините срещу COVID-19 не съдържат вещества с канцерогенно действие (т.е. такива, които може да доведат до отключване на раково заболяване). Изследвания при лабораторни животни, както и проучвания и наблюдения при хора, показаха, че те не оказват отрицателно въздействие върху репродуктивната система на жените и мъжете. Прилагането им при повече от 50 000 бременни жени във Великобритания и над 100 000 в САЩ не подаде сигнал за тревога.

Едно от най-честите притеснения от ваксините е, че са се появили „прекалено набързо“. Скоростта, с която се случи това обаче е само видимата част на айсберга, защото зад нея стои многогодишен упорит труд на хиляди учени по целия свят. Биомедицинската наука върви с изключително смели стъпки напред, но успехите й обикновено са извън светлините на прожектора и са незабележими за широката аудитория. Пандемията стана повод да надникнем в кухнята и да се поинтересуваме от възможностите ѝ, да потърсим помощ от нея.

Върху приложението на РНК молекули за терапевтични цели се работи от 90-те години на миналия век, първите кандидат ваксини са създадени още през 2006 г. Много преди пандемията COVID-19 учените знаеха, че това ще бъдат първите ваксини, които ще бъдат произведени в условия на криза, т. е. когато трябва да се намери спешно решение. Технологията им е такава, че позволява да бъдат изработени в изключително кратки срокове – спестяването на време идва от това, че не е нужно размножаване на огромни количества болестотворен вирус и неговото последващо пречистване и инактивиране. Аденовирусите пък са най-често използваните вектори в генната терапия на раковите заболявания вече две десетилетия.

Колкото и дълго да продължават изпитванията върху безопасността на ваксините обаче, в клиничните проучвания се включват ограничен брой доброволци и в тях няма как да се „хванат“ странични ефекти с честота един на десетки или стотици хиляди случаи. Подобни нежелани реакции излизат на светло, когато медицинският продукт стигне до голям брой хора – това е т.нар. IV (постмаркетингова) фаза на клинични проучвания.

Това, как ще протече срещата ни със SARS-CoV-2 и ваксината срещу него до голяма степен зависи и от нашите генетични/епигенетични и имунологични особености. Целта на биомедицинската наука е да изучи задълбочено механизмите и зависимостите в тази област, за да може да доведе най-подходящия медицински продукт/ваксина до най-подходящия ѝ „потребител“. Това е т.нар. персонализирана медицина, върху която са съсредоточени усилията на хиляди изследователи в целия свят.

Вие ваксинирахте ли се и защо?

Да, направих го при първата възможност, която имах – още през месец март. Поради всички причини, които изброих по-горе. И най-вече поради това, че държа на свободата си и не бих искала да бъда заложник на вируса. Освен това имам куп мечти, които искам да сбъдна, и хора, които обичам. Наясно съм, че ваксината може да не ме предпази напълно от това да се разболея, но вярвам, че ще ми помогне да избегна тежко боледуване и усложнения.

Можем ли да се чувстваме защитени веднага след ваксинация?

Не, не можем. Нужно е време, за да реагира имунната ни система и да изпълни поставената ѝ от ваксината задача. Първите антивирусни антитела ще се появят след 5-7 дни, но те все още не са достатъчни. Имунният отговор се смята за „завършен“ две седмици след втората доза (ако е такъв приемът на ваксината) или единичната доза. Дотогава се активират различни клетки и молекули, които обуславят т.нар. хуморален имунитет (осъществява се от Б клетките, които синтезират неутрализиращи антитела – те разпознават вируса, свързват го и не му позволяват да инфектира следващи клетки) и клетъчен имунитет (включват се Т клетки, които откриват вече инфектирани с вируса клетки и ги унищожават). По-важното е, че се образуват т.нар. Б и Т клетки на паметта, които остават в организма ни и при следваща среща с вируса се „самосезират“ и се активират, осигурявайки защитата ни срещу него. Образно казано, смисълът на прилагане на евентуална трета доза при вече ваксинирани, както и на поставяне на ваксина при преболедували, е в това, да увеличи числеността на тази армия (клетките на паметта), да поддържа бойната ѝ готовност и да осигури по-високата ѝ квалификация, допълнително да я мотивира.

Кой имунитет е по-ефективен – този, който се създава след ваксинация или този, който придобиваме след преболедуване?

Имунитетът, придобит след естествена инфекция, в никакъв случай не бива да бъде подценяван. Той е този, който е спасявал живота на прадедите ни в продължение на хилядолетия, когато не е имало на какво друго да разчитат. И не е спирал да го прави. Без него, днес нас просто нямаше да ни има.

Ваксините обаче са един от най-големите успехи на човешкото познание и медицината. Ценното в тях е това, че ни дават възможност да изградим защита срещу болестотворен агент, като си спестим страданието от боледуването и риска от усложненията. С тяхна помощ е изкоренено едно от най-ужасяващите заболявания в човешката история – едрата шарка, а редица други заболявания са поставени под контрол, включително полиомииелитът и морбили.

Трябва ли да се ваксинираме след преболедуване и ако да, колко време след това?

Казано накратко, здравните институции съветват това да бъде направено, а ето и подробности - все още не знаем със сигурност каква е продължителността на имунитета след прекаран COVID-19, както и след ваксинация.

Нека надникнем за справка при другите човешки коронавируси. Имунитетът след коронавирусите, които предизвикват настинки, е в границите на 6-12 месеца. Съобщено е за наличие на антитела и клетки на имунната памет при хора, оцелели след тежък остър респираторен синдром (причинен от SARS-CoV-1) или близкоизточен респираторен синдром (причинен от MERS-CoV), доста време след това, но по обективни причини няма как да проверим ефективността им на практика.

Глътка оптимизъм дойде от статия в списание „Nature“, която разкри наличие на висок брой Б клетки на паметта при хора (около 72% от включените в изследването), преболедували преди 11 месеца COVID-19. Авторите посочиха, че нивото на тези клетки не отстъпва на това при заболявания, след които остава траен имунитет.

Но в медицината 1 плюс 1 не винаги прави 2. Учените съобщиха, че ефективността на имунния отговор срещу SARS-CoV-2 зависи и от тежестта и разнообразието на клиничните симптоми. Вариантите на вируса също могат да променят хода на играта. Да си припомним случилото се в Бразилия, където вариантът Гама (Р.1) се разпространи интензивно в началото на тази година в гр. Манаус – една от най-засегнатите от коронавируса точки на планетата, за която се предполагаше, че по-голямата част от жителите вече са били инфектирани с вируса. Проучване в Дания си постави за цел да установи в каква степен хората, срещнали се със SARS-CoV-2 по време на първата вълна през пролетта на 2020 г. са били защитени през втората вълна само няколко месеца по-късно. Съобщените от тях данни са за 80% защита при хората под 65 г. и малко под 50% - при по-възрастните. При това, в случая става дума за предишни варианти на вируса, предшестващи появата и разпространението на появилите се в края на 2020 г., предизвикващи тревога, варианти. От Здравната служба във Великобритания излязоха данни, че рискът от повторна инфекция при Делта варианта е с около 50% по-висок в сравнение с този при Алфа варианта.

Според препоръките на Американския център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) преболедувалите COVID-19 може да се ваксинират веднага, след като приключи острата инфекция и бъдат изпълнени условията за освобождаването им от карантина. У нас е предвидено това да се прави след 3-ия месец. Няма препоръчителен минимален интервал между преболедуване и ваксиниране; наличието на антитела не е пречка за поставяне на ваксина; не е познат маркер, по който да определим какво ниво на имунитет е достатъчно, за да ни осигури защита.

Обсъжда се възможността при преболедували хора да се въвежда само една доза ваксина, но решение от официалните здравни власти в това отношение все още няма.

Пазят ли ни ваксините от всички варианти на COVID-19?

Според наличните данни ваксините осигуряват защита срещу познатите в момента варианти, предизвикващи безпокойство (вариантите Алфа, Бета, Гама и Делта), като предпазват с висока ефективност (над 90%) настъпването на тежко заболяване и смърт. Способността им да предотвратяват заразяване и симптоматична инфекция е по-ниска, най-вече при варианта Делта. Ето защо в някои държави (например в САЩ) бяха върнати част от противоепидемичните мерки. Очакванията са Делта вариантът да засегне предимно хора, които нямат имунитет срещу вируса. Не е изключено това да се случи и с някои преболедували или напълно ваксинирани. Причината е, че изграденият в отговор на естествена инфекция или ваксина имунен отговор може да избледнее с времето. Освен това ефективността му зависи от редица фактори, сред които и нашите индивидуални характеристики, като. възраст (след 20 години способността ни да изграждаме имунен отговор започва да намалява), наличие на съпътстващи заболявания, приложение на имуносупресираща терапия, генетичните/епигенетичните и имунологичните ни характеристики. Макар и ваксинирани, хората с потисната имунна система (поради наличие на имунен дефицит, онкологично заболяване; имуносупресираща терапия) е препоръчително да продължат да се пазят и с помощта на вече добре познатите ни противоепидемични мерки.

Здравните власти в редица страни (Израел, Великобритания, Сърбия и др.) се насочиха към прилагане на трета доза ваксина – т.нар. усилваща или бустерна доза, която е планирана при хора над 50-60 г. и уязвими групи (с потисната имунна система). Изключително неравномерното разпределение на ваксините в световен мащаб и наличието на големи части в света, до които са достигнали крайно ограничен брой дози ваксини, стана причина на 4 август 2021 г. СЗО да призове за мораториум върху поставянето на трета доза поне до края на месец септември 2021 г.

Защо според Вас в някои държави, въпреки високия процент на ваксинирани, заболяемостта отбелязва нов ръст?

Защото навсякъде по света, включително в страните, където са приложени най-висок брой дози ваксини, все още има голям брой хора, които са чувствителни към вируса. Било то, защото не са се срещали с него или не са ваксинирани, или защото имунният им отговор срещу него е започнал да отслабва. Освен това вариантът Делта се разпространява изключително агресивно. Неслучайно СЗО го нарече „най-бързата версия на SARS-CoV-2“ до момента.

Още в началото на 2021 г. експертите предупредиха, че постигането на колективен имунитет едва ли ще бъде възможно, поне в близко бъдеще. Делта вариантът отново ни напомни за това предизвикателство. То се основава на високия процент хора (80% и повече), които трябва да притежават имунитет (поради ваксина или естествена инфекция) в условията на по-успешно предаващите се от човек на човек варианти, липсата на ваксина за деца до 12 г., недостигът и неравномерното разпределение на ваксините в световен мащаб, колебанието на част от хората да се ваксинират.

Това обаче по никакъв начин не бива да ни обезкуражава. Колкото повече хора придобиват имунитет срещу вируса, толкова повече ще отслабва способността му да вкарва хората в болница и да убива, да унищожава нашия икономически и социален живот, да циркулира и да произвежда нови мутации и варианти. А това никак не е малко. И усилията си струват.

Проф. Радостина Александрова е доктор по „Вирусология“ и професор по „Морфология“ в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 3 глави в книги, над 40 научнопопулярни статии и повече от 600 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ „Св. Климент Охридски“, води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН.