"Шест пъти минах през портите на ада и се върнах", казва украинецът Сергей Беляков, който е един от доброволците "скачачи", които помагат за разчистването след ядрената авария в Чернобил през април 1986 г.
Сега той отново е под светлините на прожекторите.
Беляков отиде да помага и във Фукушима.
"Скачачите" са хора, които се хвърлят в радиоактивната зона, за да почистят отломки или да поправят тръби.
Оттеглят се точно преди радиацията да е достигнала смъртоносни нива.
Компанията оператор на пострадалата от цунами японска АЕЦ "Фукушима" - ТЕПКО, се опитва да набере такива "скачачи".
Срещу 5000 долара на ден компанията предлага работа, която е изключително рискована. И не всеки се наема да я върши дори срещу такова солидно заплащане.
Шест пъти след избухването на аварията в Чернобил Беляков е един от стотиците, която стоят вътре в покритото стълбище, водещо до покрива на трети и четвърти реактор. Извън него радиацията е толкова силна, че може да те убие за минути.
Стратегия
"Точно до вратата имаше подробна и професионално направена рисунка, като фреска, която показваше триизмерно покрива на реактора", спомня си Беляков събитията отпреди 25 години.
"Човекът до вратата ти показва - ти си тук, отиди ето там, направи това, тази стълба не е добра, така че не отивай там, защото може да паднеш с нея. Запечатай в съзнанието си какво трябва да направиш и го следвай. След това бягай."
Задачата на Беляков е била да разтрошава силно токсичния асфалт от покрива и да го изхвърля долу, за да бъде заровен. Това обаче е трябвало да се свърши за изключително кратки срокове - най-дългият период, който е прекарал на покрива, е две минути, а най-краткият - 30-40 секунди.
"Човекът до вратата ме повикваше или по своя преценка решавах да се върна. След като свършиш, слизаш по стълбата, на която бяха наредени 700-900 души. Това беше непрекъснато движеща се верига от хора" споделя Беляков.
Сега 55-годишният Беляков, който е с американско гражданство, е учен, живеещ в Сингапур. Там той работи за изследователската компания "Олбъни молекюлър рисърч".
Събитията от 1986 г. обаче са оставили незаличими следи в паметта му.
"Първият път на покрива беше най-лош", споделя той. "Очилата ми бяха запотени и вероятно съм изгубил няколко килограма само в този момент, защото преживяването беше наистина шокиращо."
По това време Сергей Беляков е доцент в Украинския университет. Той за пръв път усеща, че нещо не е наред с Чернобил, докато е на риболов, където забелязва, че нивото на Днепър е спаднало рязко - знак, че язовирите нагоре по течението са затворени.
Това става седмици преди съветските власти да признаят за мащаба на кризата. Беляков, който освен това е военен от резерва, обучен за химическа защита, става доброволец въпреки възраженията на жена си.
"Тя естествено не беше доволна, но аз се наложих. Не предполагах какъв е мащабът на това, което щях да преживея. Ако знаех предварително, сигурно щях да го премисля повече."
Пред лицето на смъртта
Той е повикан през юли в Чернобил, където дава 23 смени в самата централа, защитен само от два оловни листа под нивото на кръста.
Другата екипировка включвала тежки ръкавици и респиратори, които обаче не предпазват от радиация. Работниците е трябвало да напуснат след излагане на 2 рьонтгена, или 240 милисиверта радиация на ден.
Според Американската агенция за опазване на околната среда доза от 500 милисиверта предизвиква гадене, а 1000 довеждат до кръвоизлив. След излагането на общо 25 рьонтгена радиация чернобилските работници си отиват у дома.
Много от тях умират преждевременно. Беляков казва, че той познава най-малко петима други мъже, които са работили там, загинали в рамките на 10 години.
"Аз може би бях благословен", казва Беляков. Той боледува няколко месеца, но не показва видими признаци на лъчева болест и сега е запален баскетболист. Смелостта му не е добре платена. Той не получава колосални суми за героизма си.
С получените пари обаче решава да предприеме 18-дневно пътуване до Индия. "Това беше първото ни пътуване в чужбина. Беше много вълнуващо", спомня си Беляков.
Има ли съвети
Запитан дали има някакви съвети за тези, които обмислят подобна работа в централата Фукушима в Япония, той казва: "Да бъдеш смел не означава, че трябва да си такъв по характер. Смелостта идва от твоята логика и разум, способността да се анализира ситуацията и да се вземат разумни решения. Стига да си в състояние да издържаш на напрежението и да се справиш със страха, можеш да направиш почти всичко, което поискаш."
