Б ританските отношения с Европейския съюз винаги са били повече тромав и непохватен брак по сметка, отколкото случай на любов от пръв поглед.
И сега, след 44 години - по време на които за Великобритания търговията винаги е имала предимство пред интеграцията - Лондон трябва да подаде молба за развод идната седмица, разказва в свой анализ АФП.
Великобритания ще активира Член 50 от Лисабонското споразумение на 29 март, с което ще започне процедурата по излизането й от Европейския съюз, заяви говорител на премиера Тереза Мей. Европейският съюз ще има нова среща на върха на 29 април. Същинските преговори по Брекзит ще започнат три-четири седмици след срещата.
Проект на споразумението трябва да е завършен до октомври 2018.
ЕС: Брекзит все още не съществува
Мей получи „празен чек“ да изведе Великобритания от Европа
Секретни документи: Лондон в безизходица с Брекзит
Аднан Менон, професор по европейски изследвания в Лондонския университет, казва, че връзката винаги е била "транзакционна" и следователно разпадането е "доста логично". "Това беше утилитарно отношение от 1973 г. насам и акцентът винаги е бил върху икономическото измерение, а не в политическото", каза Полин Шнапер, професор по съвременна британска история в Сорбоната в Париж.
"Сантименталното измерение почти не съществуваше", каза тя.
Пътят към днешния Европейски съюз започва след Втората световна война, когато разбитият континент се опитва да се възстанови и задълбочава интеграцията като начин за укрепване на мира.
Проектът не се хареса веднага на Великобритания. Тя предпочита да се съсредоточи върху специалните отношения със Съединените щати и останките на своята империя.
Въпреки това Лондон подкрепи тласъка към по-тясна интеграция на европейския континент: военновременният премиер Уинстън Чърчил призова за създаването на "Съединени щати на Европа" в неговата рец в Цюрих през 1946 г.
Но в началото на 1960 г. орисията на Великобритания се промени към по-лошо.
Нейният икономически растеж започна изостава зад този на Франция и Германия, правейки единния европейски пазар на прага й да изглежда като привлекателна опция.
Крамолите около присъединяването към ЕС в началото не бяха лесна задача.
През 1961 г. тогавашният президент на Франция Шарл де Гол наложи вето на първата молба на Великобритания, като видя в тази страна "троянски кон" на Съединените щати и изрази съмнение в европейски дух на Великобритания. През 1967 г. последва друго френско вето и Великобритания най-накрая беше приветствана в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1973г.
След Брекзит: Предлагат създаване на европейска свръхдържава
Британците масово питат в "Гугъл": Какво е ЕС?
За съжаление на Великобритания, първата петролна криза се стовари същата година, поради което големите очаквания за икономически тласък не се реализираха.
Въпреки това 67 процента от британците гласуваха за оставането в ЕИО на референдум през 1975 г.
През 1979 г. Лондон отказа да участва в Европейската парична система, защитавайки своя национален и фискален суверенитет.
Шест години по-късно Великобритания отказа да ратифицира Споразумението от Шенген - премахването на проверките по вътрешните граници - и през 1993 г. тя се отказа от единната европейска валута.
Антифедералисткият подход на Великобритания бе формулиран от министър-председател Маргарет Тачър по време на реч 1988 в Колежа на Европа в Брюж. В нея тя отхвърли
идеята за "европейска супер държава, практикуваща нова доминация от Брюксел".
През 90-те години неподчинението на Великобритания към Брюксел се ускори допълнително със създаването на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която води кампания за излизане на страната от ЕС. Успехите на партията в опозиция, особено на изборите за Европейски парламент през 2014 г., тласна правителството към втвърдяване на неговата реторика.
Кризата в еврозоната, мащабната имиграция от ЕС и бежанската криза в последните няколко години подклаждаха недоволството, и принудиха премиера Дейвид Камерън да обяви референдума за юни 2016 г.
Междувременно над 70 депутати от британския парламент,
повечето от които консерватори, изпратиха писмо до барон Тони Хол, който оглавява радиосъобщителната корпорация Би Би Си, с настояване за промяна на политиката по отразяване на Брекзит, съобщи в. „Дейли телеграф”. В писмото се предупреждава, че ако Би Би Си не се съобрази с това, бъдещето й може да се окаже под въпрос.
Според недоволните депутати Би Би Си се старае да угоди на онези, които гласуваха против Брекзит и затова поставя акцент върху разочарованието от резултатите от референдума. Така обаче, Би Би Си пренебрегва 52% от британците, които подкрепиха Брекзит.
