Брекзит - изборът най-сетне е такъв, какъвто желаеше Мей

Е вропейският съюз е вече изморен и напрегнат покрай Брекзит драмата. Много европейски политици се тревожат, че отлагането на Брекзит може да доведе до нежелано участие на Великобритания в изборите през май. Затова Съветът с голяма неохота даде на Тереза Мей само две седмици “сигурна” отсрочка до 12 април и чак след това “евентуална” отсрочка до 22 май, настъпването на която ще зависи от това дали Мей може да прокара сделката си. Европейските лидери не са никак обнадеждени, че Мей ще успее да го стори и затова избраха именно датата 12-ти, понеже след този ден, всички държави които членуват в Съюза ще трябва да подадат листи за участие в изборите.

В това време, Мей трябва да овладява броженията в кабинета, като в началото на седмицата дори се говореше за преврат и инсталиране на временен премиер. Разглеждат се две опции - (1) правосъдният министър Дейвид Лидингтън да поеме руля, тъй като е оперативен политик с по-нисък профил и без амбиции за лидерство, който ще се оттегли мирно щом Брекзит бъде завършен; и (2) Мей да определи бъдеща дата за оставка и така да остане на креслото си без да е на власт, а министърът на околната среда Майкъл Гоув да стане вицепремиер и де факто капитан на кораба. Аргументът в полза на Гоув гласи, че той има най-голям шанс да обедини Торите, бидейки едновременно най-големия поддръжник на сделката “Мей” измежду брекзитърите и най-големия брекзитър измежду поддръжниците на сделката. Дори самата Тереза Мей най-сетне реагира на настроенията и според вътрешни източници, тя се е опитала да говори лично с Борис Джонсън, Джейкъб Рийс-Мог и други и им е обещала оставката си в замяна на подкрепа за нейната сделка, макар да не е готова да формализира предложението си.

В сряда, в резултат на пробива на депутатите от задните редове, имаше поредица indicative votes (необвързващи гласувания, които имат за цел да проучат нагласите). Техният замисъл бе да тестват различни сценарии, докато не намерят някакъв общ знаменател за парламента. Тази процедура би могла да е от полза за Мей, ако брекзитърите усетят, че излизането е заплашено и се видят принудени да подкрепят сделката й като по-малкото зло. За да оползотвори такава възможност, премиерът внася сделката за гласуване за трети път в петък, като настоя пред председателя на Камарата, че третият вот не би бил нарушение на фамозния прецедент от 17 век, защото макар и сделката да е същата, има материална промяна в политическата ситуация.

Великобритания гласува за отлагане, какви са новите предложения

Ако подкрепата на Джонсън, Мог и компания се окаже недостатъчна (много вероятно), тогава Тереза Мей официално ще стане роб на парламента. Според правното становище на Джефри Кокс, ако парламентът гласува собствена сделка, това ще задължи Мей да преговаря с Брюксел за нея. А сделката на парламента със сигурност ще бъде за още по-мек Брезкит и съответно в разрез с програмата на правителството. Тогава Мей сигурно ще подаде оставка или ще бъде бъде атакувана с вот на недоверие, което ще хвърли страната в нови избори.

Избори в този момент са немислими по две причини: (1) няма технологично време, а ЕС няма да отпусне допълнително и (2) и двете големи партии не могат да излязат с адекватен манифест, който да не ги разцепи на две, тъй като и при Торите, и при Лейбъристите има про- и анти-ЕС крила.

Иронично, Мей постигна целта си, макар и не по начина, който очакваше. Сега изборът най-сетне е такъв, какъвто тя желаеше да го постави: между нейната сделка и пълна политическа катастрофа за Великобритания.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram