Какво ще се случи с децата бежанци в България

В Държавната агенция за закрила на детето от началото на 2013 г. е постъпила информация за 130 случая на непридружени деца-бежанци от 18 държави, като към настоящия момент в Регистрационно-приемателния център на Държавната агенция за бежанците в София има настанени 58 непридружени деца бежанци, две са в Транзитния център в с. Пъстрогор, община Свиленград.

"Усилията на държавата са насочени приоритетно към спазване на правата на най-уязвимата група бежанци - децата,

за предпазване от физическо и психическо насилие, осигуряване на право на живот, оцеляване и развитие, превенция за недопускане на дискриминация", заяви председателят на ДАЗД Ева Жечева.

Сега е изключително належащо да се отговори на потребностите на непридружените деца бежанци и децата в бежанските семейства, те трябва да бъдат включени в образователни и здравни програми, социални услуги; да получат психологическа и социална подкрепа за тяхната реинтеграция, защита от уязвимост, правна защита.

Държавната агенция за закрила на детето идентифицира няколко важни проблема, които трябва да бъдат решени с взаимодействието на всички институции.

Има необходимост от предоставяне на психологическа помощ на непридружените деца и децата от бежански семейства.

След разговори с доставчици на социални услуги за деца, ДАЗД има готовност да предостави кризисни психолози, които подпомагани от преводачи от сирийската общност, да влязат в центровете, за да окажат необходимата подкрепа, подчерта Жечева.

Един от важните проблеми е назначаването на настойник/попечител на непридружените деца, които са настанени в Регистрационно – приемателните центрове.

Проучването на семейното положение на тази група деца е много затруднено и в някои случаи невъзможно, за да може да се изпълнят разпоредбите на чл. 153 и чл. 154 от Семейния кодекс.

Това затруднява обслужването им, както и правното им представителство при получаване на решение за предоставяне на статут и български документи за самоличност.

ДАЗД предлага обучението на деца над 10-годишна възраст по български език да бъде организирано в центровете, в които са настанени.

Необходимо е Програмата за изучаване на български език от чужденци да бъде адаптирана за деца.

Председателят на ДАБ пое ангажимент да проучи възможността за предоставяне на такива помещения, а ДАЗД ще разговаря с университетите за възможността студенти – доброволци да провеждат тези курсове.

Според ДАЗД децата от 7 до 10-годишна възраст трябва да получат възможност да се запишат в първи клас в най-близкото училище до центъра, в който са настанени, както и да се организират следобедни занимални за допълнително обучение на децата-бежанци, посещаващи български училища.

Процесът на интеграция може да бъде стимулиран чрез дейности за социално и културно сближаване между децата на бежанците и български деца.

ДАЗД планира инициативи /концерти, ателиета, спортни състезания/, чрез които деца от центровете, от техните общности в България и деца от близките училища и детски градини да бъдат стимулирани да общуват между си, посочи Жечева.

Тези проблеми бяха обсъдени по-рано днес на среща между председателя на ДАЗД Ева Жечева и председателя на ДАБ Николай Чирпанлиев.

Постигната бе договореност да се подготви и подпише споразумение за координация и взаимодействие между двете институции. ДАБ и ДАЗД спешно ще разработят Координационен механизъм за взаимодействие между институциите на централно и местно ниво, който да гарантира по-висока ефективност при осигуряването на правата и интересите на непридружените деца.