От Сирия до Рио - вдъхновяващата история на една бежанка

М иналата година сирийската бежанка Юсра Мардини трябвало да се спасява с плуване, след като лодката, с която се опитвала да достигне Европа, се пробила. Този месец младото момиче ще плува на олимпиадата в Рио.

В края на януари стана ясно, че отбор от бежанци ще се състезава по време на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

Юсра е член на първия в историята бежански олимпийски отбор. Нейната история стана известна през месец март, когато беше отбелязана от Международния олимпийски комитет като кандидат за отбора от бежанци.

Тя разказа как със сестра й Сара се страхували, че ще се удавят, когато претоварената лодка, с която се опитвали да пресекат Средиземно море към Гърция, започнала да се пълни с вода. Заедно с друг бежанец те скочили в морето и дърпали лодката в продължение на 3 часа, спасявайки живота на още 19 души.

"Докато бях във водата, ме бе обзел страх. Не знаеш дали ще живееш или ще умреш", каза 18-годишното момиче във видеоинтервю, публикувано от Международната организация за миграцията (МОМ).

Мардини, която ще се състезава на 100 м свободен стил, е сред 10-те спортисти на бежанския отбор, който ще дефилира под олимпийското знаме на церемонията по откриване на игрите в Бразилия в петък.

"Когато плувах, за да спасявам живота си, никога не бих повярвала, че ще бъда там, където съм сега", каза тя, цитирана от МОМ.

Над 1000 деца емигранти без родители в България

В Сирия е катастрофално, въвеждат "Режим на тишина”

Смърт на мигранти в първия ден на сделката ЕС-Турция

Двете сестри сега живеят в Германия. Те напуснали дома си в тежко пострадалата от войната сирийска столица Дамаск преди година и се отправили към Турция. Една вечер се качили на гумена лодка на турския бряг заедно с още 20 души - три пъти повече хора, отколкото лодката може да носи.

"Преди да се качиш на лодката, хората ти казват, че ще умреш, - каза Сара пред МОМ в интервю, публикувано в понеделник. - Така че първото нещо, за което си мислиш, когато се качваш на лодката, е смъртта. Не мислиш за нищо друго."

Десетки хиляди са загинали при пресичането на Средиземно (и Егейско) море от Турция на път за Европа, бягайки от (въоръжени) конфликти и политически хаос в Близкия изток и на други места.

Над 4000 бежанци са изгубили живота си от началото на годината в опит да стигнат до Европа, сочат данни на Международната организация по миграция.

Сара, която също е плувец, казала на сестра си, че ако лодката им се преобърне при пътуването, те трябва да се опитат да спасят само себе си, тъй като ще бъде невъзможно да се помогне на всички други. Когато обаче моторът спрял и надувната лодка започнала да изпуска въздух, тя разбрала, че не може да изостави останалите да се удавят.

"Трябваше да намалим тежестта в лодката, а никой освен нас не можеше да плува. Когато отначало скочих във водата, цялото ми тяло трепереше като преди състезание.

В същия момент почувствах, че животът е по-важен от самата мен. Всички хора в лодката бяха част от мен. Реших, че съм длъжна да скоча във водата. Ако ги бях изоставила, щях да се чувствам ужасно през целия си останал живот", каза тя.

Сара разказа как приятелка на баща й отрязала двата крачола на панталона си в морето, за да не я повличат надолу. След два часа тя била много изтощена и усещала, че има опасност да заспи и да се удави.

"Ставаше тъмно и студено, духаше вятър и аз замръзвах. Не можех повече да си отварям очите, те бяха пълни със солена вода", каза тя.

Най-накрая успели да се доберат до един гръцки остров посред нощ.

"Сега ние тренираме наистина много упорито. Искам да накарам моите родители и всички, които ме подкрепиха, да се гордеят с мен."

Не дълго след като започнала да тренира, треньорът й бил убеден , че тя може да бъде кандидат за Олимпийските игри в Токио през 2020г. След като двамата разбрали, че Международният олимпийски комитет съставя отбор от бежанци, осъзнали, че олимпийската мечта на Мардини може да стане реалност по-рано от очакваното.

Момичето казва, че иска да използва вниманието, което получава, за да помогне на други бежанци. Надява се да може да се върне в Сирия и да сподели историята си с хората там.

„Помня всичко, разбира се. Никога не забравям. Точно това е нещото, което ме кара да правя още и още.“

„Да плача в ъгъла – това просто не съм аз“, добавя Юсра

Девойката има три мечти.

"Надявам се да отворят всички граници за бежанците, да спечеля медал на олимпиадата и в родния ми град отново да има мир."