К олкото и различно да се тълкува шериата, различията се заличават, когато той се практикува в ежедневието като система от норми. До този извод стига Сюзане Шрьотер, която е директор на Центъра "Глобален ислям", пише "Дойче веле" (Deutsche Welle)
Заклеймяването на бурките не поставя под въпрос свободата
С бурка вече само вкъщи и в храма
ЕС реши: Работодателите могат да забранят хиджаб
Тя е изследвала ислямски среди - включително в Германия. По отношение на мястото на жената и мъжа в тези среди Шрьотер констатира следното: "Независимо кое тълкуване на шериата възприемат, в ислямските среди неизменно важат следните две правила - мъжът и жената не са равнопоставени, а мъжът - е ясно привилегирован".
Тревожна тенденция, според експерта, е това, че в преди либерални и отчасти секуларни ислямски общества като Индонезия все повече се налагат крайни тълкувания на Корана и шериата. В Европа също се наблюдават тенденции за налагане на репресивен ислямски светоглед.
Репресивният ислям се налага в социалните среди най-вече там, където има концентрация на мюсюлманско население - в мюсюлманските квартали на Великобритания и във френските крайградски гета. "Кафенетата и ресторантите в определени квартали например изобщо вече не са посещават от жени. По време на Рамазана всичко е затворено. По улиците в тези квартали няма да видите незабрадени жени", посочва Шрьотер.
Германия е твърде далеч от подобна ситуация, но и там натискът над мюсюлманските девойки да носят забрадки и да се подчиняват на мъжа се засилва. Срещу тях се упражнява принуда, снимат ги, ако ходят без забрадка, слагат снимките им в интернет.
И после пишат на родителите: "Дъщеря ти е морално пропаднала", изтъква Шрьотер. Тя пледира за единен подход към претенциите на онези мюсюлмански родители на ученици, които изискват за тях специални отстъпки в училище – например да бъдат освобождавани от часовете по плуване или да не им се сервират ястия със свинско месо в училищния стол. Когато нещо не отговаря на техните искания, родителите мюсюлмани нерядко упражняват масивен натиск срещу учителите и училищното ръководство.
Вероятно е тези конфликти да се усилят. Арабските страни от Персийския залив поощряват с петролните си милиарди разпространението на един крайно консервативен ислям в света и по тази причина на много места в ислямския свят се налага мнението, че официалното право трябва да се съобразява с шериата. Това се отнася и до страни, от които в Германия са дошли много имигранти.
'Germany's culture must be respected' Angela Merkel's minister hails 'partial burka ban' https://t.co/4dIn6JhFl9 pic.twitter.com/6CvQ2jqEXH
— Daily Express (@Daily_Express) 1 май 2017 г.
Ситуацията принуди германският министър на външните работи Томас де Мезиер да обяви, че "Германия не носи бурка". Но пролемът предхожда бежанската криза. Още през 2006 г. тогавашният баварски министър-председател Едмунд Щойбер заяви пред привържениците на ХСС: "В Германия спазваме конституцията, а не шериата".
Четири години по-късно обаче президентът Кристиан Вулф обаче обяви, че "ислямът е част от Германия".
Юристът и ислямовед Матиас Рое подчертава, че с шериата могат както да се потъпкват, така и да се обосновават човешки права.
Рое вижда известни области, в които германското право допуска някои от ислямските принципи - например в семейното право. В същото време, тези сфери са твърде ограничени. В Германия например чисто религиозните бракове, както и частните разводи са невалидни. Когато ислямисти от салафистките среди игнорират германското право, защото следвали "божествения ред", това е "фронтална атака срещу правовата държава, на която трябва съвършено категорично да се противопоставим", изтъква експертът.
Американският изследователки център Пю публикува през 2013 година данни от 39 страни. Според тези данни, 99% от афганистанците, 91% от иракчаните и 83% от мароканците подкрепят шериата са. Повечето от анкетираните обаче искат въвеждане на шериата главно в семейното и гражданското, а не в наказателното право.
