ЕК: Внимателно със затворения тип общежития за бежанците

Б ежанците и имигрантите от държави извън ЕС следва да бъдат въдворявани в центрове от закрит тип само в извънредни случаи, подчертаха от Европейската комисия. 

Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, коментира тази тема на фона на днешното решение на Европейския съд, потвърдило, че в Гърция често има

прояви на недопустимо отношение към бежанците и имигрантите. 

Съдът постанови, че е възможно имигранти или бежанци, пристигнали в ЕС през гръцката граница, да потърсят и получат статут на пребиваване в друга държава от съюза, в случая - Германия. 

Черконе препоръча бежанците, пристигащи в ЕС, да бъдат настанявани в центрове от открит тип, а не в закритите, където условията са сходни със задържане в затвор. 

Той добави, че от държавите от ЕС се очаква в срок от шест месеца да се произнасят по молбите на имигрантите, поискали трайното си устройване на тяхна територия. 

Говорителят отбеляза, че в изключителни случаи тези срокове могат да бъдат удължени до осем месеца. По думите му е редно в затворените центрове да бъдат настанявани единствено онези имигранти и бежанци, за чийто живот съществува опасност - поради отправени към тях заплахи, ако са жертви на трафик на хора, ако са преследвани. 

Черконе подчерта, че имигрантите и бежанците трябва да бъдат

настанявани в достойни и човешки условия. 

Попитан дали все още ЕК държи да не се използва изразът "незаконни (нелегални) имигранти", говорителят отбеляза становището на еврокомисаря Малмстрьом, според която никое човешко същество не е незаконно. 

Затова се избягва определението "незаконни имигранти", използваме "нередовни имигранти", поясни той. 

Днес от Българския хелзинкски комитет (БХК) остро разкритикуваха приетите вчера от Министерския съвет изменения в Закона за убежището и бежанците.

Вчера от МС съобщиха, че с предлаганите промени в националното законодателство се въвеждат разпоредбите на европейска директива относно стандарти при предоставянето на защита на бежанци.

Законопроектът и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане в уебсайта на Държавната агенция за бежанците. 

Според БХК обаче предложенията за промени са

изцяло в разрез с приетите общи и минимални европейски стандарти

за определяне на условията за приемане на кандидати за международна закрила по Директива 2013/33/ЕС и с установените общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила по Директива 2013/32/ЕС и освен това нарушават редица други правни стандарти на международното и национално законодателство по защита правата на човека. 

БХК се обяви твърдо против срещу режим на задържане на бежанците, който е еднакъв с режима по Закона за чужденците в Република България. Приравняването на уязвима категория, каквато представляват чужденците, търсещи закрила (бежанците - б.ред.), към начина, по който са третирани в закона имигрантите с нередовен статут, които подлежат на депортиране от територията на страната, представлява грубо нарушение на поетите от България задължения за приемане и закрила на лица, които бягат за да се спасят от преследване и да защитят своя живот и лична сигурност.

Режимът на ограничаване на свободата на придвижване на чужденците, търсещи закрила

чрез задържането им в центрове от затворен тип като общ принцип, а не като изключение - и обратното, настаняването им в центрове от отворен тип на принципа на изключението, е в нарушение на стандартите, въведени в чл.7 и чл.8 от Директива 2013/33/ЕС относно приемането (преработена Директива 2003/9/ЕО) и на чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). 

Освен това, предвидената възможност за служебен съдебен контрол едва след третия месец от задържането при възможност само за обжалване от страна на задържания непосредствено след настаняването в условията на липса на ефективна правна помощ, създават предпоставки за произволно лишаване от свобода в нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ, посочват от БХК. 

Предвиждат се също така ограничаване на свободата на придвижване в определени зони, мерки за неотклонение подобно на мерките в наказателните производства и отказ за своевременно издаване на регистрационни карти, чрез което се нарушава правото на бежанците да използват правата си на здравно осигуряване, социално подпомагане и достъп до образование, иначе признати и гарантирани от закона. 

От БХК алармират, че

предлаганата мярка парична гаранция е недопустима, тъй като е дискриминационна:

тя създава възможност за различно третиране на търсещите международна закрила на основание различното им имуществено положение и социален статус. 

Същевременно паричната гаранция - мярка за неотклонение, прилагана по чл.61, ал.1 от НПК спрямо лица, обвинени в извършване на престъпление - приравнява лица, търсещи признатите им от международното право закрила и убежище с обвиняеми в наказателен процес. Това също е в разрез с всички международни и европейски стандарти по убежището и защита правата на човека, посочват от БХК.

Особена тревога според неправителствената организация буди разпоредбата, съгласно която в центрове от затворен тип могат да бъдат въдворявани и малолетни и непълнолетни деца, търсещи закрила. 

Това може да има изключително неблагоприятен ефект върху нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата, особено като се има предвид, че ако законопроектът се приеме в предлагания вид, настаняването на деца в центрове от затворен тип ще означава тяхното лишаване от правото им на достъп до образование.

Предложените изменения в закона, уреждащи задържане спрямо всички категории пълнолетни лица, търсещи закрила, са в абсолютно противоречие с разпоредбата на  чл.26 от Директива 2013/32/ЕС, която разпорежда, че държавите-членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище и закрила и с чл.9, ал.1 от Директива 2013/33/ЕС съгласно която търсещите закрила могат да бъдат задържани само за възможно най-краткия срок, изтъкват от БХК.