Е вропа не помни такъв наплив на имигранти от Втората световна война насам и въпреки затварянето на границите и споразумението с Турция, човешкият поток изглежда няма начин да бъде спрян.
Паника в Алепо - 50 000 избягаха
Ужасът от войната в 23 кадъра: Алепо ПРЕДИ и СЛЕД
Как, която и да е държава може да предотврати преминаването на милиони невъоръжени хора, ако те се струпат на нейната граница? Няма изход от подобна ситуация, който да не бъде окачествен като престъпление от международната общност.
За ставащото обвиняват „Ислямска държава“ и войната в Сирия, но корените на бежанската криза са по-дълбоки.
Близкият изток, по-голямата част от Африка и централна Азия от десетилетия са разкъсвани от военни конфликти. При това тези региони генерират постоянен бежански поток, който обаче никога не е достигал размери като сегашните.
Какво кара афганистанци, сирийци, иракчани и хиляди други да търсят убежище в Европа?
Основните фактори, направили възможна бежанската криза са два, при това, те са свързани. Единият е Интернет, а другият е „Арабската пролет“.
Глобалната мрежа наистина направи света по-малък. През миналия век хората в много региони от Азия и Африка не знаеха нищо за останалата част от Земята. За тях не само телевизията, но и електричеството беше лукс. Единствената достъпна електронна технология за масова комуникация беше радиото, но много домакинства, например в Афганистан или Кения, нямаха достъп дори до него.
В тези земеделски икономики хората живееха така, както са го правели техните предци векове наред. Единствената промяна в бита им бяха автоматите „Калашников“, заменили традиционните хладни оръжия в гражданските и междуплеменните конфликти.
През изминалото десетилетие обаче тази картина рязко се промени. Евтините китайски мобилни устройства достигат до всяка част на света, независимо колко бедна или отдалечена е тя. Където няма електричество с тях идват соларни батерии.
Така хората в централна Азия и Африка, живели допреди десетина години в битови условия, непроменени до голяма степен от столетия, изведнъж се сблъскаха с технологиите на XXI век. Техният светоглед рязко се разшири, като в същото време светът стана по-малък за тях.
Централна Африка и по-специално Кения е пример за този технологичен скок. Страната, където голямото мнозинство от населението никога не е виждало стационарен телефон, сега е водеща по отношение на мобилните комуникации. В нея има над 40 милиона абонати на мобилни телефони, т.е. над 90% от населението притежават такива устройства. Мобилните разплащания са с по-голям дял от тези с пари в брой. А близо половината кенийци имат достъп до интерент.
Спешно вдигат 4 метра ограда в Пъстрогор
И ямболско въстана срещу мигрантите
В същото време икономиката на Кения продължава да е основно земеделска и повечето хора нямат достъп до обикновени битови удобства като течаща вода. Освен това в страната се намира и най-големият бежански лагер в света – „Дадааб“, в който живеят стотици хиляди имигранти от Южен Судан и Сомалия. Подобно на турския президент Реджеп Ердоган, сега кенийските власти заплашват да пратят бежанците към Европа. Заедно със съседна Етиопия, в Кения има около 1,5 милиона имигранти.
В Афганистан положението е подобно. Над 90% от населението имат достъп до мобилни комуникации. Още през 2014 г. потребителите в разтърсваната от гражданска война страна получиха 4G интернет от Etisalat, оператор от Обединените арабски емирства.
Как да обясните на хора, живеещи в условия, подобни на тези от средновековието, че трябва да останат, там където са, когато през мобилния си телефон или таблета си те виждат Западния свят?
И все пак тези хора, дори когато пристигнат в Германия, остават далеч от Европа. Техният начин на мислене, бит и култура изостават с десетилетия, а в някои аспекти и със столетия, от общоприетите за европейците.
Интернет направи възможна и „Арабската пролет“. Преди бунтовете и протестите, организирани в социалните мрежи, местните тоталитарни режими, подобно на управляващите в Турция и Кения сега, спираха бежанския поток.
Интернет прави възможно и самото пътуване на бежанците към Европа. Той реално е дори по-важен за имигрантите от храната и водата. За да намерят пътя си през непознатите държави, за да знаят къде да отседнат и най-важното, за да кандидатстват за убежище, бежанците се нуждаят от достъп до глобалната мрежа. Връзките с трафикантите на хора обичайно се осъществяват през социалните мрежи. Чрез смартфоните си имигрантите също така поддържат контакт със своите семейства. Повече от половината от тези, пристигнали в Европа, са мъже, но обикновено тяхната цел е да се установят и да направят възможно имигрирането на техните жени, майки, бащи и деца.
В този нов малък свят е много трудно границите да бъдат защитени без да се нарушават международните закони и общоприетите правила на хуманността.
Тогава, как Европа може да спре бежанската криза? Единият начин е да се създадат страни – буфери по границите, като Турция и Египет, за които европейците да си затварят очите за нарушаването на човешките права в замяна на ограничаването на миграционния поток. Това обаче може да е само краткосрочно решение.
Другият вариант е създаването на толкова негативен образ на Европа в глобалната мрежа, че бежанците да спрат да идват. Това е просто невъзможно за осъществяване. Дори в България, която „се радва“ на такъв лош имидж, бежанският поток не спира.
И накрая, Европа може да инвестира и да наложи своите културни стереотипи на хората в Азия и Африка. Когато те заживеят подобно на европейците, бежанският поток няма да е вече проблем, застрашаващ самите основи на европейската цивилизация.
